Завръща ли се джунглата

Петър ГАЛЕВ

Все повече от криминалните инциденти, които пълнят новините, се дължат на уродливо самоуправство. Така в правото се наричат действия, които някой, заобикаляйки институциите и процедурите, предприема срещу друг със съзнанието, че интересът му е увреден. Законът забранява, дори и да се смяташ за прав, сам да раздаваш правосъдие. Съдът и другите правозащитни институции са тези, които регулират споровете. Това е една от отличителните черти на цивилизацията. Тогава защо се връщаме към законите на дивия Запад или към практики, които с днешна дата са присъщи на ненавистните ни варварски режими, ръководени от хора с големи чалми?

Компютърен специалист убит пред офиса си след спречкване. Пешеходец с опрян пистолет, защото засякъл маршрутка. Художник застрелял младеж, защото го заподозрял в кражба. Незнайни отровили квартални кучета, защото плашат децата им. Даваме ли си сметка докъде води тази пътечка? Когато допуснем да стане магистрала, вече няма да е ясно кое е престъпление и кое доблест, къде свършва истината и започва лъжата.

Но всичко това става възможно заради вакуума, който държавата създаде в реакцията при каквито и да е конфликти. Малцина ще тръгнат да се саморазправят, ако знаят, че на всеки сигнал до полицията ще има адекватна и бърза реакция, а ако се стигне до дело, съдът ще излезе с решение до няколко седмици. Но без да се пренебрегва нищо, което тормози хората. От това, че съседът не те оставя да спиш или наглец на пътя те засича, до кражбите и тежките посегателства срещу личността. Едва ли иначе толкова хора щяха да обезумяват с мисълта, че налагат справедливост.