Оптимизъм за утре

Петър ГАЛЕВ

Няма как държавата ни да не успее, след като има млади хора като тези, чиито кратки мнения четете на същата страница на вестника. България разполага с безценен капитал от умни, амбициозни, позитивно настроени момичета и момчета. Голямото НО обаче сме длъжни да го елиминираме ние, техните родители.

На първо място чрез личния пример във всекидневните ни действия и отношенията помежду ни, дори и за най-дребните неща. Защото най-често децата ни, след като са били по света, казват, че и у нас има с какво да се гордеем, но питат не може ли и тук да е чисто и подредено, да има ясни правила, които да се спазват от всички, да се уважават и оценяват всички положени усилия, бъдещето на всеки да се основава на личните му качества и положения труд.

Все елементарни въпроси, които старата Европа е решила отдавна чрез неписания, но добре действащ обществен договор. А тук сме страшно силни в изключителните неща, имаме ярки индивидуалности, но създаването на реална общност, екипните усилия все ни си изплъзват.

И това се предава от поколение на поколение. Въпросът е, че пътуването по света вече е свободно, животът е на бързи обороти и новите генерации нямат търпение да чакат с десетилетия тук да направим така, че да им е приятно да създават семейства, да градят дом и да се развиват.

Не е необходимо кой знае колко. Упреците към страната ни са главно в моралната и организационната сфера. Никой не очаква бързо да потекат материални блага. Но поне трябва да покажем, че тръгваме натам, накъдето се стремят синовете и дъщерите ни. Иначе ще си останем със страшните демографски статистики.

 

Сподели във Facebook