На какво се дължи големият скок при износа и вноса от трети страни и каква ще бъде динамиката на външната ни търговия? Отговори на тези въпроси потърсихме при Веселин Илиев, главен директор „Външноикономическо сътрудничество“ в Българската стопанска камара.

 

  • Износът за страните извън ЕС нараства с 20%, а вносът - с над 30% в началото на годината, означава ли това подем в търговията ни с трети страни, г-н Илиев?
  • От години насам бележим намаляващ износ за държавите извън Европейския съюз. Това, че сега има някакво компенсиране на това изоставане, още не значи, че има бум. За Китай например изнасяме доста широка палитра стоки, но това, което всъщност определя значителния ръст през последните месеци, е металът мед. Иначе изнасяме за Китай машини, автоматизация, роботика, вино и какво ли още не, включително и дрехи. Лично съм виждал дамска рокля в Шанхай, произведена в България. Китайският пазар е необятен и консумира всичко, така че имаме огромни възможности за износ. Преди 15 години в азиатската страна имаше 60 милиона домакинства със средногодишен доход, еднакъв със средноевропейския. Сега това число вероятно е над 200 милиона. Там се купува всичко, при това виждал съм с очите си как луксозните стоки са по-скъпи, отколкото в Европа. Важно е да се намери ниша, където българските производители могат да се позиционират и да предложат нещо интересно както на китайските потребители, така и на китайските индустриалци. Индустриалните продукти, които ние изнасяме, обикновено не са свързани със серийно производство. Например индустриална автоматизация за конкретен обект, включително и за китайската космическа индустрия. Преди време изнасяхме леярски роботи, произведохме 120 за азиатската страна. Това са специфични неща, които не представляват интерес за китайския производител. Големината на мащаба при тях е различна, що се отнася до производство. Китайският производител не би се занимавал да произвежда 120 бройки от нещо, според него инвестицията не си струва за толкова малки количества. Затова винаги можем да намерим клиенти в най-многолюдната страна в света. Имаме прекрасни добри примери. Българска фирма изнася за Китай розова вода за пиене – трапезна вода с розово масло, и се продава по-скъпо на щанда, отколкото френските минерални води. Уникалността и специфичните продукти са ключът към повечето азиатски големи пазари – не само китайския, но и индийския, индонезийския, японския и т.н. Миналата седмица проведохме семинар в БСК как се прави бизнес с Индонезия, в която живеят 240 млн. души. От тях 80 млн. имат средногодишен доход равен на средноевропейския. Въобще потенциалът на азиатските страни, що се отнася до външна търговия, е огромен.
  • Имахте среща с руския посланик в България, обсъдихте ли търговско-икономическите връзки и как могат да се подобрят?
  • Стана дума за ограниченията в търговията, които съществуват заради западните санкции и ембаргото на Русия. Между другото и ние, и те смятаме, че тяхното въздействие е пренебрежимо малко – губим не повече от 10-12 млн. лева годишно. Косвените щети сигурно са доста по-големи, но преките са в тези рамки. Иначе има ограничения, които са свързани с експортния контрол, които за нас са от значение. Въпреки санкциите има български фирми, които продължават да изнасят за руския пазар и работят с него активно, което е добре. Иначе от Русия у нас се внасят основно суровини.
  • Страда ли търговията ни с Турция покрай вътрешнополитическата криза в южната ни съседка и сложната геополитическа обстановка?
  • Там е много сложно да се предвиди какво ще стане. Има множество традиционни връзки, доста предприятия с турски собственици в България, които работят за южната ни съседка. Надявам се поне те да не пострадат. Настъпателният тон, който чуваме да идва от Анкара, обаче няма как да не се отрази на двустранната търговия, на инвестициите, политиката и бизнес плановете. Ще ви дам един пример. Всяка година през април правим международни срещи по време на международното изложение за машини, оборудване и инструменти MachTech&InnoTech Expo. Ако преди години участваха по много, над 10 турски фирми, тази година само една турска фирма се регистрира за участие в панаира и не дойде.
  • Трябва ли да се приоритизира търговията с държавите от Европейския съюз или напротив, да се даде тласък на възможностите за износ и внос с трети страни?
  • В ЕС имаме единен пазар и почти еднакви условия за търговия с много малки разлики. Много лесно се прави бизнес, тъй като практически няма бариери и българските фирми се научиха да използват тези възможности. Неслучайно 2/3 от износа ни е за ЕС. Проблемът е, че голяма част от износа ни за страните - членки на общността, се формира от нискотехнологични продукти, от стоки с по-ниска добавена стойност. Например изнасяме кабелни снопове, сензори, автомобилни стъкла, детайлни компоненти и т.н. Трябва да работим върху износ на готови продукти или стоки с по-голяма добавена стойност, с повече вложена наука в тях. От друга страна, голяма част от експорта ни за трети страни е свързана с изнасяне на суровини. Но пък нишите, които бихме могли да реализираме, са големи.
  • Могат ли български производители да се обръщат към БСК за съдействие и съвети?
  • Да, определено. Ние от три-четири години предлагаме услугата „изнесен търговски офис“. Фирми, които нямат собствен капацитет да проучват някакви пазари, се обръщат към нас и ни поставят тази задача. Ние проучваме пазарния достъп и интереса към дадения продукт, намираме потенциални купувачи на българските стоки и услуги, осъществяваме първата връзка с евентуални бизнес партньори. В момента, в който двете страни – българската и чуждестранната, се разберат, че ще водят диалог, ние се оттегляме и ги оставяме да водят преговорите.
Сподели във Facebook