.jpg)
Деца, родени в края на есента или през зимата, страдат по-често от шизофрения
Учени от САЩ работят с наши медици, за да проучват генетичните фактори на заболяването
Илияна АНГЕЛОВА
Каква е връзката между мозъчното развитие на плода в утробата и проявата на болестта шизофрения години по-късно? Отговора на този въпрос ще търсят съвместно специалисти от Института за мозъчно развитие „Либър” в Ричмонд, щата Вирджиния, и учени от МУ София. Международните екипи ще работят заедно от дистанция, уточни за credoweb.bg Том Хайд от „Либър”.
Инициативата за сътрудничеството с България е на д-р Владимир Владимиров от Института „Вирджиния” за психиатрична и поведенческа генетика, който от 15 г. работи в САЩ. „Една от целите на екипната работа ще бъде да се проучи как различни фактори по време на феталното развитие могат да окажат влияние за заболявания в зряла възраст. Това е критичният момент, когато се оформя мозъкът, и всякакви фактори, които могат да повлияят през втория и третия триместър, може да допринесат по-късно за отключване на различни заболявания. Вече има научни доказателства в тази посока, свързани със заболявания като шизофрения, биполярно разстройство и аутизъм”, казва доц. Радка Кънева от Центъра по молекулна медицина на МУ София.
Трудно е да се каже кое доминира за възникването на тези психични заболявания - гените или влияния на фактори на околната среда. „Вероятно 50-60% са от наследствеността. Вече са идентифицирани над 100 гени, които участват. Много важно е обаче и влиянието на околната среда. Неслучайно тези заболявания се наричат комплексни. Имаме много гени с малък ефект, а комбинацията от тях води до възникването им. Всъщност всеки от нас носи част от тези гени. Но тъй като те не са в подходящата комбинация или количество, не се стига до заболяване”, коментира д-р Владимиров.
Освен това дори да имаме всички тези гени, околната среда има голямо влияние. Епигенетичните промени играят много важна роля. Под това разбираме промени, които са унаследяеми, но не са закодирани в ДНК, допълва той. Това са промени в експресията на самите гени, уточнява доц. Кънева. Събития в живота на човека – загуба на близък, много силен стрес, могат да изиграят ролята на епигенетичен фактор, който допринася при човек, който е предразположен към това заболяване, да го изяви.
Особено внимание заслужава самата бременност. Има подозрения, хипотези, че вируси по време на бременност се свързват с по-висока честота на шизофрения. Има и други данни за влияние на определени лекарства, вредности, усложненията по време на бременност и раждане, само че засега не е добре изучено как по-нататък повлияват мозъка на новороденото. Има наблюдения, че сред деца, износени главно през есента или зимата, шизофренията се среща с по-голяма честота.
Гените са много, но с малък ефект поотделно, затова е много трудно да се дефинират процесите. По целия свят учените вече събират генетични образци от пациенти с шизофрения. Благодарение на тези проучвания в световен мащаб с участието и на колектив от България – екипът на проф. Вихра Миланова, са установени известни над 100 локуса и гени, които се свързват с развитието на шизофрения, посочи д-р Владимиров. Това изследване е едно от най-големите в света. То обхваща 60 000 души – половината са пациенти, а другата половина – контролна група от здрави хора.
Още за новостите в диагностиката и лечението на шизофренията четете в credoweb.bg.
На снимката: Доц. Радка Кънева показва образци на пациенти с шизофрения на гостите от САЩ д-р Владимиров (вляво) и Том Хайд
