Интервю с акад. Григор ВЕЛЕВ

- Акад. Велев, известни са претенциите на Македония към знакови личности от нашата история. Един от тях е цар Самуил. Ще ни припомните ли най-важното от неговата биография?

- Самуил е български цар, управлявал България от 997 г. до 6 октомври 1014 г. Той е първият владетел от династията на комитопулите. Самуил приема царската титла едва след смърта на цар Роман (997 г.)

От около 971 г. Самуил управлява България съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на българите, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите Борис II, а впоследствие на Роман.

През 997 г. цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в българската история.

В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване.

Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г., вероятно от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица. След преждевременната смърт на царя България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство

  • Целият живот на цар Самуил преминава във водене на войни в защита на България, но той е владеел и изкуството да сключва династични бракове в интерес на държавата...
  • Най-известният му дипломатически ход е следният - след сватбата на сръбския княз Иван Владимир с дъщеря му Теодора Косара, той урежда брак между пленения Ашот – арменец по произход и византийски военачалник, с дъщеря си Мирослава, след което го назначава за управител на Драч. Този ход цели укрепване на южните български територии.

Цар Самуил влиза в съюз с Унгария чрез унгарския крал Геза, като го закрепва с брак на сина си Гавраил Радомир с дъщеря му Маргарита.

Възстановка на лицето на цар Самуил от Галина Лебединская.

По този начин българската държава установила своята хегемония в западната част на Балканите, а цар Самуил се намирал на върха на своята мощ, каквато България притежавала по времето на цар Симеон Велики.     

- Акад. Велев, защо битката при с. Ключ е между най-тъжните и емоционални моменти в историята на България?

- Беласишката битка, известна още като битката при Беласица, битката при Ключ или битката при Клидион, е била на 29 юли 1014 г. в хода на българо-византийските войни от времето на цар Самуил. Тя е кулминация на двубоя между българския цар Самуил и византийския император Василий II, продължил десетилетия, от края на Х век и до началото на XI век.

В началото на този многогодишен двубой Самуил има превес, но от 1001 г. насетне, когато Византия се отърсва от вътрешните междуособици и от конфликта си с арабите, българите започват да губят надмощието си и са принудени да се борят за независимостта си.

В битката при Беласица (с. Ключ, Петричко) българската войска е разбита. Въпреки тежкото си поражение българите задържат крепостта Струмица в свои ръце. Василий II решава да се оттегли на своя територия. За да отвори пътя си към Солун, императорът изпраща солунския дук Теофилакт Вотаниат да разчисти преградите, поставени от Самуил южно от Струмица.

Някъде там, вероятно в теснините между планините Беласица и Плавуш, български стражи, предвождани от Гаврил Радомир, нападат от засада и разгромяват Вотаниат, който пада убит, лично прободен от копието на българския предводител.

Този неуспех принуждава Василий II да промени плановете си и да отстъпи обратно по долината на Струмешница. След като успява да подчини без бой крепостта Мелник, той се оттегля обратно на изходния си пункт от началото на похода.

Според историческите извори новината за убийството на най-близкия и верен приятел на Василий II силно разстройва василевса. За да отмъсти за Вотаниат и да прекърши българската съпротива, или пък, за да накаже бунтовниците, за каквито счита българските войници Василий II заповядва да бъдат ослепени 15 000 български пленници, като на всеки сто оставя един едноок, за водач.

Ето защо по-късно Василий II е получил от византийците прозвището „Българоубиец“. Днес булеварди в Атина, Солун и други градове в Гърция носят името „Василий Българоубиец“ в чест на императора, победил Самуил. Още едно неопровержимо доказателство за българския характер на държавата, която цар Самуил защитава.

Гледката на ослепената армия поразила Самуил и довела до преждевременната му смърт.

  • Стигнахме и до фалшификациите на сръбските и македонски историогпафи за живота и делото на цар Самуил. Ще ни запознаете ли с основанията им?
    Паметник на цар Самуил в Скопие.
  • Въпреки че Самуиловото царство има за сърцевина региона на Охрид, който сам по себе си е един от най-значимите културни центрове на Първата българска държава, в стара Югославия се насаждаше поредната фалшификация на българската история, а именно, че държавата на цар Самуил не е българска. Сръбският проф. Драгутин Анастасиевич дори смята, че тя е основана с един по същество антибългарски бунт на комитопулите. Старата сръбска историография редовно описва Самуиловото царство като Царство на македонските славяни, имплицирайки по същество сръбския характер на македонците. Югославският византолог Георгий Острогорски, макар да признава, че в държавно и религиозно отношение новото царство е исторически пряко свързано с царството на Симеон и Петър и че както за своите създатели, така и за византийците, то е просто Българско царство, все пак смята, че в действителност тази македонска империя съществено се различава от някогашната империя на българите.

След 1944 г. в светлината на стремежите за изграждане на нова „македонска” нация във Вардарска Македония тези идеи се приемат от редица популяризатори-фалшификатори и псевдоучени в СФРЮ като Драган Ташковски, Степан Анатоляк и др. Документално тезите на посочените автори се градят единствено върху многократно дискутирано в науката кратко съобщение на Йоан Скилица, че след като вестта за смъртта на българския цар Петър I стига до Цариград, неговите синове, които са заложници там, са изпратени от византийските власти в България да възпрат комитопулите в по-нататъшното им напредване..., а Давид, Мойсей, Арон и Самуил, които са синове на един от много силните комити на България, клонели към метеж и започнали да бунят България.

Начинът, по който се интерпретира този пасаж, е че метежът от 969 или 970 г. не е насочен срещу византийците, а срещу освободените от тях наследници на българския трон – Борис II и Роман. Към това авторите от Югославия прибавят, че въстанието е срещу българския народ и виждат противопоставяне и на етническа основа.

  • Какво е мнението на съвременните сръбски историци?
  • Тази спорна югославска теза е изоставена от съвременната сръбска историография след разпадането на федерацията. Тя обаче все още се поддържа единствено от историографията в Северна Македония, която се гради на така наречения принцип, на адхок териториалност, който не се споделя от международната научна общност и приема съвременните политически и етнически граници за винаги съществували.

Историците в Северна Македония изхождат от презумпцията, че след като днес има хора, определящи се като етнически македонци и след като през Античността вероятно е имало такива, не е възможно през разделящите ги епохи ситуацията да е била по-различна.

Така в Средновековна България апологетите на модерната македонска историография намират аргумент за наличието на средновековни македонци. За съвременната медиевистика няма спор, че Самуил е бил цар на България. В световната историческа литература никой историк не поставя под съмнение неговата титла – цар на българите.

  • Какви са аргументите за българския произход на цар Самуил?
  • Един от аргументите за българския произход на Самуил е, че след смъртта на цар Борис II, убит по погрешка при пресичането му на българската граница, за цар е признат Роман, неговият брат. През цялото това време, докато Роман е цар, около 6 години, Самуил е главен пълководец на българската армия. И чак след смъртта на законния владетел се обявява за цар на българите. Във всички документи и различните артефакти от епохата няма нито един, който да гласи, че Самуил е друго, освен български владетел.  

Като македонец обаче е определен Василий II, който произхожда от византийската тема Македония, разположена в днешната област Тракия. Василий II (от династията на Македонците) е наречен „Българоубиец“ от византийците, което още един път ни подсказва, че войната е водена между българи и византийци.

Допълнително доказателство, е че българският патриарх Дамян бяга от окупирания Преслав в Охрид, като по това време Охрид става седалище на българската патриаршия, което отново подсказва, че столицата Охрид е била българска, а не македонска.

Устройството на администрацията на държавата също е било според дотогавашните български традиции. Самата днешна област Македония след 1018 г. е обявена от Василий II за отделна административна единица, или тема, под името „България”.

В историческата памет на Средновековието династията и държавата на цар Самуил се възприемат като български. Като български владетели са определени принадлежащите към династията на комитопулите и в „Дуклянския летопис“.

Арабският автор Яхия Антиохийски също описва Самуил като български цар. Дори арменският историк Асохиг (Степан от Тарон), който застъпва версията за арменски произход на комитопулите, описва държавата на Самуил като българска.

Цялото многотомно издание „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв.

Сподели във Facebook