5 правила при хранене навън

Камен ЗДРАВКОВ

Прекарването на свободно време извън дома в градски условия най-често се свързва с посещение на някакъв тип заведение, независимо дали това е основната цел на излизането, или е добавка към кино, театър, пазаруване.

Едва ли се замисляме често за това, но е добре да си изработим собствени критерии за избор на място, където да се храним. Факторите, определящи избора, могат да бъдат обединени в няколко основни групи: вид и качество на предлаганата храна; ценова категория; физиономия на заведението.

Кои са подводните камъни в така нареченото обществено хранене?

1. Имитиращите продукти
Не си и помисляйте, че след като в супермаркета има „сирене деликатес” за 3 лв. килограма и подобни „кашкавал” и „шунка”, които на вкус трудно могат да бъдат различени от истинските, в множеството от заведенията ще направят сирене по шопски, паниран кашкавал или пица с оригинални, но в пъти по-скъпи продукти. Докато в магазините вече са длъжни изрично да пишат кое е имитация, за ресторантите това не важи. Никъде в менюто няма да видите надпис, че сиренето е от палмово масло. Затова е добре изрично да питате сервитьора каква конкретна марка млечни продукти се използват. Ниската цена на таратора или шопската салата може да ви се стори примамлива, но рискът да си похапнете дубликати е огромен.

2. Млени меса
Винаги е по-добре да си поръчате ястие, в което присъства цяло парче месо, риба, пиле. За разлика от съседните балкански държави, където за кебапчета и кюфтета използват наистина много качествено месо, което е допълнително овкусено, у нас в масовия клас заведения каймата е рай за всякакви пълнители, осигуряващи най-вече обем. Тя по правило се прави от най-мазното, старо и непривлекателно месо, а за да придобие вид, вкус и обем, творчеството няма граници. Затова не се учудвайте на кебапче с вид и консистенция на кренвирш. Не че ще ви отрови, но по-добре си намажете филия с маргарин. Хранителната и калорийната стойност са същите.

3. Хигиената
От 2007 г. сме членове на Европейския съюз, но все още сме много далече дори от елементарните хигиенни стандарти.  Ако става въпрос за похапване на крак, веднага обърнете гръб на лавка, в която продавачът приема банкнотите и след това ви прави сандвич. А най-големият цирк е, когато е с ръкавици, но с тях пипа и парите, и храната. Кухните и тоалетните на някои заведения, дори с претенции, са в, меко казано, отчайващ вид. Можете да си представите, след като си позволяват да демонстрират пред посетителите видима мърлявост, какво става зад гърба ви...

4. Озвучаване и сервиз
Често опитът да си приказвате с приятели по време на обяд или вечеря се проваля от децибелите на музиката, която собственикът на заведението е сметнал за подходяща. У нас понятията за хранителен салон, дискотека и бар често са напълно объркани. А по отношение на обслужването, ако трябва да чакате повече от 3 минути само за да ви дадат менюто, по-добре си тръгнете. Явно за това заведение вие не сте желан посетител. Също така много съмнителни са малки ресторанти с менюта от по 30 листа и завъртени ястия. Къде съхраняват всички продукти и какви заготовки използват, си остава пълна мистерия, но със сигурност не става въпрос за прясна и качествена храна.

5. Цени
Отдавна е известно, че много заведения се опитват да предлагат евтина храна (разбира се, за сметка на качеството), а да „избиват печалба” основно от напитките. Затова си помислете дали има смисъл да си поръчате малка минерална вода за 2 лева, при условие че в супермаркета е 40 стотинки. Ако става въпрос за някакво топзаведение, това може да е оправдано, но за квартално ресторантче с лекьосани покривки не си струва. Същото важи за алкохола.

В заключение – добре е да си хапвате на места, където предлагат малко на брой ястия, приготвени на момента от ясни пресни продукти и по възможност без дълги кулинарни обработки.

 

Сподели във Facebook