Втората крачка

Петър ГАЛЕВ

Нежеланието на някои производители на млечни продукти да се определят дали ще правят например истинско сирене или така наречените имитации означава в пряк текст заявление, че искат да продължат с шмекериите. Т.е. да мешат и мажат, както им падне, а накрая на щанда да идва неясно каква стока. Затова държавата трябва докрай да отстоява налагането на стандартите. Всъщност това означава да сме информирани. Нека на пазара да има и ментета по 3 лева килото, но който иска да ги купува, да е с пълното съзнание какво ще сложи в устата си.

Не само това, но е време да се предприеме и следващата крачка в разкриването на дълбоката тайна с какво ни хранят. Става въпрос за заведенията. Искам, когато попитам сервитьора какъв точно е панираният кашкавал и каква е каймата за кюфтетата, да не ме гледа все едно съм му нанесъл телесна повреда. Нали не се съмнявате, че в кухните на най-масовите ресторанти и закусвални не влиза сирене от 10 лева килото, при положение че на щанда има имитиращ продукт за 3 лева. Така дори и да зареждате собствения си хладилник с истински храни, сте осъдени при хранене навън да поемате неясно какви сурогати. Докато заведенията не бъдат задължени да обявяват (но доказано с документи) с какви продукти готвят. Иначе може да се окаже, че плащаме солена цена за порция, в която се съдържат само ментета за жълти стотинки, които иначе го докарват на вкус. Всъщност много зависи и от нашата активност като граждани. Ако повече хора питат и си отстояват интереса, бизнесът няма как да не се съобрази!