Всъщност наивната идея на насочилите палеца си към ЕС надолу е, че всеки може да се спасява поединично. От пришълци, от тежко неравенство в обществото, от липса на пари и лични перспективи, от религиозно и културно претопяване. Това е точно толкова невярно, колкото е абсурдно масовото народомнение тук, засечено от социолозите, че нас британският референдум не ни засяга. Така де, и ние ще си съществуваме поединично в нашето си блато. Много е тревожно, че точно когато хора с много близки културни и изобщо цивилизационни разбирания имат повече от всякога нужда да са заедно, търсят решение в разделението. Говоря за нас, европейците. Може да ви се струва, че сме силно различни, но реално много повече си приличаме по основополагащи неща. Тук не убиваме с камъни друговерци и прелюбодейци, искаме да живеем с правила в чисти и планово изградени градове, опитваме се да имаме толкова деца, колкото можем да отгледаме и възпитаме отговорно. Огромна част от света обаче е на друго мнение по тези и редица други въпроси. И тази част се увеличава в прогресия. А ние, освен че намаляваме демографски, сега сме тръгнали да се разкъсваме политически. Засяга ни, мили сънародници, при това много сериозно. Защото конкретно нашият двор, ако липсваше през годините натискът от Брюксел, щеше да си стои във вида, познат от времена, които сега се опитваме или се правим, че сме забравили. Никой не отрича, че и британците, и много други съконтиненталци се умориха от трудноподвижната и хлъзгаво говореща евробюрокрация, от отдалечаването на висшите чиновници от проблемите ни. Ама оправията на това не е да изхвърлим бебето с мръсната вода. 

Сподели във Facebook