Едва ли в световен мащаб има по-известна и обичана кухня от италианската. В България също не правим изключение – броят на заведенията, претендиращи да предлагат пици и паста като единствен асортимент или поне като част от менюто, се множат в геометрична прогресия. Не може да се отрече, че в сравнение с преди 20 години имаме известен, а на места сериозен напредък в качеството на италианските ресторанти.

Спомнете си само какво представляваха т.нар. „гарнирани пити“ в първите години, когато изобщо започнаха да ги предлагат  - дебела тестена подложка с натрупано отгоре какво ли не, изпечени предварително и нахвърляни в тава една върху друга като папки в учреждение. Не че сега няма такъв продукт по будки и сергии, но слава богу не е преобладаващият случай.

Какво всъщност трябва да се очаква от едно истинско заведение с претенция да предлага италианска храна на родна територия?

На първо място ресторантът трябва да е наистина тематичен, т.е. пица и паста, понякога само пица, по-рядко само паста, салати, а ако е пълната гама – трябва да има т.нар. секонди, т.е. основни ястия, обикновено с месо или риба, и няколко десерта. Изключително рядко в общопрофилен ресторант с огромно меню, съчетаващо мешана скара, шопски салати, китайски ориз, суши, гювеч, супи и т.н., ще ви предложат нещо качествено от италианската кухня. Първо, нямат време да приготвят храните както трябва, второ – нямат такова желание, и трето – най-често са „напаснали“ ястията към местния квартален вкус. Или поне така твърдят. Какво означава това ли? Да вземем например пиците.

Все още много хора под качествена пица разбират изобилие от плънка върху тестената основа.

Изобретателството тук стига до уродливи размери и комбинации от риба тон, луканка, кашкавал, синьо сирене, кисели краставички, царевица, кетчуп, лук, гъби, яйца… Както се изрази един разбирач - „пица гювеч“. Това се прави, за да не изглежда ястието „бедно“ и клиентът да не се чувства минат, като е дал 7-8 лева за пицата. Истината е, че такова изделие в никакъв случай не може да се нарече пица. Да, това е нещо тестено, калорично и пълнещо стомаха, но без определен вкус. Отделна тема са продуктите менте, които задължително са струпани отгоре. Като се започне от палмовия кашкавал, мине се през кетчупа, за който е обидно да има каквото и да е общо с доматите, и формованите колбаси.

  • Какво нещо е истинската пица

В нея най-важното е тестото. То се получава от качествена пшеница, на някои места с квас, другаде със съвсем малко мая. Вътре има само вода, брашно, сол, квас или мая и евентуално капка зехтин. Всякакви фантазии с мляко, яйца, масло, бакпулвер и други са изключени. В родината на пицата Неапол ги правят малко по-дебели, но в повечето региони тестото е тънко. Истинският майстор се познава по пицата „Маринара“. Тук тя не е особено популярна, но в Италия е задължителна. Върху тестото се съдържа умерено количество истински, изварен на бавен огън, сос от смлени, обикновено продълговати месести домати, екстра върджин зехтин, босилек и по желание на клиента прозрачни резенчета чесън. Доматеният сос може да се направи и лют чрез смлени малки червени чушки – пиперончино. Другата класика е „Маргарита“. Неслучайно е най-често поръчвана. Но не защото в нормалните пицарии е по-евтина, както е тук. В Италия цената се различава съвсем малко според плънката отгоре – най-много евро-две на пица. При „Маргарита“ ключовият фактор е качеството на моцарелата. Обикновено се използва биволска, но тя не трябва да прелива като супа отгоре. За да почувстваш истинския вкус, всичко трябва да е умерено. На основата на тестото, доматения сос и моцарелата вече идват всички други видове пица. Но комбинацията на повече от две-три съставки не е добър вариант, защото вкусът се размива. Когато пицата е с прошуто, особено ако е сурово – прошуто крудо, то се слага отгоре, без да е минавало през топлинна обработка. Има и бели пици – без доматен сос, например с няколко вида сирена. Друга традиционна, но непозната у нас пица е само с тънко нарязани картофи върху тестото и характерна подправка. Следващият ключов момент е изпичането. Безспорно е качеството при пещта на дърва, но вече има високотехнологични специални фурни, с които се постига отличен резултат. В нормалните заведения няма вариант да ви претоплят пица на парче на микровълнова фурна. Изобщо този уред е задраскан в каквито и да е пекарни. Дори изпечена сутринта, а купена следобед, пицата става прекрасна, когато я стоплят в нормалната и горяща постоянно пещ.

  • Пастата

Важното при нея е да е от твърда пшеница. Другото основно изискване е сваряването „ал денте“, т.е. да стои леко жилава и да лепне върху зъбите при сдъвкване. Макароните от пшеница за хляб, варени до подуване и разкашкване, са отрицание на италианската паста. Твърдата пшеница е и много по-здравословна, защото е с по-нисък гликемичен индекс, т.е. нишестето от нея се усвоява бавно, постепенно и в крайна сметка ненапълно. Това е една от тайните защо италианците постоянно ядат спагети, а не са пълни. Добре направената паста е вкусна и само със зехтин, чесън и люта чушка – класиката „Алио, олио и пиперончино“. Широкоразпространен е и вариантът с истински доматен сос и босилек. При пастата важи също принципът за минимализма – натрупването върху спагетите на 7-8 продукта не е признак за качество. Масло и пармезан, суров жълтък и прошуто (карбонара), доматен сос и домашно мляна кайма (болонезе) са сред най-предпочитаните видове.

 

  • Десертите

Още една ахилесова пета у нас! Ако ви предложат „Тирамису“ за 2 лв., бъдете сигурни, че консумирате продукт с вкус на кафе и алкохол от есенция, някакви бисквитки и сметана от тубичка под налягане. Истинският десерт е с бишкоти „Савоярди“, меко сирене „Маскарпоне“, истинско кафе еспресо и малко ароматен алкохол – коняк или ром. Същото важи и за другите десерти. По-добре не си ги поръчвайте, ако не сте сигурни какво има вътре. В крайна сметка може да се подсладите със захар в кафето. По-добре, отколкото да погълнете поредните имитационни продукти.

И така, как да разпознаем добрия италиански ресторант в България?

  • Предлага само италианска кухня, никога не залита към „разнообразието за всеки случай“;
  • Малко (кратко) меню с по няколко позиции във всеки раздел. Изключено е менюто да е колкото малък роман!
  • Специална и видима за посетителите пещ за пица, около която работи майсторът, също пред очите ви. Тестото се оформя непосредствено след поръчката на пица;
  • Пиците и пастата са с максимално изчистени, прости, но качествени съставки;
  • Качествен хляб, сервиран още когато седнете, и истински зехтин в оригиналното шише на масата;
  • Задължително предлага италианските дижестиви – типични ликьори за добро храносмилане след ядене.

 

Сподели във Facebook