Едни от най-полезните за човешкия организъм съставки, съдържащи се в плодовете и зеленчуците, са полифенолите. Известни са не по-малко от 8000 от тези чудодейни вещества, от които с най-значимо физиологично въздействие са фенолните киселини, флавоноидите и лигнаните.

За първи път лигнаните са изолирани от Робъртсън през 1927 г. от дървесината. Наименованието им, дадено през 1936 г. от Хеуорс, произлиза от латинската дума lignum, означаваща дърво, дървесина. Дълги години свойствата на лигнаните остават загадка за учените поради липса на подходящи техники за тяхното изолиране в количества, позволяващи по-задълбоченото им изследване. Едва през последните години бяха получени интригуващи резултати за разпространението и свойствата на тази забележителна група полифеноли, както и за тяхната изключителна полза за човешкото здраве. Установено беше, че лигнани се съдържат в различните части (семена, корени, стебла) на много растения.

Към настоящия момент са известни над двеста представители на тези уникални природни съединения. Най-богат източник на лигнани са плодовете на Китайския лимонник – Шизандрата (Schisandra chinensis), в които тяхното съдържание достига до 2 г/100 г. Значително е то в лененото (0,3 г/100 г) и сусамовото (0,029 г/100 г) семе, зелевите култури (0,000185-0,002321 г/100 г), особено в броколите, в елдата и др.

В лененото семе лигнаните са концентрирани главно в обвивката, в която количеството им е над 0,8 г/100 г. По понятни причини съдържанието им в лененото масло е нищожно. Лигнани се съдържат още в зърнените култури (ръж, пшеница, овес, ечемик), репея, соята, фасула, тиквените семки, кафето, черния и зеления чай и пр.

Лигнаните пиноресинол и ларисиресинол, които се съдържат в повечето от ежедневно консумираните храни

(картофи, зърнени, бобови и  зелеви култури, краставици, кромид, чесън, маслини, зехтин, слънчогледово масло, ръжен хляб и др.), съставляват около 75% от общото им количество в ежедневния рацион. Останалите 25% се допълват от секоизоларициресинола, матаиресинола, сирингаресинола и хидроксиматаиресинола. За съжаление, съдържанието на лигнани в ежедневно приеманата от повечето хора храна е съвсем недостатъчно. Американски учени са пресметнали, че количеството лигнани в дневния рацион на средностатистическия американец е около 1 мг, т.е. многократно по-ниско от ежедневната потребност, съставляваща 50-100 мг. Смята се, че усвояването на лигнаните се понижава чувствително при недобро състояние на чревната микрофлора,

наличието на възпалителни процеси в чревния тракт, високо съдържание на мазнини в приеманата храна и т.н.

През последните десетилетия бяха получени убедителни доказателства, че дружествените бактерии, обитаващи дебелото черво, играят невероятно важна роля за физическото и психическото състояние на човешкия организъм. Под тяхно въздействие лигнаните се превръщат в продукти, които човешкото тяло може да усвоява и които оказват редица важни физиологични въздействия.

Многобройни изследвания сочат, че

лигнаните се характеризират с широк спектър фармакологични въздействия –

антиканцерогенно, антимикробно, антифунгицидно, антиоксидантно, противовъзпалително, стимулиращо централната нервна система и т.н.

Неотдавнашни изследвания доказаха, че лигнаните могат да бъдат причислени към фитоестрогените – природни съединения, които проявяват свойства, аналогични на стероидните хормони в човешкия организъм – естрогените. Понастоящем в света се наблюдава значително, почти епидемично, увеличение на случаите на хормонозависимите (естрогензависимите) туморни заболявания. През последните години в научните среди се проявява изключителен интерес към природните лекарствени средства, които могат да заменят използваните лечебни химически препарати, които имат редица нежелателни странични въздействия. До неотдавна основните усилия бяха насочени към изследване на възможностите на изофлавоните, съдържащи се в соята.

Наскоро получени резултати свидетелстват, че лигнаните са в състояние да предотвратят развитието на рак

на млечните жлези, дебелото черво и простатата. Съдържащите се в лененото семе, както и в редица други храни лигнани  секоизоларициресинол и метаиресинол под действието на чревните бактерии се превръщат в две естрогенподобни съединения – ентеродиол и ентеролакон. Установено е, че последните понижават пролиферацията (деленето) на раковите клетки, стимулират тяхната апоптоза (програмирана смърт), блокират кръвоснабдяването им, понижават метастазирането (над 80%), намаляват нивото и блокират рецепторите на естрогените (женските полови хормони), високите нива на които се свързват с развитието на рак на млечната жлеза. Публикувани са изследвания, които показват, че

консумирането на 25 г ленено семе дневно чувствително намалява нарастването на туморните образувания.

По безспорен начин е доказано, че лигнаните оказват благотворно въздействие върху сърдечносъдовата система – действат кардиопротекторно, понижават нивото на „лошия” (LDL) холестерол, препятстват неговото окисление и т.н. Лигнаните способстват за потискане на невровегетативните симптоми, свързани с менопаузата – горещите вълни, нарушен сън, раздразнителност, депресия, главоболие и пр.

Скорошни изследвания показаха, че сезаминът и сезамолинът – лигнани, които се съдържат в сусамовото семе, понижават нивото на холестерола и способстват за запазване на нивата на важния витамин с антиоксидантно действие – витамин Е. Освен това сезаминът способства за активизиране на кетогенезата – използването на липидите като източник на енергия. По същество това е „план Б”, заложен в човешкия организъм за набавяне на енергия, в случай на недостиг на въглехидрати. „Отключването” на този механизъм, който има за последствие чувствително намаление на телесната маса, се дължи на блокирането на ензим, забавящ мастния обмен в човешкото тяло.

Както всички полифеноли лигнаните се характеризират с мощно антиоксидантно действие.

Вече не е тайна, че редица заболявания, от които страда съвременният урбанизиран човек, се дължат на свободните радикали – необичайно реактивоспособни частици, причиняващи стареене на клетките и увреждащи редица органи и системи на човешкия организъм. Тяхното съдържание в организма нараства неимоверно в резултат на замърсената екологична среда, неправилното хранене, присъствието в храната на чужди на метаболизма съставки, хлорираната вода и пр. Смята се, че благодарение на това си свойство лигнаните са ефективно средство срещу развитието на диабет тип 1 и 2 и редица други заболявания, причинявани от тези свръхагресивни частици. Публикувани са резултати, свидетелстващи, че шизандринът и шизандролът, съдържащи се в шизандрата (Китайския лимонник),

стимулират регенерацията на черния дроб, имат хепатопротекторно, антиканцерогенно и

противовъзпалително действие. Освен това шизандролът оказва седативен и антиконвулсивен ефект. Лигнаните, съдържащи се в краставиците и картофите –  секоизоларициресинол, ларисиресинол и пиноресинол, действат благотворно на сърдечносъдовата система и препятстват развитието на някои видове рак – на млечната жлеза, матката, яйчниците и простатата. Съществува информация, че лигнаните пречат на превръщането на слабоактивния хормон кортизон в активния кортизол, известен като хормон на стреса. Увеличените му нива водят до повишаване на количеството на липидите, затруднения в усвояване на глюкозата, влошаване на паметта, увреждане на имунитета, развитие на остеопороза, намаляване на мускулната тъкан и т.н.

Можем да се възползваме от многостранното благотворно действие на лигнаните, консумирайки ежедневно 3-4 чаени лъжички смлени, леко запечени ленени зърна, които се добавят към мед, кисело мляко, салати, супи и др. Една-две лъжички, смесени с малко мед и взети сутрин на гладно, имат вълшебно действие върху организма. Този еликсир може да се приема целогодишно.

Известно е, че лененото семе съдържа и редица други ценни биологично активни вещества (есенциални ненаситени мастни киселини от семействата омега-3, омега-6 и омега-9 в изключително благоприятно съотношение, фитостероли, витамини, минерали, фибри и т.н.). В резултат на това не след дълго организмът преминава на ново, по-високо жизнено ниво – преизпълнен с енергия и оптимизъм.

 

Сподели във Facebook