Законът сме ние

 

Петър ГАЛЕВ

Отдавна се знае, че в един закон най-важното е неотменимостта на постулатите, а не големината на санкциите. А при Закона за движение по пътищата – и собственото ни чувство за самосъхранение. Затова ми се струват ненужни споровете дали да се движим по магистралите със 130 или 140 км/ч. В Германия на много места няма ограничения за скорост, но там доста безотказно работи разумът. Немецът кара с високи скорости само ако е уверен в колата си, в собствените си качества, ако няма нужда да пести гориво и когато конкретната обстановка позволява. Сигурен съм, че така ще стане и у нас! Но преди това държавата трябва да осигури система, при която за нарушение на пътя да няма възможност за измъкване. И камерите, автоматично изпращащи глоби, са добро начало в това отношение. Когато два-три пъти платим по 100 – 200 и повече лева за нехайство на пътя, следващия път доста ще се замислим. Както стана с масовото поставяне на коланите, при това при доста по-ниски глоби. Освен това никой не може да отрече настъпилата напоследък атмосфера на нетърпимост към наглеците на пътя. Няколко пъти ставам свидетел на реакции от околните шофьори, когато техен колега не спре навреме на пешеходната пътека например. Точно такъв тип граждански контрол е по-силен и от полицаите, които обективно няма как да са на всяко кръстовище. Явно усетихме, че сме на път цивилизоваността да ни се изплъзне, и сработи здравото българско чувство за съхранение. Ако запазим тези кълнове, не се притеснявайте от 10 километра отгоре!

Сподели във Facebook