За приказките и делата

Петър ГАЛЕВ

Все по-често ме завладява чувството, че живеем в двойна действителност. Едната е вербална, а другата – безпощадно реална. Във вербалния живот всестранната грижа за хората не дава мира на управляващите, денем и нощем мислят за общото ни благо. А в действителността ще правим трети опит да катурнем забраната за пушене на закрито – единствената от години законова промяна, която рязко ни приближи до цивилизования свят. В интервютата по медиите малки и големи началници благоговеят пред българската природа и са готови да я бранят като лирическия герой на Веселин Ханчев „с карабина, омраза и стих”. Но някак между другото се пръкват законови възможности Странджа да се бетонира подобно на напълно съсипания Слънчев бряг. Народът е господар на всичко, но ще му намаляват чрез закон процентните възможности да си забие собствено чадърче на плажа, та да плати за тази екстра на концесионера четвърт от минималната работна заплата. Но - както сполучливо заяви известният математик и общественик проф. Михаил Константинов – преходът ни е дълъг, защото паметта ни е къса. И все не ни достига гражданската енергия, та в зародиш да се противопоставяме на всякакви уродливи законотворчески и административни напъни. Затова после сме изненадани и започваме да се борим с вятърни мелници. Така ще е, докато не разберем, че онова, което става „горе”, зависи от всекиго от нас. Отказът от участие в избори, в референдуми, в граждански прояви след това ни бърка пряко и косвено в джоба, докато доволни дембели се радват на апатията ни.