• Г-н посланик, каква е оценката Ви за песенния конкурс „Евровизия“ с домакин украинската столица Киев?
  • Удовлетворен съм от оценките на самите участници, на гостите от над 40 страни и на ръководството на „Евровизия“, че са станали свидетели на безупречна организация. Важното е, че хилядите посетители на Киев са усетили гостоприемната атмосфера, мирния, свободния и демократичен дух на украинците. А тези, които не отиват в Киев за първи път, със сигурност са видели напредъка, демократичното развитие на страната благодарение на системните еврореформи по децентрализация, борбата срещу корупцията, съдебната реформа, дерегулацията и други, които следваме неотклонно. Използвам случая да поздравя всички българи за големия успех на Кристиан Костов. Той се представи наистина отлично и като глас, и като сценично поведение. Убеден съм, че този талантлив певец има добро бъдеще.
  • Как се развиват отношенията между Украйна и ЕС?
  • За нас Европейският съюз е един от ключовите партньори. От тази гледна точка изключително важен беше историческият ден 17 май, когато в Европарламента се подписа решението за въвеждане на безвизов режим при пътувания на украински граждани в ЕС, който ще стане реалност от 11 юни 2017 г. Така цялото ни общество се убеждава, че целенасочените и трудни реформи, които извършваме, водят до реални резултати. Трябваше да изпълним 144 точки от Плана на действие, за да постигнем тази визова либерализация, и украинската власт успешно издържа този изпит. В този контекст бих искал да благодаря на българското ръководство, докладчика в Европарламента Мария Габриел, на всички приятели на Украйна за категоричната и последователна подкрепа. Не по-малко важно значение има завършването на ратификацията на Спогодбата за асоцииране.
  • И българите пътуваме безвизово в ЕС, но продължават опасенията на западните ни партньори от „наводняване“ на трудовия им пазар с евтини работници…
  • По отношение на украинските граждани няма основание за притеснения относно пазара на труда. Постигнатите до момента договорености за безвизов режим не предвиждат възможност за работа в ЕС. Но искам да подчертая, че много украинци работят на легално основание в различни държави, с които имаме съответните двустранни споразумения, и оценката за тях е изключително висока. Нашите специалисти в много области също високо са ценени в страните на ЕС, САЩ и други държави.
  • Коя е оптимистичната дата за пълноправно членство на Украйна в ЕС?
  • Вижте, не бих се ангажирал с посочване на конкретни дати. Всичко ще се случи по реда си, нека се фокусираме върху пътя и реформите, които страната ни изминава в процеса на асоцииране. Важното е да работим неуморно и ефективно за постигането на тази цел. След като благосъстоянието на украинците, качеството на живота се подобряват и хората го усещат, значи се движим в правилната посока. Това бяха и посланията от Евромайдана. В момента е важно да градим Европейския съюз в Украйна. За нас от ключово значение е фактът, че Европейският съюз изиграва изключително важна роля в подкрепата на териториалната цялост на Украйна и по въвеждането и спазването на санкциите срещу Руската федерация. Дълбоко се надяваме, че рестриктивните мерки срещу Русия ще бъдат продължени, още повече че ситуацията в Донбас се изостря и там Русия не демонстрира никаква политическа воля да изпълнява Минските споразумения и положението да се деескалира. Затова президентът Петро Порошенко ще инициира пред ЕС санкциите срещу Руската федерация да се преразглеждат не на шест, а на дванайсет месеца.
  • Вие имате много обща история с Русия, възможно ли е скорошно помирение?
  • Не виждам как в момента можем да се помиряваме с една държава, която извърши и продължава да извършва военна агресия и да води хибридна война срещу една суверенна държава като Украйна. По един незаконен начин беше окупиран и анексиран Крим, а след това вкаран и военен конфликт в украинския Донбас. Сега задачата ни е да засилим единството и солидарността на международната общност и консолидирания натиск от ЕС и САЩ върху Руската федерация, за да започне тя да си изпълнява международните задължения, да се върне в лоното на международното право. Първо трябва да възстановим териториалната цялост на Украйна, да деокупираме Крим и да реинтегрираме Донбас и след това може да се говори за някаква нормализация на отношенията с Русия. Но това в момента не е на дневен ред, защото именно агресията срещу нас и опитите да ни дестабилизират пречи на реформите и на пътя ни към Европа. Искам да припомня, че на 18 май отбелязваме Деня на жертвите от депортацията на кримските татари през 1944 г. от сталинския режим. А това е единственият коренен народ в Крим. Тогава само до завършване на войната над 30 000 души загиват. Били са депортирани и други етноси от Крим – немци, българи, гърци, арменци и др. След обявяването на независимостта на Украйна през 1991 г. оцелелите хора от депортация на кримските татари се върнаха в Крим и получиха пълна държавна подкрепа. Сега тези хора не са съгласни с руската окупация, страдат от нея, техните права са тотално погазени и отново историческата справедливост е нарушена. Фактически Путиновата Русия продължава политиката на Сталин. Неслучайно Върховната Рада изцяло обосновано призна депортацията на кримско-татарския народ като геноцид, а авторитетните международни организации, включително и Международният съд на ООН, осъдиха окупационната политика на Русия, в това число и забраната на Меджлиса.
  • Как се отразява промяната в Белия дом в САЩ върху процесите, които се развиват между Украйна и Русия?
  • Смятам, че развитието е позитивно за нас. След като на власт дойде администрацията на президента Доналд Тръмп, установихме много добри отношения с нея. Неотдавна нашият външен министър Павло Климкин беше на посещение във Вашингтон, където беше приет от американския президент, а в момента се подготвя и посещение на президента на Украйна. САЩ като част от Будапещенския меморандум остава гарант за териториалната цялост на Украйна, както и на реформите, които провежда украинското правителство.
  • Нека да поговорим за отношенията между България и Украйна, какво е развитието в областта на бизнеса, на туризма?
  • Отношенията между нашите две държави се развиват по възходяща линия, което важи и за политическия диалог, и за туризма. Имаме известно намаление в стокообмена, което не на последно място е рефлексия отново от войната в Донбас. Радостно е, че през 2016 г. броят на украинските туристи, посетили България, е над 260 хиляди души. А сега с въвеждането на безвизовия режим очаквам този поток да се увеличи. Сега имаме редовна самолетна линия Киев – София на нашата компания „Днипроавиа“, а през лятото ще се извършват чартърни полети между различни украински градове и курортните градове Варна и Бургас. Друг интересен проект е изграждането на автомагистрала Одеса – Болград - Рени през Румъния и България до Гърция. След като тя се изгради, пътникопотокът със сигурност ще се увеличи, както и превозът на товари. Тази магистрала минава през местата, където компактно живеят голяма част от украинските българи.
  • Много хора се вълнуват какво е в момента технологичното състояние на Чернобилската АЕЦ?
  • Чернобил е най-голямата до момента планетарна техногенна катастрофа. Тази трагедия ни даде поуката, че с мирния атом трябва да се говори на „Вие“. В Украйна свършихме изключително много и при това тежка работа по обезопасяването на взривилия се реактор. Той вече е покрит от нов саркофаг (конфайнмент), който е изграден върху стария. Това е уникален технологичен проект, изпълнен с помощта на нашите спонсори, за което ние сме им много благодарни. Става въпрос за държави, които дадоха и пари, и опит и така постигнахме максимална степен на сигурност. В момента хората нямат основание да се притесняват от ново изтичане на радиация. Дори градчето Припят, въпреки че е в трийсеткилометровата карантинна зона, привлича вниманието на журналисти, фотохудожници. В момента правителството стартира един много интересен проект, който ще превърне зоната на Чернобил в голяма соларна електрическа станция. Вече има компании, които са заявили интерес, включително и някои български.
Сподели във Facebook