Докато евроинтеграцията на бившите югославски републики е напът да изцели раните от кървавите войни отпреди 20 години, подобна радостна съдба би сполетяла Кипър много по-трудно. Преговорите в Женева между лидерите на гръцката и турската общност за обединение на Острова на Афродита го демонстрираха ясно.

Разделението на Кипър датира от 20 юли 1974 г., когато Турция осъществява военна инвазия в отговор на подкладен от хунтата в Гърция преврат в Никозия. Турската армия превзема 37% от територията на бившата британска колония (до 1960 г. – б.р.) и 162 000 кипърски гърци са прогонени от домовете им в северната част на острова, където през 1983 г. официално е прокламирана признатата и до днес само от Анкара Севернокипърска турска република. 48 000 кипърски турци бягат от Южен Кипър при сформираната на север компактна етническа общност.

Повече от 4 десетилетия опити на международната общност да възстанови единството на Кипър не се увенчаваха с успех. За последно предложен от ООН план през 2004 г. беше приет от кипърските турци, но не и от гърците. Защото проблематичните въпроси за решаване са много и сериозни.

Най-големият от тях е завръщането на бежанците от двете общности в напуснатите от тях домове и възстановяването на собствеността им върху земята. В къщите от двете страни на разделителната линия отдавна са се заселили други хора. Налага се и серия от компенсиращи сделки за територии на бъдещата федерална държава.

Важен е и въпросът за сигурността и отбраната. В момента Турция има 30-хиляден военен контингент в Северен Кипър, който е като трън в окото на Европейския съюз. Защото фактически част от негова страна членка е окупирана от външна за съюза сила.

Не е ясно и какво ще се случи със 118-те хиляди заселници от Турция, които са около 40% от населението на Северен Кипър, ако Анкара скоро не се присъедини към ЕС.

Успехът на обединителната инициатива очевидно зависи не толкова от кипърците, колкото от външните сили и главно от турския президент Реджеп Ердоган.

Напоследък обаче неговата политическа линия става все по-антиевропейска. А в случая с Кипър той има още един лост за въздействие – неразработените още газови находища в кипърската акватория. Според специалисти, за да получава ЕС газ от там, най-лесно ще е това да става чрез тръбопровод през Турция.

Сподели във Facebook