Само в Европа за две години икономиката на споделянето, известна като „Sharing economy“, е удвоила приходите си, показва проучване на компанията PwC, поръчано от Европейската комисия. През 2015 г. пет ключови сектора от новата бизнес концепция са генерирали над 28 млрд. евро. 25% от тях отиват за покриване на разходите по самата услуга, а 75% остават за изпълнителя.

Според анализатора Алексей Мартинов най-привлекателните сфери за развитие на новия бизнес модел стават тези, чиито ресурси са скъпоструващи и носят по-сериозна печалба – например жилища и автомобили. Ако притежавате апартамент, можете да го отдадете под наем на семейство, което отсяда във вашия град за няколко дни. Платформата Airnbnb е създадена точно с тази цел – да обедини хората, които търсят и предлагат алтернатива на хотелите. За готовите да използват автомобила си, за да изкарат допълнителни средства, в много страни по света работят платформите Uber и Lyft. Електронният гигант Alibaba действа на същия принцип, като позволява на китайските заводи да доставят директно на потребителите своите стоки. Според статистиката само 17% от българите използват възможностите на икономиката на споделянето. „Тя обаче ще играе все по-голяма роля в света и продължава да се развива динамично“, убеден е доц. д-р Илиан Минков, ръководител на катедра „Икономика и управление на индустрията” в Икономическия университет, Варна. Според анализатори до 2025 година новият бизнес модел ще генерира годишно над 80 млрд. евро приходи само в Европа. 

Какво е бъдещето на споделената икономика в България попитахме Камен Янкулов, изпълнителен директор на платформата за електронна търговия „OLX България“.

 

  • За една година т.нар. икономика на споделянето е генерирала 28 млрд. евро, почти двойно повече в сравнение с предишната година. Смятате ли, че икономическият потенциал на новата тенденция ще се разгърне още през следващите години?
  • Икономиката на споделяне, за разлика от класическия бизнес на компаниите, е не просто начин за генериране на приходи и печалба, но и начин на живот. Хората по света, които ползват различни услуги - хотелски, ресторантски, туристически, транспортни и т.н., вече очакват много повече от стандартно обслужване. Нещо повече, те очакват отношение и допълнителна стойност. При последното имам предвид не само допълнителна финансова стойност, а нещо, което отсрещната страна може да направи повече от това, което се очаква от нея и за което ѝ се плаща.

Това, което забелязваме в последните години, е тотална промяна на бизнес модела при търсенето и предлагането на услуги по света. Съвсем нормално е да наемеш някой, който да ти покаже местните забележителности, да те заведе на интересни места, които са извън туристическата зона, или да те заведе вкъщи, където да вечеряш заедно със семейството му.

  • Според доклад на Европейския парламент само 17% от българите се възползват от възможностите на икономиката на споделянето. Защо според Вас изоставаме в това отношение от потребителите и собствениците на активи от Западна Европа и САЩ?
  • Немалка част от активното население в България, което пътува зад граница, вече се възползва от споделената икономика. Услуги като Uber и AirBnB вече са масови в много голяма част от света. Те са и ще стават все по-популярни именно защото предлагат услуги с добавена стойност - при превоз с Uber например много шофьори предлагат безплатна минерална вода на пътниците. Ако се наеме апартамент през AirBnB в някоя от световните столици, има собственици, които оставят малък подарък за гостите си - бутилка вино, местни деликатеси и т.н. Подобни услуги стават двигател на промяна за традиционния бизнес, като таксиметрови услуги и хотели.

От друга страна, България е една от малкото страни в света, където Uber е забранен, но моето лично мнение е, че трябва да се търси друго решение в конкретния случай. Очевидно много хора харесват тази услуга и я предпочитат пред стандартните таксиметрови услуги, което означава, че има някаква причина това да бъде така. Изумително е колко бързо държавата реагира с „разрешаването” на този казус, но в същото време продължаваме да четем оплаквания от туристи, които са платили 100 евро от летището до центъра на София.

  • Как икономиката на споделянето е обвързана със сайтовете за онлайн търговия? Какъв растеж отчитате? Къде се позиционира платформата по брой на посещаемост?
  • Икономиката на споделяне за много голяма част от потребителите е начин на живот. Както при всеки един такъв бизнес по света, така и при нас в OLX хората обичат да общуват и това е основната причина за популярността на платформата. Тъй като компанията присъства в над 40 пазара по света, имаме вътрешно общество, което е изградено от всички служители по света - от Индия до Перу. Скоро имахме вътрешен проект, в който всеки служител можеше да опише своята лична история като потребител на OLX. Имаше истории за приятелства, дългосрочни бизнес отношения, общности и дори сватба между хора, които са се запознали при покупко-продажба в OLX. Различното при нас е, че хората винаги имат нещо излишно вкъщи и респективно има друг човек, който се нуждае от нещо специфично. Нашата работа е да свържем тези двама души и те да сключат успешна сделка, с което да си улеснят живота - всеки по своя начин.

В България OLX се посещава от половината интернет потребители в страната или над 2 милиона души, което го прави третият по посещаемост български сайт. Това за нас е освен успех и огромна отговорност към всички наши потребители.

  • Какъв е средният профил според наблюденията Ви на хората, които се възползват от възможностите на икономиката на споделянето?
  • Общото схващане е, че това са само млади хора, но не е така. При една масова услуга, няма как да се генерализира, че тя се ползва само от един тип потребители. Икономиката на споделяне се използва от активни хора, които търсят различно усещане, добавена стойност. Също смятам, че това важи и за хората, които предлагат услуги. Те, разбира се, са предприемачи, но в същото време го правят със страст и това си личи. Спомням си преди години, когато си поръчах Uber и шофьорът се появи с един чисто нов скъп джип, а самият той беше доста възрастен. По време на пътуването си говорихме и беше много приятно, а когато го попитах защо го прави, той ми отговори, че така се забавлява и обича да се среща с различни хора.

Друго масово мнение е, че хората, които купуват използвани стоки, го правят, защото нямат пари. Всъщност най-използваните сайтове за стоки втора употреба са на Скандинавския полуостров - Норвегия, Дания, Швеция. Както всички знаят, това са едни от най-развитите  и богати икономики в света, а хората, които живеят там, са с един от най-високите стандарти на живот. Има различни теории защо го правят, но сред тях са прагматизъм, рециклиране, забавление. Каквато и да е водещата причина, това доказва, че всеки може да се възползва от икономиката на споделянето.

 

  • Кои са най-бързо развиващите се сектори у нас в рамките на новия тип икономика и справя ли се държавата с установяването на подходяща регулация?
  • Специалистите в онлайн сектора се обединяват около мнението, че споделената икономика ще продължава да расте в дългосрочен план. Технологичното развитие позволява бърза комуникация, сигурност и най-вече удобство за потребителите - все ползи, които са от огромно значение. В същото време в България държавните органи не стимулират активното споделяне на ресурси, а дори напротив - целенасочено му пречат. По света има много примери как бизнеси, които развиват нетрадиционни сектори, комуникират активно с държавата и това дава резултат, от който се възползва населението и това е полезно за всички – държава – бизнес - потребители. Въпрос на желание.

Светът става все по-свързан, а очакванията са и в следващите години да се появяват нови услуги, които да разбират традиционните бизнес модели, което е хубаво. Ако една услуга е търсена и използвана, то тя очевидно има място в живота на хората и си заслужава да се направят усилия в посока тя да бъде запазена. Последното нещо, което имам предвид в това отношение, е за сметка на закона, но законите са нещо, което може да бъде променяно най-малкото заради технологичното развитие на света и новите нужди на потребителите.

Сподели във Facebook