За мачовете на Световното първенство по футбол 2018 бяха избрани 36 главни арбитри и 63 асистенти от 46 страни.  Използвате се няколко базови критерии, за да се разпределят футболните срещи (64 на брой) по най-добрия начин между съдийския състав. Неговото назначаване е прерогатив на ФИФА, начело с италианеца Пиерлуиджи Колина. Мачовете се разпределят в зависимост от сложността (нивото на играещите съперници, значение за турнира, репутация и потенциален брой на запалянковците). При най-проблемните срещи се назначават съдии с най-голям опит на големи турнири – световни и континентални първенства, клубни надпревари под егидата на конфедерацията, влизащи в състава на ФИФА.

Второто принципно условие е националната принадлежност – например немски арбитър никога няма да бъде определен като съдия на мач с участието на Германия. В по-късен етап от първенството ФИФА може да вземе предвид не държавата, а континента.

Но главният критерий, разбира се, е качеството. Съдийският комитет на ФИФА анализира всеки ден от първенството, отбелязвайки минусите и плюсовете на арбитрите. Всяка грешка, дори най-малката, оказва влияние върху рейтинга на съдията и шансовете му да получи следващото назначение. Грубият пропуск е равностоен на отстраняване от по-нататъшно участие в световни първенства.

Любопитен факт е, че съдиите са единствените участници в световните първенства по футбол, достъпът до които е абсолютно блокиран.

Съдийският състав е нещо като държава в държавата. На арбитрите е категорично забранено да общуват с журналисти, треньори, играчи, чиновници или запалянковци.

Размерът на хонорара, който получават съдиите на световните първенства, е впечатляващ:  Всеки от главните рефери на турнира взема по 57 хил. евро и още по 2,5 хил. за всеки мач. Възнаграждението на асистентите е 20 хил. евро и по 1,6 хил. на мач.

Жълтият и червеният картон имат близо 50-годишна история

Въвеждането на жълти и червени картони в качеството им на дисциплинарни наказания за футболистите е предложено от арбитъра Кен Астън. За необходимостта от подобни санкции за първи път се заговаря след четвъртфиналния мач между отборите на Англия и Аржентина на световното първенство през 1966 г., което се провежда в Англия. В един от епизодите на срещата капитанът на аржентинците грубо нарушава правилата. Но главният арбитър на мача, немец, който знае само родния си език, не може да обясни на капитана, че трябва да напусне терена. Наложило се да се намеси английският съдия Кен Астън. Това подтиква организаторите на срещите да намерят универсално средство за комуникация между рефери и футболисти.

Малко след това Кен Астън предлага идеята за картоните. Наблюдавайки светофарите на кръстовищата, на английския съдия му хрумва, че жълтият картон може да се показва на играчите като строго предупреждение, а след червен картон футболистът трябва да напусне терена и срещата. Идеята на Астън допада на ФИФА и за първи път на Световното първенство по футбол през 1970 г. картоните влизат в употреба и се превръщат в стандарт.

Първият футболист, получил картон (жълт), е Кахи Асатиани от СССР в мача между Мексико и Съветския съюз.

Сподели във Facebook