- Акад. Велев, кой е Иван Гарванов и с какво е останал в националната ни историята?

- Той е български революционер, председател на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация. Роден е в Стара Загора през 1869 г. Баща му е убит в Руско-турската война от 1877 г. в боевете при Стара Загора. След като завършва гимназия в Пловдив, с Даме Груев стават студенти във Висшето училище в София. Любопитно е, че завършва физико-математическия отдел и специализира физика във Виена. Заради успешна научна работа му е присъдена докторска степен от Императорската академия на науките и е поканен да продължи академичната си кариера в нейния математически и природонаучен институт. Младият българин любезно отклонява предложението, изтъквайки, че иска да бъде полезен на своя народ и Отечество. И става учител по физика в българската гимназия в Солун, където преподава до 1903 г.

- В Солун Гарванов е сред основателите на Българското тайно революционно братство… За какво се бори Братството?

- Това е организация на по-консервативно настроените българи, която се противопоставя на ВМОРО, защото смята, че тя действа прибързано и води населението към неуспешно въстание и погром. Отначало Гарванов застъпва еволюционната идея за освобождаването на Македония. Но през 1897 г. приятелят му Христо Ганов е убит от сърбоманин в солунско кафене, а присъстващият там Иван Гарванов се притичва на помощ на другаря си, но е тежко ранен. Тази случка променя възгледите му. И той осъзнава необходимостта да се включи във въоръжената съпротива на българите срещу сърбоманите и техните закрилници от отоманската власт. След като Борис Сарафов става председател на Върховния комитет през 1899 г., той предлага на Братството да започнат преговори за помирение. Това кара Гарванов да замине през 1900 г. за София. Там Сарафов и министър-председателят Рачо Петров го съветват да се помирят с ВМОРО. Той обаче остава недоволен от проведените разговори и заминава за Цариград, където се среща с екзарх Йосиф. След тези преговори Гарванов се връща в Солун и запознава Братството с новото положение. След продължително обсъждане надделяват гласовете за помирение и разбирателство.

- Кога помирението влиза в сила?

- В началото на 1900 г. вливането на Братството във ВМОРО става факт и Гарванов е избран за член на Солунския революционен комитет. По този повод Христо Силянов пише: „Съгласно споразумението ЦК е трябвало да приеме по свой избор едного от другата страна в ЦК и другиго в местния. И по правда, и по разум членството в ЦК се падаше на Гарванов, защото беше не само формалният председател, но и душата. Но не му го дадоха. Избраха Йосиф Кондов, почтен местен търговец, но без всякакви качества на вожд, а Гарванов – с призвания да бъде вожд – направиха член на местния комитет. Гарванов мълчаливо преглътна огорчението си и заработва, макар и не в общото ръководство на организацията, с рицарска прямота и твърдост... Няколко месеца по-късно събитията сами извикаха Гарванова на поста, който му бе отказан“.

- По какъв повод Гарванов е избран  за член на ЦК на ВМОРО?

- Това става след т.нар. Солунска афера и последвалите разкрития и масови арести на ръководни дейци на организацията. Тогава, през януари 1901 г., Гарванов е избран за председател на Централния комитет. Обаче през март 1901 г. в София е арестуван председателят на ВМОК Борис Сарафов, който е обвинен в участие в убийството на румънския журналист Стефан Михайляну. При така стеклите се обстоятелства правителството лансира ген. Иван Цончев и той успява да овладее Върховния комитет. Тази промяна създава напрежение между ВМОРО и ВМОК.  Междувременно след инцидент с огнестрелно оръжие е убит Яким Игнатиев и Гарванов е арестуван за два месеца. След освобождаването му той се опитва да тушира назряващия конфликт с ВМОК и заминава за София на преговори, но не постига особен успех.

И ВМОК започва активно да изпраща чети в Македония и да извършва усилена подготовка за въстание, което е посрещнато зле от ВМОРО. През септември 1902 г. избухва неуспешното Горноджумайско въстание. След неговия разгром последват масови  репресии от страна на турската власт срещу ВМОРО. При тези обстоятелства Гарванов председателства Солунския конгрес в началото на 1903 г., на който се взема решение да се вдигне въстание.

- А какво е мнението на задграничните представители на ВМОРО, които пребивават за постоянно в българската столица?

- За тази цел към средата на януари Гарванов отива в София, за да води преговори с тях относно окончателната дата на въстанието. В края на краищата задграничното представителство на организацията в София след дълги дискусии се присъединява към това решение. По това време Гарванов научава за подготовката на терористични актове, които могат да провалят въстанието. След преговори със заговорниците той не успява да предотврати Солунските атентати, подготвяни от група млади анархисти.

- Как се отразява акцията на солунските атентатори върху подготовката на бъдещото Илинденско въстание?

- При последвалите арести по повод на атентатите Гарванов е заточен до живот на остров Родос. Обаче през 1904 г. е амнистиран от властите и се установява в София като учител във Втора мъжка гимназия. Същевременно е избран за временен задграничен представител на Скопски и Битолски революционен окръг. И продължава дейността си във ВМОРО като активист на десницата. Но през 1905 г. конфликтът между фракциите във ВМОРО се изостря и на Рилски конгрес е решено Даме Груев, Борис Сарафов, Иван Гарванов и Христо Матов да бъдат отстранени от управлението, като решението е подкрепено от Гьорче Петров, Пере Тошев и Петър Попарсов. След като през 1906 г. загива Даме Груев, наричан геният на компромиса между двете крила, разногласията им провалят предвидения помирителен конгрес на организацията в София и довеждат до окончателен разкол. Независимо от това Иван Гарванов е избран в Задграничното представителство на ВМОРО в София на Съвещателно събрание на десницата на 7 декември същата година.                

- Но въпреки всичко се стига до консолидация на десните крила на ВМОРО…

- Да, две от десните враждуващи до този момент течения – умереното, наричано гарванисти, и идейнолибералната фракция, ръководена от Борис Сарафов, се помиряват. Фракцията на Христо Матов също ги подкрепя. Така десните успяват да запазят официалното си положение и влиянието си за още една година. Впоследствие временното задгранично представителство, съставено от Гарванов, Матов и Сарафов, организира през 1907 г. редовното изпращане на чети в Македония с финансовата подкрепата на Двореца. Това предизвиква острата реакция на левичарите. И се стига до нов раздор. В публикуваното през ноември 1907 г. писмо от комитета в Сер сред обвиненията срещу Гарванов и Сарафов е и това, че те, съвместно с българското правителство, организират безразборното и масово нахлуване на чети във вътрешността на Македония. Стига се до смъртна присъда на Серския окръжен комитет към членове на ЦК на ВМОРО. Тази ситуация предизвиква да се вземе това крайно решение и осъжда на смърт Борис Сарафов, Иван Гарванов, Михаил Даев и Христо Матов. Издадената смъртна присъда е произнесена и подписана от Яне Сандански, Чудомир Кантарджиев, Георги Скрижовски и Александър Буйнов.

- Какви са аргументите, изтъкнати в присъдата?

- Протоколът на присъдата завършва със следното  обвинение: „Тези домогвания на Гарванов и Сарафов, станали наемници и агенти на българската държава и съвършено компрометирани като организационни дейци и действующи от името на българските държавнически и династически интереси“. На 28 ноември 1907 г. по заповед на Яне Сандански Тодор Паница застрелва двама от задграничните представители – това са Иван Гарванов и Борис Сарафов. Преди това по същия начин е застрелян Михаил Даев и така се слага началото на братоубийствата в македоно-одринското освободително движение. Този престъпен акт е насочен срещу независимостта и целостта на организацията и представителите на нейното идейно течение.​

 

Сподели във Facebook