Инж. Стефан Апостолов, изпълнителен директор на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД

Доброто образование и практическото обучение на младите хора, както и осигуряването на подходящи кадри за икономиката на България е задача както на учебните заведения, така и на бизнеса и на държавата. Всички сме част от това общество, така че отговорността е обща.

Известно време връзката между университетите и бизнеса беше скъсана. До известна степен за това допринесе и държавата, която недооцени това кои са приоритетните браншове за икономиката. В момента имаме огромен брой безработни хора от популярни, масови специалности и в същото време изпитваме силен недостиг на други, например инженерните специалности. Може би роля на държавата е да подпомага приоритетно определени специалности. За целта трябва да се промени схемата за еднаква финансова помощ за всеки студент.

Не може парите да са едни и същи за инженер и за икономист например.

За качествената подготовка и квалификация на трудни специалности като инженерство, архитектура и медицина например са необходими повече средства, които да осигурят прилагането на практическо обучение на студентите. Инженерните науки се базират на физични закони, те от своя страна могат да бъдат научени само чрез постановки, лаборатории и опити. Все по-трудноосъществима за колегите ни от ВУЗ-овете остава задачата за поддържането на тази материална база, така необходима за студентите. От тази гледна точка отговорността за бизнеса е още по-голяма, защото той трябва да обучи кадрите в практическа насоченост.

Друг е въпросът, че могат да се положат повече усилия за представянето на материала по интересен начин дори с малкото налични средства и възможности на университетите. Съгласете се, има една база от знания във всяка специалност, която няма да се промени и е задължителна за усвояване. Такава база са например физическите закони, математиката, процесите в химията, основите на икономиката и т.н.

С помощта на иновациите, бизнеса и интересната комуникация студентите могат да бъдат мотивирани да учат.

Така например част от университетите канят и лектори от бизнес средите. Лидерите в различни браншове могат да разкажат атрактивно за професията, за тенденциите за развитие на сектора и необходимите квалификации за работа. Отделно трябва да сме наясно, че пред нас стои едно „Фейсбук поколение“, което не чете повече от три-четири изречения. То повече преживява. Чрез иновационни техники и модели може да се предизвика инициативността на младите хора, да се разделят на групи, да се ангажират с определени казуси и задачи, за да проявят интерес. Иновацията в крайна сметка е една комуникация, която по интересен начин представя пред младежите

нужната информация. Защото в момента голяма част от студентите не успяват да получат дори базисна подготовка, защото започват работа, докато следват, и не са мотивирани да учат. Да учиш и между другото да работиш няколко часа седмично и да работиш и между другото да учиш, ако успееш да стигнеш до лекции, са две различни неща. Това е възрастта, в която най-рязко се повдигат знанията и се получава квалификация.

Затова ние от ЧЕЗ приканваме младите хора да си търсят стаж,

който да им даде практическа насоченост в професията. Компанията подхожда социално отговорно към обучението и подбора на младите хора в бранша. От години имаме развита схема за предоставяне на стажантски позиции. Целим да подкрепяме и да даваме възможност за изява на млади хора, които проявяват интерес. За съжаление с годините инженерната професия става все по-неатрактивна за младите хора. В цялото обществено пространство се насажда мнението за престижността на професии като юристи, икономисти, мениджъри, журналисти. Не се говори обаче за необходимостта от кадри и в други сфери, свързани с индустрията.

Лично според мен нещата са още по-притеснителни в средното техническо образование.

Една след друга професионалните гимназии, които са били в продължение на години престижни имена в сектора на електротехниката например, започват да затварят специалности и да откриват по-атрактивни паралелки по мениджмънт или подготовка в сферата на услугите. По този начин се срива и възможността на входа на университетите да очакваме мотивирани млади хора, които да искат да се развиват точно в тази сфера.

Ако искаме да задържим една професионална гимназия например и държавата изпитва затруднения да я подпомогне, защо бизнесът не подаде ръка на училището. В известна степен работата на учителите е апостолска дейност. Те са тези, които могат да запалят пламъка у младите хора. Без тях със страшна сила се завърта една пагубна спирала за българския бизнес и икономика. Университетите се стремят да запълват специалностите си и приемат хора почти без никакви критерии, няма кандидати за свободни позиции в индустрията, бизнесът е принуден да намали производството, променя се и качеството на работа. Трябва всички да работим, за да не допускаме този дисбаланс да се задълбочава.

Студентите:

Емануил Боянов, СУ „Св. Климент Охридски“, „Туризъм“

Хубавото на моята специалност е, че е колкото теоретична, толкова и практическа. Всяко лято университетът ни организира практики в България за 5-6 дни. Там виждаме много неща от професията, но не всичко, което научаваме, ще ни е полезно в бъдеще. Имаме задължителен стаж по време на обучението си и аз смятам да карам моя на бригада в Аляска. За него не научихме от учебното заведение, а с колеги проявихме интерес и сами го открихме. Предполагам, че когато започна да си търся работа, отново ще разчитам на себе си. Министерството на образованието и науката често публикува обяви за свободни места за стажанти. А и като цяло недостиг на хора в бранша има, търсенето е доста голямо. Единственият проблем е, че заплащането не е достатъчно високо и това донякъде отблъсква младите хора. Пък и работодателите не са много скромни в исканията си – търсят хора с опит и квалификация, които да работят за почти никакви пари.

 

Любомир Горанов, УниБИТ, „Обществени политики и практики“

Моята специалност е малко по-особена. Тясно свързана е с политиката, затова и теоретичната част е много важна. Цялата първа година беше суха теория, във втори курс имаме вече и упражнения, които са изцяло практически и полезни. Понякога ми се струва, че по време на тези упражнения научавам повече, отколкото бих научил, докато стажувам някъде. Пък и към момента за стаж въобще не са споменавали от университета, може би ще ни задължат да караме такъв в по-горен курс. Поглеждайки напред, имам чувството, че няма да си намеря работа лесно, защото браншът на политиката е доста затворен кръг. Надявам се, като завърша, нещата да се променят и да си намеря работа, отговаряща на качествата ми. Знам какво мога и какво заслужавам. Това обаче е проблем за повечето млади хора. Те имат навика да надхвърлят възможностите си и да се надценяват. Оттук започва проблемът абсолвентите да не успяват да си намерят работа по специалността. От друга страна, и работодателите не са много обективни. Струва ми се, че някои от тях искат завършили висшисти с дългогодишен опит в бранша, съгласни да работят за жълти стотинки. Парадоксално е, но е факт.

 

 

Сподели във Facebook