Независимо кой ще победи на президентския балотаж във Франция на 7 май истинският предвестник за бъдещето на втората по големина икономика в Европейския съюз ще са парламентарните избори в средата на юни. Защото на нито един от двамата кандидати не е гарантирано спечелване на дори обикновено мнозинство в Националното събрание, за да може да осъществи предизборната си програма.

На 23 април международните социологически агенции си отдъхнаха, след като за първи път от миналия юни успяха да предвидят с почти абсолютна точност изхода от народен вот в западния свят. Преди това те се провалиха за британския референдум, за президентските избори в САЩ, за първичния партиен вот на консерваторите и на социалистите във Франция.

Този път обаче познаха, че двете основни традиционни френски партии ще сътворят история – нито една от тях няма да излъчи следващия президент на страната. Това става за първи път в историята на Петата република. Самоопределящият се за центрист либерал, глобалист и проевропейски политик Еманюел Макрон сега е сочен за фаворит в директния дуел с националистката Марин льо Пен. Този дуел се приема като съдбовен сблъсък на две цивилизационни философии – на откритост, развитие и просперитет на обединена Европа срещу капсулиране, протекционизъм и „смърт на ЕС”, както се заканва Льо Пен.

Единственото, по което не се различават икономическите платформи на двамата кандидати, е запазването на 35-часовата работна седмица във Франция. Бившият банкер Макрон планира да съкрати около 100 000 работни места в публичния сектор, което е с 5 пъти по-малко от плановете на провалилия се кандидат на консервативните Републиканци Франсоа Фийон. Льо Пен пък, характерно за нея популистки, дори обещава увеличаване на сектора и намаляване на пенсионната възраст от 62 на 60 години. В съчетание с намеренията ѝ да извади Франция от еврозоната, да върне националната валута и да облага с висок данък изнасящите производството си в чужбина фирми, тази политика се струва на голяма част от избирателите пагубна за икономиката.

На 11 юни французите ще гласуват за депутати, а седмица по-късно в избирателните райони, в които се налага, ще има балотажи. Традицията показва, че мнозинство в парламента получава партията, чийто кандидат е спечелил президентския вот месец преди това. Този път обаче това е далеч от сигурно.

Льо Пен няма политически съюзници и не може да разчита да формира коалиция. Дори ако Националният фронт повтори успеха си от изборите за Европарламент през 2014 г., когато получи 25% от вота. В момента популистката формация има само двама депутати в 577-местната долна камара на парламента и според френски политолози може да получи максимум 50, ако няма отлив на избиратели при загуба на Льо Пен от Макрон. Но дори да спечели, тя няма да може да изпълни антиевропейските си закани, защото за референдум за Фрекзит например по конституция трябва одобрение от Националното събрание.

Политическата формация на Макрон „Напред” пък е съвсем нова. Бившият министър на икономиката в социалистическото правителство на Франсоа Оланд я създаде едва миналата година и я позиционира „нито в ляво, нито в дясно”. Макрон твърди, че поне половината му депутати ще са излъчени от гражданското общество и че вече има 15 000 кандидати. Другата половина той разчита да бъде запълнена от ренегати от изпадналата в дълбока криза социалистическа партия и от десницата.

Подкрепата на последните обаче е далеч от гарантирана. Защото според френски политолози Републиканците ще се представят много по-добре на парламентарните, отколкото на президентските избори. Провалът с третото място на Франсоа Фийон на 23 април, и то едва с процентен пункт по-малко гласове от Льо Пен, се дължи само на корупционните скандали около неговата личност.

Силна традиционна десница в парламента ще означава „политическо съжителство” за Макрон. И има голям риск той да изостави центристката си философия в името на стабилното управление.

 

Сподели във Facebook