Българщина

1 Септември 2020

3279

Животът днес

- Акад. Велев, обикновено, когато говорим за ВМРО, жените остават в сянката на историята. А някои от тях са били в първите редици на македонското движение. Една от тях е Менча Кърничева. Но за нея знаем много малко…

- Мелпомена Димитрова Кърничева, известна още като Менча, е деятелка на ВМРО и съпруга на Иван Михайлов. Баща ѝ работи като сарафин в София, а по-късно и в Цариброд. Малката Менча се преселва с майка си при него след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. През септември 1918 г. заминава да учи в Мюнхен, но след края на Първата световна война прекратява обучението си и се връща в България.

- Кога се включва в женското движение на македонската емиграция?

- След като се връща от Германия през 1919 г., тя се установява в София, включва се в женското движение на македонската емиграция и влиза в кръга на Тодор Паница. През това време тя следи с безпокойство враждата, която цари в самото македонско движение, а така също и противопоставянето между ВМРО и правителството на БЗНС. Във всички тези раздори Тодор Паница участва на страната на Александър Стамболийски, като играе негативна роля за националноосвободителното движение. Постепенно се разочарова от Паница, тъй като смята връзките му с Коминтерна и Кралството на сърби, хървати и словенци за пагубни за българското дело в Македония. И постепенно се преориентира към дясното крило във ВМРО, начело с Иван Михайлов.

- Тогава ли пламва искрата между тях?

Менча Кърничева и Иван Михайлов

- Още след първите си срещи с Иван Михайлов Менча е спечелена за каузата на ВМРО, вероятно и поради личното му обаяние и излъчване. Тя пише в спомените си: „През тия няколко часа се бях влюбила в него. И не само това. Проповедите окончателно ме бяха спечелили за освободителното дело на Македония. Бях открила идеала, който търсех.“

- Разочарованието ѝ от Паница обаче прераства в намерение да го убие…

- Паница сформира контрачети в сътрудничество със сръбските и гръцките власти, има  контакти и поема ангажименти към болшевиките. Така у Менча Кърничева се заражда идеята, че тя трябва да ликвидира злодея. На 15 март 1924 г. тя влиза в организацията и самостоятелно взима решение да убие Тодор Паница, за което е подготвена от Дончо Чупаринов и Петър Станчев. На някои това нейно решение може да се стори крайно, но не бива да се забравя, че Тодор Паница е убиецът, който по поръчка на Яне Сандански и неговата клика екзекутира забележителните български революционери Борис Сарафов и Иван Гарванов, оставили светла диря с делото си в българското националноосвободително движение на Вътрешната организация.

Менча Кърничева

- Как се развиват събитията?

- През септември 1918 г., на път за Германия, Менча се запознава и сближава с балдъзата на Тодор Паница, Магдалена Измирлиева. По-късно се среща и сближава и със семейството на Тодор Паница. Лека-полека тя има възможност при срещите и разговорите си с тях да опознае Тодор Паница. За да извърши покушението върху него, тя купува билети за представлението на пиесата на Хенрик Ибсен „Пер Гюнт“, така че нейното място е на реда, зад гърба на Паница, жена му и неговия телохранител. На 8 май 1925 г., по време на петото действие на пиесата, когато сред гръм и светкавици на затъмнената сцена потъва корабът на завръщащия се в родината си Пер Гюнт, проехтяват няколко револверни изстрела. Кърничева застрелва в тил Паница, ранява жена му Екатерина Измирлиева и телохранителя Яне Богатинов. По този начин тя осъществява разстрел, който ще влезе в историята. Така в центъра на Европа, във Виена, Менча Кърничева, екзекутира пред очите на смаяна Европа един от най-големите злодеи в македоно-одринското движение.

- Това убийство не може да е останало незабелязано от Европа…

- Отзвукът в цяла Европа е огромен. Менча сама се предава на полицията, като се стреми по този начин да потърси възможност и публично да изяви своето кредо пред света, останал чужд към мъките и страданията на народа ни. Менча е арестувана и срещу нея започва процес във Виена. Със своята постъпка тя успява да предизвика вниманието на света към македонския въпрос. Пресата е залята с подробности за убийството на Тодор Паница и за личността на героинята.

Тодор Паница

- Какви са последиците за Менча Кърничева?

- Съдебният процес срещу нея започва на 30 септември 1925 г. Нейни защитници са едни от най-големите адвокати на Австрия. След бурен процес Менча Кърничева е осъдена на 8 години затвор – най-малкото наказание за убийство в Република Австрия поради тежкото ѝ здравословно състояние. Върховният съд на Австрия я обявява за неспособна да излежи наказанието си заради тежка туберкулоза, бъбречно заболяване и ревматизъм, от които Менча страда от детство, и в края на 1925 г. тя е освободена. След като пътува през Будапеща, Букурещ, Гюргево, Русе и София минава през неочакван за нея триумф. В София я посещава и другата бъдеща героиня, която ще повтори скоро нейния подвиг в Скопие – Мара Бунева.

- Това е втората жена във ВМРО, за която исках да поговорим…

Мара Бунева

- Мара Бунева е българска революционерка, член на ВМРО, известна като „борец за свобода“ и „героиня“ заради извършения от нея атентат срещу Велимир Прелич. Родена е през 1901 г. в град Тетово, Вардарска Македония. Мара Бунева учи в Скопската стопанска гимназия, а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се омъжва за офицера от Българската армия Иван Хранков, член на ВМРО.

- Кой е Велимир Прелич и с какво заслужи ненавистта на Мара Бунева?

- Сръбски прокурор. По негова заповед през 1927 г. на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация подсъдимите са подложени на жестоки изтезания заради българското им самосъзнание. След произнасянето на тежките присъди над подсъдимите студенти на 13 януари 1928 г. Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар, след което се прострелва в гърдите. Прелич умира в болница три дни по-късно.

- Каква е съдбата на Мара Бунева?

- Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си“.

Мара Бунева умира от раните си на следващия ден – 14 януари. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб. Панихиди в нейна памет са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и Канада.

- Каква е реакцията на европейската общественост след атентата?

Паметната плоча на Мара Бунева

- Атентатът привлича вниманието към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева македонската Шарлот Корде (отнела живота на Марат по време на Великата френска буржоазна революция). Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“. Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...“.

След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 г. на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча, която сърбокомунистите македонисти ежегодно рушат. От 13 януари 2002 г. активисти на ВМРО-БНД и местни българи от Северна Македония поставят паметна плоча на мястото на атентата и провеждат панихида в църквата „Св. Димитър“. Плочата ежегодно е чупена от вандали-македонисти и поставяна наново, а през 2007 г. се стига до побой над участниците в мероприятието. По-късно плочата отново е поставяна, поругавана и поставяна отново.

Том VI от „История на българите от Македония“ може да намерите в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.

Още томове от изданието се предлагат в книжарници Сиела и Хеликон.

 

Сподели във Facebook