Народовластие

Петър ГАЛЕВ

Разгорещените формални и неформални дебати и спорове, на които сме свидетели пред последните месеци, са реално доказателство, че обществото ни излиза от летаргията, с която са закърмени няколко поколения българи. Видно е, че времето на безучастното гледане отстрани какво се случва, се измества от активна позиция. Но не по партийни критерии и със схоластични спорове, както се боричкахме цели двайсет години, а с чисто практически съображения. Точно както е в развитите демокрации, където хората отдавна правят избора си според позицията на един или друг кандидат по конкретни въпроси, имащи пряко отношение към живота им. Сега така става и у нас. Вече не вярваме по презумпция, че „нашите” са добри, а „другите” са лоши. Важното е дали политиците взимат решения, съвпадащи с възгледите на съответните обществени групи. Затова хората не се далят първосигнално например на сини и червени, а на такива „за” и „против” строежи на нови писти по планините, на подкрепящи и противници на нова централа в Белене, „за” и „против” пушене в ресторантите, „за” и „против” свободни улични кучета и много други теми, чието решаване в определена посока засяга практически всички. Когато се съсредоточим върху избор между конкретни, макар и по-дребните наглед въпроси, след това по-едрите неща ще се наредят като пъзел. Да, изразяването на мнение и аргументираната му защита изисква време и усилия. Особено ако човек иска добросъвестно да се запознае с фактите по дадена тема. Но само това е начинът да участваш в управлението на собствения си живот.

Сподели във Facebook