След присъединяването на България към Европейския съюз минималната работна заплата отбелязва значителен ръст от 156%. За периода 2007-2017 г. тя се е увеличила от 180 лв. до 460 лв., съобщи служебният министър на труда и социалната политика Гълъб Донев. Той изнесе данни, че в същото време се наблюдава и скок при средната заплата в страната. Ако през 2007 г. средното възнаграждение у нас е било 431 лв., то десет години по-късно то е 962 лв., което прави 123% ръст. Средната работна заплата отбелязва почти двуцифрен ръст от 9,5% през 2016 г. спрямо 2015 г. През миналата година в седем икономически дейности, в които се трудят близо 23% от всички наети, средното възнаграждение е надхвърляло 1000 лв., подчерта министърът на труда.

Явор Алексиев, икономист и анализатор от Института за пазарна икономика

Какво обаче се крие зад тези цифри и има ли невидими на пръв поглед последици, които са довели до отпадане на нискоквалифицираните кадри от пазара на труда и до нарастване на бедността? Отговорите потърсихме при Явор Алексиев, икономист и анализатор от Института за пазарна икономика.

- Вдигането на минималната и средната работна заплата означава ли, че стандартът на живот на българите се е повишил, г-н Алексиев?

- Нарастването на минималната и средната заплата през последните 10 години се вижда не само в номиналните, но и в реалните измерения като повишената покупателна способност на българите например. Истината е, че в периода след присъединяването на България към ЕС инфлацията не успя да изяде допълнителната производителност и по-високия стандарт. Така че действително наблюдаваме такава тенденция, която не е спирала дори в годините на кризата. Друг е въпросът, че разликите в благосъстоянието на домакинствата в България остават сериозни. От данни на Националния статистически институт се вижда, че през 2009 г. общият доход на лице в домакинствата на най-богатите 10% от населението е 8 пъти по-висок от този в най-бедните 10%. В годините на кризата - в периода 2010-2013 г., неравенството се задълбочава и набъбва до 10 пъти през 2013 г., след което отново спада до 8,2 пъти през 2015 г.

- По какъв начин влияе увеличаването на минималната работна заплата върху бедността?

- Данните на НСИ подсказват, че покачването на нивото на минималната работна заплата няма ефект върху доходите на най-бедните 10% от българите и домакинствата, в които те живеят. Причината е ясна, това са хора, които са трайно изключени от пазара на труда. Тоест възстановяването на трудовия пазар както по линия на работни места, така и по линия на по-високи заплати е подминало най-бедните 10% и техните домакинства. Самите бедни хора не са хомогенна група от населението. Но около 10% от обществото е в трайна бедност и не показва възможност да се изкачи по стълбицата на доходите. Това са домакинства, чиито доходи са изключително ниски и най-често техният семеен бюджет се формира основно от пенсии или социални помощи. Това са хора, за които няма да има значение дали ще се вдигне минималната работа заплата или средната в страната, защото те така или иначе не могат да намерят работа.

- Има ли негативен ефект от покачването на минималната работна заплата върху нискоквалифицираните кадри?

- Разбира се, това е основният аргумент срещу изобщо съществуването на минимална работна заплата. По простата причина, че тя се формира на базата на механизъм за договаряне, а не на механизъм за реално измерване на подходящото минимално работно възнаграждение. Проблемът е, че политически звучи много добре, че ще вдигнем минималната работна заплата. Съществуват обаче невидими за голяма част от обществото ефекти от такива действия. От пазара на труда отпадат много нископлатени работници, чийто труд не може да се остойности например на сегашните 460 лева. Намалява се тяхната конкурентоспособност и шансът им да си намерят работа. Тези неща остават неразбрани и невидяни от широката публика. Освен това вдигането на минималното възнаграждение е една от основните причини за увеличаването на сериозния дял на сивия сектор в страната. Особено в по-бедните райони на България нито работодателят може да предложи заплата от 460 лева, нито трудът на работника може да се оцени за толкова. Така че си стискат ръцете под масата на нещо по-ниско и преминават в рамките на неформалната икономика със съответните негативни последици и за двете страни, и за държавата. Между 17 и 20% е делът на сивата икономика, като в някои отделни сектори като туризъм, хотелиерство, ресторантьорство, земеделие и др. е много по-висок. Направиха се някакви стъпки през последните години за изсветляване на доходите от краткотрайната заетост в селското стопанство, но тепърва ще видим там какви ще са ефектите от тези мерки. За да се вкара по-голяма част от сивата икономика в реалната, трябва да се въведат още доста процедури и по наемане, и по освобождаване на работници. Нашият Кодекс на труда е доста остарял и се нуждае от сериозни промени. Не трябва да оставяме този „ремонт“ за време, в което, не дай си боже, се сблъскаме с криза. Що се касае до минималната работна заплата, смятам, че внимателно трябва да се обмисли по-нататъшното ѝ покачване. Могат да се въведат някакви ограничения на доходите при младежите на определена възраст, което е практика в много европейски страни. В някои държави току-що стъпилите на трудовия пазар млади хора започват да получават заплати в размер на 40-50% от възнагражденията на редовните служители. Разбира се, подобен преход трябва да стане плавно. Няма да се приеме добре от обществото, ако се каже, че от догодина вместо 460 лева младежите ще получават 360 лева например. Но при следващо покачване на минималната работна заплата с 50-60 лева сегашното ѝ ниво от 460 лв. може да остане валидно за младежите. Идеята е младите хора да се обучат и постепенно уменията им да се остойностят на по-високи доходи. Защото се получава така, че младите хора търсят работа, искат да взимат 1000-1200 лева заплата, но няма къде да започнат подобна кариера, защото уменията и квалификациите им не се оценяват на толкова и им липсва опит. Това е честа тенденция, особено в по-големите градове, и то в такъв тип домакинства, които могат да си го позволят. Тоест младите хора се издържат от родителите. В по-малките градове и населени места стремежът за по-самостоятелен икономически живот на младите не трябва да бъде спиран по линия на минимална работна заплата. Така че би могла тази стъпка за определяне на по-нисък таван на възнаграждение за младежите да бъде ефективна и повече млади хора да започнат работа.

- Каква е динамиката на пазара на труда от началото на годината, г-н Алексиев?

- През втората половина на миналата година спря възстановяването на пазара на труда. В момента по-скоро сме достигнали едно много нормално ниво на заетост в рамките на икономиката, което ще надхвърлим при наличие на по-бърз икономически растеж от порядъка на 4-5% и повече инвестиционна дейност в страната. Като изключим София от сметките, миналата година, общо взето, беше нулева за пазара на труда в страната. Безработицата намалява, но предприятията са принудени да черпят кадри именно от редиците на дългосрочно безработните, което отнема време, пари, усилия и забавя процеса на създаване на работни места. В момента част от компаниите, включително много промишлени предприятия, изпитват недостиг на кадри и не могат да разширят производството си именно заради липсата на човешки капитал. Тази година ще е по-скоро година на стабилност на трудовия пазар, очаквам лек спад на безработицата и почти никакво или минимално създаване на работни места.

Сподели във Facebook