УЧРЕДЯВАНЕ НА НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

УСПЕШЕН КРАЙ НА ЦЪРКОВНО-НАРОДНАТА БОРБА НА БЪЛГАРИТЕ В МИЗИЯ, ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ

На 28 февруари 1870 г. Високата порта издава султански ферман за учредяване на самостоятелна българска духовна власт под името Българска екзархия като независима от Патриаршията църковна институция.

Това е забележителен акт, който представлява венец на почти четиридесетгодишната църковно-народна борба на българските интелектуалци и еснафи.

В диоцеза на новоучредената Българска екзархия са включени15 епархии (земите в Мизия, Тракия и Македония). Към тях могат да се присъединяват  епархии с преобладаващо българско население след провеждане на плебисцит (Н. Генчев, 1995).   Обявяването на независимостта на Българската православна църква прекъсва грубата намеса на Цариградската патриаршия в духовния живот на българите, живеещи в пределите на Османската империя.

В периода след признаването на автокефалността на Българската православна църква през 1870 г. и създаването на Българската екзархия през 1872 г. нейната родолюбива роля се засилва няколкократно. Тя се превръща в стожер и защитник на българската национална идентичност и българския дух в Македония, въпреки че остава полузависима от Цариградската гръцка патриаршия (Х. Темелски, 1995).

ИЗБОР НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ЕКЗАРХ АНТИМ І

На 12 февруари 1872 г. временен съвет на екзархията избира за пръв български екзарх Антим I (1816-1888) - виден политик и общественик, останал в историята най-вече като борец за независимостта на Българската църква и за засилване на нейната роля като обединител на народа.

Негови са думите: „Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов свободен живот!“.

Роден е в Лозенград (светското му име е Атанас Михайлов Чалъков).

Учил е в Цариград и на Света гора (в манастира Хилендар приел монашески сан), след което продължил на остров Халки и в Одеса.

През 1856 г. завършил богословие в Московската духовна академия, след което станал ректор на семинарията в Халки.

През 1861 г. бил избран за Варненско-преславски, а през 1868 г. - за Видински митрополит. Тук той скъсал с Цариградската патриаршия, като взел страната на народа и станал един от най-енергичните и предани борци за българската църковна независимост.

Екзарх Антим I починал във Видин през 1888 г.

ИЗБОР НА ВТОРИЯ БЪЛГАРСКИ ЕКЗАРХ  ЙОСИФ І

В началото на 1876 г. младият Йосиф (рождено име Лазар Йовчев) е ръкоположен за ловчански митрополит, след като преди това е управлявал една година Видинската епархия.

Светското образование, юридическата подготовка, широката европейска култура и демонстрираните качества на разумно и дипломатическо поведение правят кандидатурата му общоприемлива за Български екзарх сред влиятелните кръгове в Цариград при избухването на руско-турската война (1877-1878 г.).

На 24 април 1877 г. митрополит Йосиф е избран и провъзгласен за екзарх от църковно-народния събор в екзархийския дом, Ортакьой.

Лазар Йовчев е роден на 5 май 1840 г. в будния подбалкански град Калофер. Бил е любознателен и трудолюбив ученик, а след това и помощник на даскал Ботьо Петков в Калофер.

С помощта на живеещи в Цариград калоферци учи във Великата народна школа във Фенер, а след това във френския колеж (Цариград) с подкрепата на калоферската община,

През 1864 г. постъпва в литературния факултет на Сорбоната в Париж. Три години по-късно се прехвърля в юридическия факултет, който завършва с научните степени бакалавър и лисансие.

Занимава се с публицистика и преводаческа дейност. Избран е в ръководството на Македонската българска дружина.                       

Поканен е за секретар на смесения екзархийски съвет. Без да има духовно образование, новоръкоположеният монах Йосиф за по-малко от 3 месеца в края на 1872 г. е номиниран за протосингел на екзархията с архимандритско достойнство.

Екзарх Йосиф І определя своята мисия като дълг да обедини цялото българско население. Идеалът на българския духовен водач и неговата велика длъжност да бъде духовен стълб на българщината и да обедини всички български епархии в обятията на екзархията са реализирани в значителни мащаби.

До Балканската война (1912-1913) в екзархийския диоцез са включени 7 епархии, възглавявани от митрополити, 8 епархии в Македония и епархия в Одринско, управлявани от екзархийски наместници.

При условията на действащия Берлински договор той е повече дипломат и политик, отколкото православен архиерей. Той неуморно се бори да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония, Беломорска и Одринска Тракия, останали под чужда власт.                                   

Негова заслуга е откриването на  българска духовна семинария в Цариград, грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители.

В резултат на неговата неуморна дейност през учебната 1912-1913 г. в екзархията има вече 1373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78854 ученици и 2266 учители. през 1902 г.

На 27 ноември 1913 г. заедно с всички прокудени български владици от Македония и Одринска Тракия е принуден да напусне Цариград и да се прибере в София, съкрушен душевно и физически.

Въпреки влошеното си здравословно състояние и напреднала възраст остава до сетния си час начело на българската църква в продължение на цели 38 години.

Екзарх Йосиф умира през 1915 г., погребан е в южната открита галерия на църквата „Света Неделя“  в София.

Със средствата от дарителското наследство на Екзарх Йосиф І са създадени три дарителски фонда.

ЦАРИГРАДСКАТА ПАТРИАРШИЯ ОБЯВЯВА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ЗА СХИЗМАТИЧНА (НЕКАНОНИЧНА, НЕПРИЗНАТА)

Въпреки сериозните опити на новоизбрания българския екзарх да регулира отношенията с Цариградската патриаршия, не се стига до разбирателство с нея. Патриаршията не само пречела на изграждането на новата българска институция, но прибегнала и до тежко църковно наказание. Тя обявила на 16 септември 1872 г. българския народ и неговата цър­ковна организация за схизматични, т.е. отлъчени от Православието (С. Н. Миларов,1885 г.) по две причини:

• защото не признава върховенството на патриарха (Т.Бурмов, 1906 г.);
• защото този акт на османската администрация има намеса на антиканоничност (Т. Събев, 1973 г.). По същество ферманът с нищо не нарушавал историческите права на Вселенската патриаршия, нито светите канони, приети на вселенски и поместни събори.

Някои съвременни православни богослови и историци се опитват да ревизират историческото значение на борбата за църковна независимост, интерпретирайки я като несъвместима с църковните канони (изпадането в схизма).

Томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.