Дробът от треска - храна и лекарство

Доц. д-р Димитър ПОПОВ

Беше време, когато рационалното хранене, което е основна предпоставка за здравето и дълголетието на една нация, беше заменено с безсмислени, химерични цели и идеали, които претърпяха откровен провал. В онези години повечето от обичайните за всеки сегашен супермаркет храни бяха лукс, на който, при добър късмет, можехме да се порадваме единствено по празниците. В резултат продължителността на живота на българина се срина до стойности с десетилетие по-ниски от тези в повечето европейски страни.

В наши дни изключително полезни за човешкия организъм продукти някой може би ще отнесе към откровените „глезотийки”. Съвременната наука обаче с абсолютна категоричност отхвърля подобно тълкувание за храни, които представляват истински шедьоври на природата. В тях са концентрирани невероятен брой уникални по своя характер и действие нутриенти. Един такъв удивителен природен „шедьовър” е дробът от треска. От рибите от семейство Трескови (Gadidae) най-голямо значение има атлантическата треска (Gadus morhua), която  достига дължина до 2 м и маса до 50 кг. Нейната тихоокеанска „сестра” (Gadus macrocephalus) е с по-скромни размери – около половин метър (най-често 30-35 см) и маса не повече от 15 кг. Тя се използва за получаването на сурими – рибна паста, от която се произвеждат добре познатите ни рачешки рулца, в които обаче няма... раци.

Месото на атлантическата треска се цени особено много поради високото съдържание (близо 20%) на висококачествен и лесноусвоим белтък, ниско съдържание на мазнини (0,3-0,4%) и холестерол (около 40 мг/100 г). В него е открито значително количество от изключително важния витамин B12, който играе съществена роля при формирането на червените кръвни телца, в кръвосъсирването, изграждането на нервните тъкани и т.н. Треската е един истински природен феномен – за разлика от останалите риби, при които липидите се натрупват главно в месото, при нея те се складират в черния дроб, което го прави един наистина много търсен продукт. За съжаление, дробът от треска е изключително нетраен, ето защо неговата преработка следва да се извърши непосредствено след улова.
Всъщност, редовият консуматор има достъп единствено до консервиран дроб от треска, чиито достойнства ще се опитаме да представим в следващия текст.

При консервирането му непосредствено след улова се запазват на практика в непроменен вид всички ценни вещества, които той съдържа. Съществува изпитан критерий за удостоверяване, че се касае за качествен продукт, в който производителят е спазил всички технологични изисквания – при разклащането на консервата не се долавя никакво бълбукане в нея.

С най-високо качество определено са консервите, произведени още в морето, на самия кораб.
Ако за производство се използва предварително замразен продукт, получените консерви са с много по-ниски органолептични показатели и чувствително занижена хранителна и диетична стойност. На пръв поглед, предвид на това, че се касае за субпродукт, при това за филтриращ орган, дробът от треска предизвиква определени съмнения по повод неговия здравословен ефект. Дори беглият поглед върху състава му обаче ни убеждава, че в него природата с необичайна щедрост е събрала невероятен букет от изключително полезни за човешкия организъм вещества, които в такова съчетание и в такова количество почти не се срещат на едно  място. Най-ценната съставка на дроба от треска безспорно са липидите, чието съдържание обикновено надхвърля 65%. Почти половината от тях (46,71%) съставляват  мазнини, съставени от мононенаситените (омега 9) мастни киселини – олеинова (20,6%), гадолеинова (10,4%) и ерукова (7,3%).

Полиненаситените мазнини съставляват 22,5% от количеството на липидите.
Те основно са изградени от мастни киселини от фамилията омега 3 – докозахексаенова (11%), ейкозапентаенова (6,9%), докозапентаенова (0,9%), линоленова (0,9%) и стиоридова (0,9%). Мастните киселини от фамилията омега 6 са представени главно от  линоловата (0,9%) и арахидоновата (0,9%). Това, което прави дроба от треска един наистина безценен продукт, е високото съдържание на омега 3 мастни киселини, които, както показват изследванията през последните десетилетия, имат изключителна  роля в огромен брой жизненоважни процеси в човешкия организъм. Тези киселини са основен градивен елемент на клетъчните мембрани, съдействат за предаването на нервните импулси и са важен фактор за правилното и безотказно функциониране на мозъка и нервната система.

Ейкозапентаеновата и докозахексаеновата киселина имат благоприятно въздействие върху дейността на сърцето и регулират сърдечния ритъм, способствайки за предотвратяване на пристъпите на аритмия. Има убедителни доказателства за благотворното влияние на омега 3 мазнините върху нивото на кръвното налягане, функционирането на кръвоносните съдове, както и върху съдържанието на триглицериди в кръвта. Неотдавна британски учени доказаха, че омега 3 мазнините блокират действието на ензимите, които разрушават хрущяла на ставите и блокират провеждането на болестния импулс до мозъка,
т.е. те са ефективно средство за лечение на ревматоиден артрит и други дегенеративни заболявания на опорно-двигателния апарат. Консумирането само на 10 г дроб от треска дневно в продължение на един месец води до значително намаление на оплакванията.

Антиканцерогенното действие на този вълшебен продукт също убедително е доказано. Съдържанието на белтъчини в него не е високо – около 4-5%, но те са лесноусвоими и с изключително високо качество – в тях са открити ценните незаменими  аминокиселини триптофан, лизин и метионин. Триптофанът е прекурсор (изходно вещество), от което организмът синтезира ниацина (витамин В3) и важния невротрансмитер серотонин, който играе ключова роля в регулирането на апетита, телесната температура, настроението, съня, агресивността, кръвосъсирването, сексуалността и т.н. Лизинът има възпиращо действие по отношение на вирусите, причиняващи острите респираторни заболявания и херпеса, а метионинът участва активно в биосинтезата на протеините.

В дроба от треска се съдържат и редица важни витамини – А, В1, В2, В3, В6, В9, С, D и Е,
както и внушителен брой ценни минерали –   натрий, калий, калций, магнезий, желязо, цинк, хром, молибден, никел, йод, фосфор, сяра и т.н. Предвид високото съдържание на витамин А продуктът има благоприятно въздействие върху ретината и подобрява т.нар. нощно виждане. Това действие на дроба от треска било установено преди много години от северните народи, при които той се консумирал пресен и необработен. Още в древността великият персийски лекар и философ Абу Али ибн Сина (Авицена) препоръчвал на болните със слабо зрение да консумират дроб от треска. В него в наши дни е открито наличието и на още една ценна съставка – глюкозаминогликана хепарин, вещество с антикоагулиращо действие, което нормализира кръвосъсирването и предотвратява образуването на тромби.

Високото съдържание на толкова много биологично активни вещества прави дроба от треска ценна храна за бъдещите майки.
Препоръчва се неговата консумация да започне след второто тримесечие на бременността и да продължи и след раждането – в периода на кърменето на детето. Това ще създаде предпоставки за развитието в по-нататъшния му живот на висок интелект. И при дроба от треска, както и в много други случаи, крилатият принцип на Мечо Пух „Колкото повече, толкова повече” не е в сила. Не трябва да се забравя, че се касае за висококалоричен продукт (613 ккал, 2566 kJ/100 г), който съдържа 250 мг/100 г холестерол. Благотворното му въздействие върху организма се проявява при консумиране на 30-40 г дневно. В случая на дроба от треска с пълна сила важат думите на великия лекар на древността Хипократ, превърнали се в сентенция: „Нека храната бъде твоето лекарство и лекарството бъде твоята храна”.

Може би този невероятен продукт щеше да си остане недостижим деликатес, ако не беше прозрението на французина Никола Апер, който в самия край на XVIII век открива метода за запазване на хранителните продукти чрез топлинна стерилизация. Това забележително откритие е свързано с името на великия корсиканец – императорът на Франция Наполеон Бонапарт. Обезпокоен от високата смъртност сред войниците от развалена храна, владетелят обявил висока парична награда за откриване на начин за по-продължително запазване на нейната годност. Както се досещате, тя била спечелена от Никола Апер. През 1802 г. изобретателният парижки готвач открил край града на Сена първата в света консервна фабрика. В интерес на истината следва да добавим, че добре познатата ни консервна кутия е открита от англичанина Питър Дюран около десетилетие след това. Едва 45 години по-късно е изобретена отварачката за консерви. Дотогава „битката” за достигане до съдържанието на консервните кутии на Дюран била твърде изнурителна – войниците с щиковете, а домакините с нож и чук.

gpopov_bg@yahoo.com 

 

Сподели във Facebook