Едни го смятали за богохулник, други го сравнявали с Аристотел и Нютон. А той най-малко от всички е бил убеден във величието си и бил готов откритията му да се преразгледат, а самия него – забравят.

На 19 април 1882 г. умира човекът, чиито трудове разделиха света на „преди“ и „след“. Според някои слухове на смъртния си одър той се обърнал към Бога и се отрекъл от своята безнравствена и лъжлива теория. В действителност Чарлз Робърт Дарвин до смъртта си обмислял продължение на книгата си „Образуването на растителния хумус чрез действието на земните червеи“. А последните му думи са били: „Аз съвсем не се страхувам да умра“. Това може да се очаква или от праведник, или от много самонадеян човек. И голяма част от неговото обкръжение смятала, че Дарвин е от втората категория. Като за доказателство цитирали самия учен, който в своя основен труд „Произход на видовете“ казва: „Приемането на моята теория за еволюцията ще бъде съпроводено с дълбок преврат в областта на естествената история“.

Заявлението е дръзко и даже скандално. Може би точно то, а не базовите послание в теорията за еволюцията е станало причина за възмущението на колегите му. „Произход на видовете“ излиза през ноември 1859 г. и е разпродадена за един ден, но отзивите на научния свят съвсем не са ласкави. Отначало Дарвин събирал рецензиите, но когато ругателствата станали 265, а това се случило доста бързо, ученият загубил интерес към тях.

Трябва да се отбележи, че даже на най-злобните и невежи нападки Дарвин реагира с християнско смирение. Той казва: „Моите критици винаги са били честни с мен, като оставим настрана тези от тях, които не притежават научни познания, за тях не си струва да говорим.“

Действително авторът на теорията за произхода на видовете бил много скромен и не претендирал за статута на човек, променил света: „Не виждам вреда в своята книга: ако има неверни възгледи, те скоро напълно ще бъдат опровергани от другите учени. Убеден съм, че истината може да се открие, само ако се преодолеят всички превратности на съдбата“.

И когато неговите последователи пожелали на надгробния му паметник да бъде изписана претенциозната епитафия: „Пазете се, когато Всемогъщият изпраща на Земята Мислителя“, то Дарвин ги спира и то след смъртта си. Според завещанието му на надгробната му плоча трябва да са изписани само името и датата.

Сподели във Facebook