Забравен или незабравим

След суперуспешното представяне в Рим и Торино ретроспективната изложба, посветена на универсалния талант на Николай Дюлгеров, се приземи край фонтана в градинката на Народния театър. И ще остане там до края на септември.

Кой е Николай Дюлгеров? Архитект, художник, дизайнер, автор на реклами в градска среда. Сигурно не сте чували за този наш сънародник с европейка известност, с изключителна изобразителна същност. И нищо не знаете за него.

Споко! Това не е нито срамно, нито е бяло петно в най-общата ви култура, защото става дума за българин, роден през 1901 г. и прекарал почти целия си живот извън родния си Кюстендил и нашенската културна среда. Дюлгеров е предпочел да диша и да престане да диша в Торино – града, в който осъществява по-голямата част от творческата си кариера. И който обявява забележителния българин за свой почетен гражданин.
Сега Николай Дюлгеров отново ни гостува с живото си духовно наследство, отново се завръща в родината си четвърт век след своята физическа кончина. Казвам отново, защото през 2000 г. в залите на Софийската градска художествена галерия бе реализирана изложба с негови работи от родните колекции с решаващото участие на НХГ и Художествената галерия в Кюстендил.  
Новото му триумфално завръщане има своя предистория, която започва в Италия, където по случай 100 години от рождението и 20 години от смъртта на големия художник и архитект бяха организирани три ретроспективи с негови творби: графика, плакат, архитектурни и индустриални проекти, живопис, вътрешна архитектура, мебели, мода, или всичко онова, което е в програмата на авангарда. Така се стига и до изложението, наречено „Николай Дюлгеров. Множествената художествена идентичност”. Днешното й осъществяване се свързва с появата на  първия манифест на футуризма, публикуван преди един век в Париж . Автор на манифеста е Филипо Томазо Маринети - знаков италиански поет, писател, журналист, издател и основател на първото авангардистко движение на ХХ век.  Към творческия кръг на футуристите освен литератори се включват и редица художници, музиканти и театрали от цяла Европа.

Кой е все пак този възкръснал от небитието наш сънародник, с какво толкова е заслужил, че целокупното му творчество отдавна да е признато като съществена част от историята на италианския модернизъм и по-специално в изобразителното изкуство. 
През 1920 и 1921 г. младият тогава българин следва във виенското Училище за приложни изкуства, като взема участие в годишните изложения на модерно изкуство. През 1922 г. следва в Дрезден, където подрежда самостоятелна изложба, а след това се представя и в Берлин. През 1923 г. e вече във Ваймар, където посещава “Баухаус”. През 1924 г. Народният музей в София устройва самостоятелна изложба на Дюлгеров. От 1926 г. се установява в Торино, Италия, където отива, за да следва във Висшето училище по архитектура на Албертинската художествена академия. Само няколко месеца след пристигането си в този град той се свързва със средите на футуристите.
Най-значимите си творби създава през 20-те и 30-те години на миналия век. Негови работи се намират в различни колекции в Италия, включително и в Националната галерия за съвременно изкуство, Рим. У нас в продължение на дълги десетилетия името и творенията на Дюлгеров са тотално забравени, в някакъв смисъл и забранени.   
Чрез своите работи Дюлгеров внася в торинската футуристична група елементите на новата за времето си конструктивистична култура от европейски тип. И оттогава до днес никой не оспорва, че  той е първият или по-точно единственият българин в редицата на големите пионери на европейския авангард от 20-те години.

 

 

 

 

 

Сподели във Facebook
Етикети: Брой 80