Еманюел Макрон очаквано спечели френските президентски избори и либералните европейски лидери не скриха облекчението си от поредната загуба на крайната десница на Стария континент. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер не пропусна да се върне към футболната метафора и да отбележи, че след президентските избори в Австрия миналия декември и парламентарните в Холандия през март резултатът вече е 3:0 за проевропейския разум. Но истинските битки пред енергичния и надъхан с оптимизъм Макрон тепърва предстоят.

Най-тежки изглеждат те в сферата, в която той е най-силен – икономиката. Защото, за да изпълни обещанията си и да осъществи мечтаните от него реформи във Франция и ЕС, на Макрон ще му трябва и голяма доза късмет.

Въпреки кризата, от която излиза най-бавно от всички богати еврочленки, Франция си остава шестата по мощ икономика в света. Богата държава, с отлична инфраструктура. Но без реформи тя може да върви само надолу.

Нивото на безработицата упорито се държи над 10%. За сравнение в отличничката Германия безработните са 3,9%, а във Великобритания – 4,5%.

Брутният вътрешен продукт на глава от населението във Франция през 2016 г. е бил същият като през 2007 г., което води до извода, че последното десетилетие е изгубено за развитието на страната. С 2% по-голям е британският БВП от този преди глобалната  финансова криза от 2008 г., а икономиката на Острова понесе много по-тежки удари. В Германия ръстът е 7%.

И още един голям проблем – Франция отделя 56% от своя БВП за държавни разходи. Това е най-големият дял сред седемте най-развити държави в света. Нетният публичен дълг е 88% от БВП – почти два пъти по-голям в процентно изражение от този в Германия.

В програмата на Макрон е записано, че 35-часовата работна седмица ще се запази. Но работодателите вече ще имат право да се договарят директно със служителите си за увеличаването ѝ. Ще отпаднат и свещените защити срещу уволнения на трайно наети – за да се стимулират работодателите да наемат повече хора и така да се динамизира трудовият пазар. В същото време самонаетите ще получат достъп до помощи при безработица за сметка на трайно безработни, които откажат повече от едно работно място.

Макрон се готви и да съкрати работната ръка в държавния сектор със 120 000 души, което изглежда далеч по-приемливо от 500-те хиляди, които десният кандидат-президент Франсоа Фийон възнамеряваше да съкрати.

Новият френски лидер обещава и намаляване на корпоративния данък от 33,3% на 25%.

Всичко това се очаква да се хареса на „фискалните ястреби” в Германия, чиято философия е „преди всичко икономическо целомъдрие”. И ако стане факт, Макрон се надява да убеди канцлерката Ангела Меркел и финансовия ѝ министър Волфганг Шойбле да се присъединят към идеята му за реформи в ЕС, като създаване на парламент, финансов министър и единен бюджет на 19-те членки на еврозоната.

И на двата фронта обаче предизвикателствата пред Макрон изглеждат огромни. Първо, далеч не е сигурно, че младото му движение „Напред” ще спечели мнозинство в парламента на изборите на 11 и 18 юни. Ако това не стане, в най-добрия случай Макрон ще трябва да разчита на коалиция с консервативните Републиканци.

Той даде да се разбере, че за да не се бавят реформите на трудовия пазар, ще започне да ги въвежда с декрети. Но това означава сигурна вълна от протести на синдикатите и левите партии, които, като се изключат изпадналите в дълбока криза социалисти, се очаква да спечелят поне 15% от депутатските места.

В Европа пък амбициите на Макрон вече бяха посрещнати с отрезвяващото предупреждение от Шойбле, че ще са необходими промени в Лисабонския договор, а периодът едва ли е подходящ за серия от референдуми, включително във Франция.

В това има здрава логика. Защото според немалко анализатори крайнодясната вълна далеч още не е стигнала апогея си.

Сподели във Facebook