Родител ли е държавата

Имаше ли Умник Гюро глава, или нямаше? Това беше основният въпрос в една народна приказка, а загадката в крайна сметка се решава от жена му Гюровица, която заключва, че „за Великден си капа купува, та трябва да е имал глава“... Този сюжет се развива в приказното „имало едно време“. Но у нас все избива и с днешна дата. Как например ви звучи въпросът кой е виновен, че малко дете тежко пострада, защото е оставено само и е паднало в един от модерните паркове, предлагащи преодоляване на различни препятствия? Отново се нагледахме и наслушахме на репортажи, анализи и дискусии, търсещи проблема в държавното устройство, в различни закони и общински наредби. А казусът е напълно елементарен, бих казал биологично ясен. За всеки невръстен индивид отговарят родителите или други пълнолетни хора, на които са поверени грижите за него. Иначе по веригата можем да обвиним всички, включително и сър Исак Нютон заради формулирането на закона за гравитацията. Психологически е разбираемо желанието, когато стане инцидент, човек да търси вината навсякъде, но не и в себе си. На нашите географски ширини този инстинкт е особено развит – „къде е държавата“ и „не сме държава“. А истинският въпрос е къде са родителите. При това не само да опазят малките физически. По-неприятното е, че мнозина искат да прехвърлят всичките си изконни отговорности към децата върху яслата, детската градина, училището, забавачката, гледачката, улицата. После се питаме откъде се взимат толкова хора с проблемно поведение, без морални устои и духовни нужди. Най-вероятно родителите им са пили кафе в кварталното заведение и са разчитали добрата случайност да ги замества.