„Съвременните деца са бездуховни, дотолкова са затънали в материалното, че направооо срамота…а ние едно време как четяхме, как препрочитахме, как…“ –  това изречение в различни вариации може да бъде чуто от почти всеки втори, закръглил и надхвърлил трите десетака. Бени Хюбнер е съвременна българска писателка, която категорично не е съгласна с подобно твърдение в нито една от вариациите му. Възрастните очакват децата да четат онова, което им се дава в училище или да се захласват по заглавията, препоръчани от мама и тате. Само че всяко поколение има своите особени харектеристики и изборът на четиво не прави изключение. Вкусът към книгата, изборът на жанр, са нещо твърде субективно, което не бива да бъде типизирано. Няма и как. Изкуството винаги е лично. 

И съзнавайки голямата отговорността да пишеш да тийнейджъри, решава да поеме хвърлената ръкавица и да напише роман, който да е интересен и на подрастващите, и на техните родители. Който да не е задължителен, но много желателен.

Ето как се ражда първата книга на Бени Хюбнер „Игра на маски“ – роман, превърнал се в хит сред тийнейджърите и не само. Разказва авторката:

Някаква вечер в средата на пролетта. Птички и пчелички пърхат навън и аз блаженно предвкусвам едни три часа на бездействие, когато дъщеря ми нахлува в стаята и застава на буква Ф, на много заплашителна буква Ф, а очите й, очите й хвърлят искри.
– Искам да ми напишеш история!
– Моля? – това дете, какви ги бръщолеви, не е ли във ваканция.
– Какво по история – опитвам се да си изясня ситуацията.
– Не по история, а история – знаете ги тийнейджърите, все се оплакват, че са неразбрани и виждам как и онова ф-образното след секунда ще хукне към фейса, за да разправя колко много хич не го разбирам. И понеже не ща да си развалям имиджа на суперготинахипермайка, веднага се съгласявам с идеята, надявайки се, че ще разбера идеята на идеята на идеята в хода на идеята.
– Добре де, ще напиша…хммм…история….ама каква?
– Готина! – отсича онова във вратата и разваля ф-то, тръшкайки се на табуретката срещу мен – щото ми писна да чета щуротии. Не може от вратата в кревата…НЕ МОЖЕ!
Косата ми настръхва, каква врата, какъв креват?! Почвам наум да премятам последните купони, последните пижама парти и последните….
– Ей такива истории тъпи чета, разбираш ли НЕ МОЖЕ!
– Не може – казвам аз и душата ми почва да танцува салса с привкус на самба и мамба.
– Та така, искам да ми напишеш история, нали разбра…

Бени Хюбнер и нейните романи - "Игра на маски", "Преобразяване"

Разбрах и написах. История в 379 страници и много усмивки. Много дни на истинско забавление за мен. Защото да се върнеш в онези готини тийнейджърски години е супер забавно, оказа се. Измъкнах се от рутината и се гмурнах във възрастта, в която животът отваря широко врата и започва да ти предлага най-различни неща. Някои са сладки, други оставят горчив привкус, трети направо не стават за ядене. Но ти поглъщаш, поглъщаш, жадно. И аз така.
Беше страхотно, особено когато имах за водачи наши съвременни готини деца. Дъщеря ми поглъщаше всяка глава и нетърпеливо чакаше следващата, давайки ми напътствия. Разбрах, че я четат дружно с приятелите й и с удоволствие се вслушвах в препоръките им. Всъщност без моето порастващо момиче тази книга нямаше да я има. Тя беше вдъхновение и емоционален съавтор - водач, редактор, ментор в света на съвременните млади хора.

„Игра на маски“ е истинска, книжна книга и написана с много любов и издадена от издателство "Ибис". Няколко месеца по-късно излиза и продължението й - романът "Преобразяване"

Сподели във Facebook