Червена лампа

Петър ГАЛЕВ

Побоят над спешния медицински екип в София стана повратната точка, от която няма връщане назад. Въвеждането на по-тежки наказания за нападателите над лекари е важно, но не изчерпва действията, които държавата трябва да предприеме. Самата идея, че съзнателно можеш да се напиеш до припадък и след това да викаш обществената спешна помощ (безплатно) да те спасява с ресурсите на данъкоплатците, трябва да остане категорично в миналото.

Който умишлено си навреди, след това да си плати за спасяването. При това скъпо и прескъпо, както е в държавите, които под път и над път даваме за пример. А когато разбеснели се малограмотни бабаити вдигнат ръка срещу хората, дошли да ги спасяват, трябва да усетят цялата строгост на закона, ама не след 5 години, а максимално бързо.

Ако искаме да имаме лекари в България, ще трябва да приемем, че хората с тази професия трябва да бъдат уважавани, добре платени и снабдени с всичко необходимо за работата им. Сред тях също има хора със спорни качества. Но огромното мнозинство от медиците ни не отстъпва по нищо на колегите си от най-развитите държави.

Всъщност има една сериозна разлика. Малцина лекари от Западна Европа биха работили при условията у нас. Затова и завършващите студенти медици вече имат еднопосочен самолетен билет в джоба си. Защото там няма да ги бият, а ще им плащат да специализират. Не подредим ли правилно и в най-скоро време обществените и личностните ценности, само ще махаме за сбогом на последната линейка.

Сподели във Facebook