Високите температури през нощта са по-опасни за здравето от дневните

Нощните високи температури са по-опасни за инфаркт от дневните.

Това сочат данните от мащабно проучване на екип на Клиниката по кардиология в „Пирогов“. През последното десетилетие пироговските специалисти провеждат научно изследване за връзката между денонощните температури колебания и сърдечните заболявания. В рамките му анализират над 7400 случая на остър коронарен синдром.

Мащабно изследване за първи път документира и посочва скритите опасности на екстремните температури за сърцето

От десетгодишно научно изследване на Клиниката по кардиология към УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ става ясно, че минималните нощни температури над 18°C увеличават риска от инфаркт 3.7 пъти – значително повече от ефекта на дневните жеги. Това (липсата на нощно охлаждане) се оказва критичен фактор за сърдечносъдовото здраве.

Още по-тревожно е откритието, че опасността продължава до 7 дни след екстремните температури, като рискът нараства прогресивно и достига своя пик на 7-ия ден при студ (+33%) и на 3-ти ден при жега (+88%).

Изследването разкрива и неочаквани възрастови особености – докато възрастните над 75 години са най-уязвими при екстремен студ, при горещините изненадващо младите под 55 години показват най-висок риск (+37%).

Тези сериозни открития на екипа на Клиниката по кардиология налагат спешна промяна в системите за ранно предупреждение и здравните протоколи, посочва началникът на Отделението по инвазивна кардиология в „Пирогов“ д-р Иван Мартинов.

Той препоръчва фокусът да се измести от дневните температурни пикове към нощните минимуми и продължителното наблюдение на рисковите групи в седмицата след екстремните метеорологични условия.

Екипът разглежда още „Градският топлинен остров“ (на англ. Urban Heat Island – UHI) - ключов феномен, който обяснява защо градовете, включително София, се затоплят по-бързо и по-осезаемо от околните селски райони. Това има директни последици за здравето, енергетиката и климата.

Какво представлява „градският топлинен остров”?

Градският топлинен остров е явление, при което температурите в градовете са значително по-високи от тези в заобикалящите ги райони. Разликата може да бъде от 2 до 7°C, особено през нощта.

Основни причини:

Асфалт и бетон:

Градските материали абсорбират и задържат слънчева енергия през деня, след което я отдават бавно през нощта. Това пречи на естественото нощно охлаждане.

Малко растителност и зелени площи:

Дърветата и тревата охлаждат чрез изпаряване. Когато липсват – охлаждането е слабо.

Климатични инсталации и трафик:

Градовете отделят допълнителна антропогенна топлина – от коли, климатици, промишленост.

Гъсто застрояване и тесни улици:

Пречат на движението на въздуха и задържат топлината като „капан“.

През последните 5 години броят на тропичните нощи (Tmin > 20°C) рязко нараства, особено в централните градски части. Това важи особено за София, сочи анализът.

Нощните температури остават високи, което увеличава топлинния стрес при хората.
Минималните летни температури в града се повишават с около 2°C за 10 години, по-бързо от средните.

Влиянието върху здравето

Липсата на охлаждане през нощта е тежко натоварване за сърдечносъдовата система, особено при възрастни и хронично болни.
Увеличава се рискът от:

инфаркти
инсулти
обезводняване
топлинен удар (heatstroke)
сънни нарушения и хронична умора

Защо София се оказва особено уязвима?

има интензивно застрояване, малко озеленяване в центъра;
трафикът и климатизацията засилват ефекта;
лятото се удължава, а отдихът в нощните часове става труден без климатик.

Градският топлинен остров превръща нощите в скрит рисков фактор. Не е достатъчно да измерваме само дневните температури – затоплянето на минималните температури е сигурен индикатор за климатичен стрес в града.

CredoWeb е социална платформа, която свързва всички участници в здравеопазването, предоставяйки възможности за интерактивна комуникация межди лекари, фармацевти, институции, компании и като цяло всички, за които здравето е качество на живот.

CredoWeb е вашия източник на експертна информация в сферата на здравеопазването!