В последния ден от мандата си просветното министерство оповести и минималните критерии, по които можеш да станеш доктор, доцент или професор. Учен, който не съответства на тези изисквания, няма да бъде допускан до оценяване и няма начин да израсне в йерархията. Критериите са неразделна част от новия проект на Закона за развитие на академичния състав (ЗРАС), който служебният екип на МОН предложи.

Министерството на образованието и науката се обърна към всички висши училища и научни институции с покана да предложат минимални изисквания за придобиване на научна степен и заемане на академична длъжност в отделните професионални направления, така че под внимание да бъдат взети техните желания.

Бяха получени предложения за конкретни изисквания от 37 висши училища, БАН, Съюза на учените в България и други.

Те бяха обобщени поотделно за всяко професионално направление и публикувани на сайта на министерството като допълнителна информация към оповестения преди месец проект за ЗРАС.

В публикуваните предложения не са включени изисквания за професионално направление „Право“, както и за някои специалности, свързани с националната култура и идентичност. Поради своята специфика те изискват по-задълбочено обсъждане и различен подход. В някои направления е възможно да се поставят диференцирани изисквания за различни специалности, които отразяват най-добре тяхната специфика.

Предварителният вариант на минималните критерии цели да предизвика широко обществено обсъждане

сред научната и преподавателската общност за характера на минималните изисквания, които най-добре отразяват спецификите на различните професионални направления и научни области. Това не са крайни решения, а само основа за публичното обсъждане на минималните изисквания, тъй като конкретните им параметри ще се обсъждат едва след приемане на предлаганите промени в ЗРАС.

Според проектозакона за ЗРАС учен, който не покрива минималните изисквания, няма да бъде допускан до оценяване.

Всеки университет може да определи и допълнителни критерии за своите кандидати. 

На показателите трябва да отговарят и членовете на научните журита.

За да станеш професор по „Педагогика на обучението по…“ например, ще се изискват общо 20 публикации. В това число влизат поне 10 статии в реферирани и/или индексирани издания. Освен това са необходими 10 цитирания от други автори в подобен тип издания. Кандидатът трябва да има най-малко една авторска монография и да е ръководил успешно защитил докторант. Изискват се четири участия в научни или организационни комитети на международни конференции. Необходимо е още кандидатът за професор да е ръководил или участвал в четири успешно приключили проекта в съответната област.

За професорска длъжност в областта на информатиката и компютърните науки също се изискват 20 публикации,

но статиите в реферирани и/или индексирани издания трябва да са 15. Толкова е необходимо да са и цитиранията от други автори. Три от публикациите трябва да са в списание с импакт фактор. Друг критерий предвижда кандидатът за професор по информатика да е изнесъл поне 15 доклада на научни конференции. Необходимо е също да е ръководил или участвал в шест успешно завършили проекта в своята област, да има един защитил докторант, както и да е участвал в три научни или организационни комитета на международни конференции.

В сферата на машинното инженерство също се изискват 20 публикации, но цитиранията трябва да бъдат 30. От тях 18 трябва да бъдат направени в списания с импакт фактор.

Сред предложенията от научните организации има и други, които биха могли да залегнат в крайния вариант на критериите.

Едно от тях е например наукометричните изисквания за кандидатите в университетите да са с около 20 на сто по-ниски за сметка на увеличени показатели за преподавателска дейност.

Друга идея е да бъде създадена формула за взаимозаменяемост на някои показатели в дадено направление. Например една монография, студия или патент да се приравняват на определен брой публикации в реферирани и/или индексирани издания. Предлага се също за главен асистент да остане само изискването за наличие на докторска степен.

Учените предлагат минималните изисквания за хуманитарните и обществените науки да бъдат въведени с по-дълъг преходен период

предвид по-късното навлизане на наукометричните показатели в тези направления. Предлага се за тях да се използва базата данни ERIH наред с Web of Science или SCOPUS.

Ако проектът за изменение на ЗРАС бъде приет, министърът на образованието и науката ще осъществява административен контрол върху прилагането на минималните национални изисквания. Това не противоречи на автономията на висшите училища, тъй като окончателните решения ще се вземат от факултетните съвети, както и досега. Ако обаче се окаже, че някоя научна организация системно нарушава процедурите и не прилага тези критерии, министърът може да поиска отнемането на институционалната акредитация на университета или на акредитацията на докторските програми на съответния институт.  

Срещу закона обаче има остра съпротива от страна на Съвета на ректорите, които не искат да бъдат вкарвани в рамки, въпреки че в резултат на предишния закон у нас се нароиха 8000 професори и доценти за три години. Говори се, че много от учените са критични не към минималните изисквания, а към факта, че за първи път този закон въвежда глава, чрез която се прокарват конкретни мерки при установяване на плагиатство. Една от тях може да бъде отнемане на научната степен или дори уволнение на професор, който е откраднал чужд интелектуален труд. Припомняме, че дори един от ректорите на университети – проф. Величко Адамов, се е хабилитирал въз основа на плагиатстван текст на френски професор. Въпреки това обаче той изкара два мандата като шеф на Стопанската академия в Свищов. До момента у нас само съдът може да се произнася по темата откраднат ли е нечий научен труд или не. В същото време обаче няма вещи лица – тоест учените в дадена сфера се броят на пръсти, така че не може да се намери специалист, който да установи плагиатството.

Сподели във Facebook