Доц. д-р Елица Петрова-Павлова: Изобилният улов и замърсяването са основните причини за намалените рибни запаси

В Черно море са установени над 200 вида риби. Независимо от това много малка част от тях представляват интерес за черноморския ни риболов (калкан, трицона, сафрид, хамсия, меджид, паламуд, лефер и други). Причините са в това, че някои от тях нямат пазарна стойност, а други са сравнително редки.

През последните години се наблюдава тенденция на намаляване на рибните ресурси както в Черно море, така и в Световния океан основно поради преулова и замърсяването на моретата и океаните. При повечето промишлени видове риби в Черно море се регистрират намалени запаси.

През последните три години Институтът по рибни ресурси - Варна към Селскостопанската академия, МЗХ, е ангажиран с оценка на запасите от калкан пред българския бряг на Черно море. Изследванията са по договорна задача с Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури като част от Националната програма за събиране на данни към ЕС.

При изследванията на института през 2014 и 2015 година  наблюдаваме известно увеличение на запаса. Регистрирани са биомаси в рамките на 980 и 1000 тона, като тази цифра не е голяма, но е по-висока от предходните години на изследвания, когато състоянието на популацията на калкана беше критично. Необходимо е да се продължи работата по вземане на адекватни мерки за управление, свързани с подобряване на състоянието на черноморската екосистема.

Много са факторите, които влияят върху рибното биоразнообразие в Черно море и изследванията трябва да бъдат интегрирани, включващи голям обем данни за различни екологични фактори. Необходими са научни оценки относно цялостното състояние на морската среда, която оказва влияние върху видовото разнообразие и рибните запаси, както и да бъде обхванат ареалът на разпространение на рибните видове, които извършват миграции в Черно море. Като страна от ЕС, България трябва да спазва много изисквания, свързани с морската среда, включващи мониторинг, определяне на индикатори за добро състояние на водите и приемане на програма от мерки за постигане на добро състояние на морските води.

Замърсяването, както и връзката между Черно и Средиземно море дават възможност за навлизане на много инвазивни видове, като част от тях се адаптират към условията в черноморската екосистема. Един такъв пример е рапанът (Rapana venosa), който е инвазивен вид за басейна. Адаптирайки се успешно към условията в черноморската екосистема през 50-те години на миналия век, нанася щети върху струпванията от двучерупчести мекотели пред българския бряг. Най-засегната е черната мида (Mytilus galloprovincialis) като най-значим компонент в хранителния режим на рапана. Известно е, че черната мида има висока филтрационна способност и участва в самопречиствателните процеси в морето. Същевременно през 90-те години рапанът става актуален за морската ни икономика и започва неговата активна експлоатация, което доведе до  възстановяване на мидените полета. Това сочат изследванията на Института по рибни ресурси - Варна през 2005 година. При изследванията през 2013 г. обаче се наблюдаваше отсъствие на черна мида и издребняване на рапаните в изследваните зони.

Друг пример е появата на инвазивния вид макрозоопланктон „Мнемиопис лейди“ през 90-те години, който причинява сериозни промени в черноморската екосистема, тъй като използва за храна дребния зоопланктон, който е основна храна и на рибите и води до намаляване на запасите от планктоноядните видове.