На 17 юни 1929 година в „Литературная газета“ се появява първата рецензия за романа на Илф и Петров „Дванадесетте стола“. Но статията на критика Анатолий Тарасенков излиза под заглавието „Книга, за която не пишат“. Рецензията е напълно положителна. Странното е, че романът вече година се ползва с успех сред читателите, но критиците упорито не го забелязват. Те смятали, че шедьовърът, ненадминат и до днес, не заслужава внимание и няма никакво отношение към сериозната литература.

Припомняме ви още пет книги, които превзеха света, но официалната критика упорито избягваше или се отнасяше враждебно с тях.

"Лолита", Владимир Набоков

Историята за отношенията между възрастен мъж и непълнолетна девойка отказвали да отпечатат дори най-прогресивните издателства. Редакторите се хващали за главата и твърдели, че това е откровена порнография. Даже когато най-накрая романът е издаден, в западната преса се развихрил скандал. Влиятелният вестник The New York Times го заклеймява, използвайки най-ужасни епитети. В някои страни романът е забранен за продажба. Но както е известно, всеки скандал само предизвиква интереса на публиката. Читателите отнасяли произведението на Набоков от книжарниците като топъл хляб. И никой не обръщал внимание на мнението на критиците.

„Властелинът на пръстените“, Джон Р. Р. Толкин

Суперпопулярната трилогия издателите също не искали да отпечатат. Когато все пак книгата излиза на бял свят, с нея се захващат критиците. Те нарекли творбата на Толкин безсмислен нарцисизъм, символизиращ упадъка на литературата. Историята за хобити и елфи според тях била някаква скучна безсмислица. Нямало нито един сериозен критик, който да не е направил романа на пух и прах. Читателите обаче не им обърнали никакво внимание и от безсмислица за хобити и елфи „Властелинът на пръстените“ се превръща в една от най-популярните книги на XX век.

„Моби Дик“, Херман Мелвил

Пътят на знаменития роман до читателите бил труден и дълъг. Първоначално „Моби Дик“ бил пуснат в тираж около 4 хиляди екземпляра. Но читателите не проявили интерес и към тази малка бройка. Доста по-охотно те купували други произведения на Мелвил. Още повече, че веднага след като във влиятелни издания се появили разгромяващи романа рецензии, интересът към „Моби Дик“ съвсем замрял, а продавачите в книжарниците го поставили на най-отдалечените рафтове. Днес е трудно да се каже каква е причината, но много години след смъртта на писателя изведнъж се сетили за романа и го оценили по подобаващ начин. „Моби Дик“ тръгва по света и се превръща в един от любимците на читателите.

„Врява и безумство“, Уилям Фокнър

Днес това произведение е признато за шедьовър в литературата, но когато излиза, нито критиците, нито читателите са на това мнение. Нападат го и първите, и вторите, твърдейки, че им се предлага някаква мрачна графомания, която е невъзможно да се чете. Любопитно е, че това отношение към творбата му съвсем не тревожи Фокнър. От самото начало той е бил убеден, че е създал изключително произведение. Още когато е предавал ръкописа за печат, той заявил на издателя, че  това е гениален роман и е най-доброто от всичко, което е написал. Фокнър е засипан с подигравки, но, както се оказва по-късно, напразно. През 1931 г. той пуска романа „Светилището“, написан главно за пари. Самият писател нееднократно е казвал, че е създал това произведение за невзискателната публика, за да оправи финансовото си положение. Романът обаче има огромен успех. И покрай него идва звездният час на „Врява и безумство“, а хората разбират, че това наистина е неповторима творба.

„Параграф 22“, Джоузеф Хелър

Критиците отхвърлят този роман заедно и веднага. Наричат го бездарна безвкусица, пошлост, халюцинации на умопобъркан. Авторът е обвиняван в абсолютно неумение да пише и пристрастеност към порнографията. Но не след дълго, по някакви необясними причини, романът започват да го оценяват по друг начин. Заглавието му става нарицателно. Днес „Параграф 22“ заема почетно място сред най-добрите литературни произведения.

Сподели във Facebook