Даниела Горчева е човек на словото - журналистка, издателка, с космополитно мислене и много силна  ангажираност с българския живот, с нашата история, с нашия език. Който я познава, ще я опише така – сърцат и извънредно енергичен боец за каузите, в които вярва. От 27 години живее в Холандия, но държи връзката с България  жива, като го прави  по заразяващ , интелигентен, креативен начин. Списанието за политика, култура и история „Диалог“, на което е издател и главен редактор, излиза на български в Холандия, но има читатели по цял свят. От няколко години в Лайден, родния град на Рембранд, точно срещу кметството минувачите вдигат поглед към изписано на висока стена стихотворение от  българска поетеса, отишла си много рано - Данила Стоянова . Има и превод на английски. Идеята, посветена на 24 май, е също на Даниела. Тя е сценарист на документалния филм "Гьоч - да прекрачиш границата", реж. Ирина Недева и Андрей Гетов, в който прокудените от комунистическия режим български турци разказват за болката си от т.нар. възродителен процес и за любовта си към България. През 2012 г. е Даниела Горчева  е победител за България за престижната награда на Европейската комисия за журналистика "Заедно срещу дискриминацията".  През 2016 г. в Прага на Световната среща на българските медии издаваното от нея списание "Диалог" получава наградата на НДФ "13 века България" за популяризиране на културата ни в чужбина.

  • Да започнем от болна тема – как децата, особено от смесени бракове, да не загубят езика.
  • През 90-те години, когато заминах за Холандия, имаше малко българи в чужбина и тогава първото ми впечатление, беше, че те не говорят на български с децата си. Има различни причини. Първо – ниско самочувствие. После, естествено, децата, растящи в чуждоезикова среда, овладяват по-добре местния език, езика, на който разговарят с връстниците си. И родителите невинаги имат търпение и време да поддържат българския език. Сега това се промени. Когато започнах да издавам „Диалог“ през 2003 година, доста родители се обръщаха към мен за съвет и по този повод организирах в Хага дискусии, посветени на обучението на децата едновременно на два родни езика.

Благодарение на тези дискусии бе създадено и българското училище в град Лайден. Тия дни отпразнувахме неговата 10-годишнина.  Впрочем, тъкмо на рождения си ден, на 20 май, на тържеството на училището по случай 10 години от основаването му, бях приятно изненадана с  много мило признание от днешното ръководство на това училище – бях удостоена с грамота „За родолюбива дейност, свързана с основаването и развитието на училището“. Това бе един безценен подарък, много се развълнувах. Но бързам да кажа, че заслугата за това, че това училище се разви толкова добре, беше предимно на великолепния екип от интелигентни момичета, учителки, бащи и майки, които изградиха всичко – и своите колегиални отношения, и обучението на децата, и сътрудничеството си с  родителите по един наистина европейски начин и с истински възрожденски ентусиазъм. Имаше немалко проблеми, включително финансови и организационни, но благодарение на това, че българите в Холандия се увеличиха,  стана възможно да се събират такси, за да се наемат помещения за неделни училища по български език, литература и история. В Холандия има няколко български училища, а в Амстердам са две. За децата вече има и езикова среда, защото могат да общуват и с други българчета. Според мен най-добра е стратегията всеки родител да говори с детето си на своя майчин език. Много е важно на децата да говориш на родния си език, защото колкото и добре да знаеш чуждия, винаги ти липсва цялото богатство и нюансите на езика, диалектите, фолклорът. Доказано е, че децата, които се обучават на два езика едновременно, развиват по-бързо от другите абстрактно мислене и по-лесно учат трети и четвърти език.

  • Как виждаш България днес – с поглед отвън, но и не съвсем...
  • В България има доста положителни тенденции – но в обществото, не сред политиците. Обществото дръпна доста напред, независимо от всичките ни критики.  Говоренето „за пещерен антикомунизъм“ например вече го няма, много хора вече разбират, че от десетилетия имперските стремежи на Русия са най-голямата причина за злощастията на България. Когато през 2003-та започнах да издавам списанието и написах, че ще бъде антикомунистическо, много хора ми се обаждаха разгневени. Тогава им отговорих – непознаването на фактите не ги отменя,  а сама по себе си комунистическата практика, както и всяка тоталитарна практика, е престъпна.

     

  • Една различна от тукашната среда успява ли да промени хората?
  • Българите в чужбина са същите като българите в България. Единствената разлика е, че този, който е умен, интелигентен и наблюдателен, в чужбина си разширява кръгозора, защото вижда как работи една истинска, а не фасадна демокрация. И разбира, че има пряка връзка между морал и просперитет. България, уви, все още си носи белезите на тоталитарното общество, а и манталитетът по принцип се променя бавно. Но разликата между българи в България и българи в чужбина не е голяма - има българи начетени, интелигентни, има и такива, които са по-посредствени, без широки интереси и кръгозор, има порядъчни хора, има и тарикати. Факт е обаче,  че като отиде българинът в една прилична държава, лошите качества биват потискани – тарикатлъкът примерно не вирее, защото има правила и те се спазват. В същото време, ако това е един посредствен човек, той няма да стане от раз по-умен и по-интелигентен и ще пресява всичко наоколо през собствения си мироглед. Има и едно явление, което често се наблюдава.  Пристигнат нашенци или турци, мароканци и пр. тъдява, но не се стремят да научат нещо повече за страната, в която живеят, да научат езика, ами си поставят една сателитна антенка на покрива, разположат се с бира и семки пред телевизора и кукват да гледат телевизията на страната, от която са емигрирали. С две думи, макар и физически да са в чуждата страна,  ментално са си в родината, откъдето ги облъчват с пропаганда и простотия. Тези хора не следят тукашните медии и се стига до комични ситуации – да се информират за събития в Холандия от български или турски медии. И ми пристигат въоръжени с това “знание“, без да са си дали труда да чуят обективната истина.  Между другото, холандските информационни средства са изключително обективни и колкото  и да е странно, няма жълти медии. Холандия много често е на първо място в класациите по свобода на словото, а ако не е на първо място, то е сред първите пет страни.  Но най-важното е дори не само свободата на словото, а премереността, обективността. Няма да чуете или прочетете груби и силно емоционални изказвания, раздухване на истерии. Защото принципът на холандското общество е, че конфронтацията не е добра за никого, че не бива да се обострят нещата и да се правят скандали. Свобода на словото не означава разпасаност, не означава свобода за клеветнически нападки и обиди.
  • Забелязваш ли тенденция за връщане в България, това е много очаквано тук...
  • Има такава тенденция, особено сред хората, които трудно си намират място,  несигурни са в работата си. Другата категория са тези, които са вече в пенсионна възраст. Има един голям проблем обаче. България би могла много да печели, но трябва да има читави управници, които да мислят перспективно, а не да мислят само как да завъртят някоя далавера. Мисълта ми е, че много хора – и не само българи, но и западноевропейци, и американци биха дошли след пенсиониране да живеят тук. Прекрасен климат, чудна природа, всичко е много хубаво. И със западните пенсии тук те ще водят много по-охолен живот, а българската икономика ще печели от това, че ще харчат парите си у нас, че ще оживят запуснатите села, че ще инвестират. Обаче как да дойдат разумни хора да живеят у нас при тия разбити тротоари и улици, при това лошо здравеопазване, при тази корупция в болниците? И при липсващата гаранция за неприкосновеност на живота, на имуществото поради липсващо правосъдие?
    Андрей Ковачев, Даниела Горчева и Дянко Марков в Европейския парламент по време на конференцията "Комунизмът и несломеният човешки дух"
  • Липса на сигурност с други думи.
  • На първо място липсата на сигурност и липсата на правосъдие. Когато нямаш гаранция за живота, имуществото и здравето си, няма да рискуваш. Някои, които рискуват, после съжаляват и гледат да се върнат обратно. Защото са си мислили, че щом страната е в Европейския съюз, значи е като другаде в Европа. Но аз непрекъснато чувам потресаващи истории, и то от най-различни среди, за това колко лошо е като цяло отношението в болниците у нас към пациентите. Явно нашите лекари и медицински персонал не искат и да знаят, че пациентите имат права и си мислят, че сме влезли в Съветския, а не в Европейския съюз.
  • Незачитането, грубото отношение е наследен проблем, не е нещо ново.
  • Така е, но едно време спирачката все пак беше страхът. Сега няма страх и когато няма и морал, става съвсем страшно. Но вината е на управниците. За да имаш добро здравеопазване, трябва да се събират и харчат по предназначение данъците и осигуровките. В Холандия плащаме високи здравни вноски – от порядъка на 100-120 евро месечно на човек. Но имаме най-доброто здравеопазване в света. Защото това е солидарна система, плащаш като си млад и здрав, но когато остарееш или пък си болен, не мислиш как ще си платиш. Кръстосват се интересът на пациента, интересът на застрахователите и интересът на болниците и медиците. Пациентите искат добро обслужване и да не се тревожат за пари, когато се разболеят, застрахователите искат да печелят, а лекарите искат да получават добро заплащане за изключително тежкия си и отговорен труд. Лекарите трябва да са добре заплатени за високопрофесионалния си труд. Един лекар учи цял живот. Самите болници също трябва да печелят, защото те имат нужда от добра съвременна медицинска техника и трябва да предоставят отлични възможности за пациентите си за диагностика, лечение и пр.  И всичко това се оказва напълно възможно в Холандия, което значи, че е възможно навсякъде другаде.
  • Защо е толкова висок прагът ни на поносимост към неморалното, престъпното, търпимостта към растящата ксенофобия и изкривен национализъм?
  •  Обяснявам си го с изкуствено разпалвани страхове по политически причини. А поради липса на познание за другия, за различния от теб човек, различен като етнос и религия, тези отровни семена намират почва. Днешното българско общество е много различно от българското общество до 1944, което е изключително толерантно и преценява съседа си не според това дали е българин, турчин, евреин, арменец или циганин, а според личните му качества. Но онова общество беше пъстро, а по време на комунистическия режим и арменците, и евреите бяха прокудени. После голяма част от турците в България бяха принудени да заминат, особено по време на цинично наречената от Държавна сигурност „голяма екскурзия“. Не е вярно, че са заминали доброволно – те бяха прогонени. Има документи – на 7 юни 1989 г. Тодор Живков заявява на секретно заседание на Политбюро, че трябва да бъдат изселени поне 200-300 хиляди.

И там, където хората от различни етноси и религии не живеят  заедно, както е в големите градове, младите много лесно се подвеждат по манипулативни обобщения, не съзнават причините, виждат само последствията - примерно мизерията и престъпността в едно гето. И не си дават сметка за корените на проблема. А и не се интересуват. Българинът не е научен да мисли как да реши проблема в дълбочина и за дълго време. Много по-лесно е да си излееш гнева върху по-слабия, отколкото върху този, който действително те мачка. И се завъртаме в един порочен кръг, а постепенно цяла България се превръща в гето.

  • Какво подхранва този неовладян и неадресиран гняв?
  • Първо, в приличните страни с класическа демокрация държавата с нейното добре работещо правосъдие стои зад теб. Второ, медиите те осведомяват много обективно, не е нужно всеки сам поотделно да търси причините на дадено явление, има си професионално работещи и обективни журналисти. Доверието в обществото е високо. И най-важното – имаш правото на информация. И информация не само не ти се отказва, ако поискаш, но и ти се предлага от властите. Кметството примерно те информира предварително за ремонт, за някакви промени, предоставя ти няколко варианта да се запознаеш какво ще се прави и имаш право да задаваш въпроси, да дадеш мнение или да протестираш. Дори един човек да не е съгласен с дадена промяна, докато съдът не реши кой крив, кой прав, проектът не започва. Но и съдът действа експедитивно, защото бизнесът не може да чака с години да се влачат дела по нечии приумици. Така или иначе, не може като в България да събориш цяла къща , и то паметник на културата и да си правиш, каквото ти скимне. Гражданите биват лично информирани за всякакви промени, със съобщение в пощенската кутия. Всичко е организирано така,  че да е в твоя полза и в твоя помощ. За 27 години, откакто живея в Холандия, не ми се е случвало да повиша тон за нещо.
  • Защото хората организират обществата си според своя манталитет, а нашият е по-скоро единашки.
  • Принципът е много прост, но рационален и практичен. Има ли конфликт – например, един иска да строи на дадено място, друг иска там да е тревичка с птички, трети иска  да има и работа, но и чиста природа. Събират се на една маса представители на тези групи с различни интереси и търсят пресечната им точка. И се прави така, че да е добре за всички – хем да има работни места, хем предприемачът да печели, хем чистият въздух, вода и почва да си останат чисти. Но тук не се прави така. Тук някой дава рушвет на някого, сменят се статути на паметници на културата с един подпис, рушат се. Хората протестират, управниците остават глухи и слепи и няма последствия за тях и те стават все по-дръзки и все по-нагли. Ако такива престъпления се извършат в една прилична държава, съответното длъжностно лице ще бъде изправено на съд.  Тези неща не се решават с революции, но хората трябва да протестират дотогава, докато се реши проблемът с правосъдието. Защото законът за съдебната власт е абсолютно противоконституционен в частта си за прокуратурата. Не може всички прокурори да се подчиняват на главния прокурор. Тоест, властимащите или „бизнесът“ няма нужда да корумпират или шантажират 1600 прокурори, все десетина може да се окажат неподкупни, нали? Но при този закон на тях има трябва в ръцете само един-единствен - този, който е на върха. И ето така става възможно чрез този един-единствен прокурор, на когото всички останали са подчинени, ако той е корумпиран, цялата прокуратура да се превърне в нечий придатък  и изпълнител на нечисти интереси. В България следва да се инкриминира даването и изпълняването на устни заповеди. Всичко трябва да е писмено, за да бъде проследируемо и доказуемо.  Защото ако в едно общество няма правосъдие, то деградира защото вижда,че щом няма справедливост, може всеки всичко да си позволи.

     

  • Масовото съзнание обаче трудно хваща, че именно съдебната система е инкубаторът на несправедливост.
  •  Да, липсва правна и демократична култура.  А и как да не липсва след 50 години тоталитарна власт?  Българите в голямото си мнозинство се интересуват само от краткосрочните си проекти.  Как да напълни хладилника, как да отиде на почивка и т.н. – всичко друго му се вижда утежняващо го допълнително, да мисли за неща, които му се струват абстрактни. Разбира се, това е проблем на всички тоталитарни и посттоталитарни общества.
  •  Само с образование това бавно и полека ще може да се промени. Имат роля и медиите. Но за съжаление, Европейският съюз, изливайки милиони и милиарди в България, отваря възможности за гигантски кражби. Не  може да се контролира всичко в един проект за милиарди, а дори 1% да откраднеш, това са страшно много пари. Пък у нас крадат много повече от 1-2 %.  И сетне с част от тия гигантски суми, откраднати от европейските данъкоплатци, тукашни мутри шантажират и подкупват журналисти, медии, собственици и т.н. И всичко е навързано. Така че за да може да напредне обществото, трябва да извоюва добро правосъдие. За тази цел обаче обществото трябва да е просветено. Така че българинът трябва да разбере, че сам си е виновен, че от неговото собствено просвещение, от личната му образованост, от личния му морал и знания зависи да оправи средата, в която живее. Не се живее в тресавище. Там сам потъваш бавно и мъчително. Трябва да си дадеш труд да създадеш една читава среда, да отказваш да бъдеш корумпиран и да корумпираш, да отказваш да даваш и да получаваш рушвети, да се образоваш, за да не те лъжат и манипулират лесно. Няма друг начин. Другият начин е да страдаш.
  • А у нас вече се оформи точно обратното – растяща маса от неграмотни хора.

Абсолютно на всички деца трябва спешно да се гарантира достъпът до образование и то не просто посещението на училище на книга, а присъствието им на учебни занятия всеки божи ден​

  • Това е огромен проблем. Трябва спешно да бъде създадена комисия, която да проучи на място състоянието и броя на всички деца, подлежащи на задължително обучение  и да бъде осигурено правото на всяко дете да посещава всеки ден училище. Това означава да му бъдат осигурени и нужните средства , включително дрехи и обувки, защото босо дете на училище не може да ходи. На всички, абсолютно на всички деца трябва спешно да се гарантира достъпът до образование и то не просто посещението на училище на книга, а присъствието им на учебни занятия всеки божи ден. Като отсъствието без причина следва да бъде строго санкционирано. После образованието ни трябва да се реформира. Децата  не биват карани да наизустяват ненужни подробности, а да се приучват към критично и креативно мислене, към култура за водене на дискусия и т.н., към толерантност. Едва тогава много бавно, но сигурно нещата ще започнат да се оправят.  В днешния свят, ако си неграмотен, не можеш да метеш и улиците, защото няма да можеш нито с договора си да се оправиш, нито с банковата сметка и т.н. Неграмотността е много спешен проблем. А на всичко отгоре чета, че в България функционалната неграмотност наближава 50%, което е ужасно. Много е важно задължителното образование до 18 години и медийната среда. А медийната среда трябва да е читава, тя трябва да алармира, да просвещава, да не бъде патетична и истерична, а да е точна, обективна, винаги работеща с проверени факти. Така хората ще имат доверие в медиите.
  • Как виждаш нашите медии като независима власт?
  • Има качествени медии, но те устояват и преживяват трудно. Освен това медиите поначало са загубили доверието на българите. От друга страна, българинът е много недоверчив към сериозната журналистика и много лековерен към жълтата. Това е остатък също от тоталитарната система, защото тогава имаше недоверие към официалните източници – знаеше се, че те лъжат и сипят пропаганда и се вярваше на слуховете, както сега на жълтите медии. Потрисала съм се от доверчивостта дори на интелигентни хора в това отношение. Понякога ми пращат линк с някое сензационно заглавие, но само като мерна сензационност в заглавието или видя от коя медия е, вече знам, че изобщо няма да си губя времето да чета и да влизам в сайта. Дори и да има нещо вярно там, то е компрометирано и от просташкия език, и от  мръснишките цели. И човек не може да си губи времето да чете такива неща и да навлиза в помийна яма. Но хората се подлъгват, защото им е по-лесно - вместо да си напъват мозъка да четат сериозна журналистика, да се развличат с клюки и простотии.
Сподели във Facebook