.jpg)
Антиоксиданти срещу рака на дебелото черво
Има ли начин да се предпазим от онкологично заболяване, още повече ако имаме близки роднини с такава диагноза? Много хора се вълнуват от този въпрос, а и статистиката съобщава за увеличаване на пациентите с рак всяка година.
Някои видове тумори са често срещани и поради това - социалнозначими, казва д-р Димитър Пенчев. Най-разпространен е ракът на белия дроб, следван от този на дебелото черво. В по-богатите страни отдавна се прилагат скринингови програми, но у нас те тепърва прохождат. Първият и засега единствен опит беше програмата „Спри и се прегледай“. Скринингът се различава от профилактиката. За скринингови прегледи се канят определени рискови групи, като често те се определят само по възраст и пол. Друго важно условие е да има надежден метод за изследване. За рака на белия дроб такова изследване не съществува. Не е уместно например да се правят рентгенови снимки на пушачи през 6 месеца, защото това ще натовари с облъчване хората, без да гарантира, че ще се хване навреме туморът.
При рака на дебелото черво обаче е различно. В Англия например предлагат колоноскопия за всеки над 50 г. Ако резултатите са добри и няма установени промени на дебелото черво, следващото изследване се назначава след 5 г. Смята се, че повечето тумори на това място възникват на основата на полипи (преканцерози), които могат да бъдат махнати. Те се развиват по-бавно във времето. През промеждутъка от 5 г. между двете колоноскопии всяка година се дава тест за окултно кървене. При рака на гърдата профилактиката също е лесна и достъпна.
Неслучайно ракът на белия дроб и на дебелото черво са най-разпространените тумори, те са свързани с това какво ядем и какво дишаме, допълва д-р Пенчев. Ако искаме да се предпазим от рак, трябва да обърнем внимание на здравословния начин на живот – да избягваме контакта със замърсена околна среда, да не пушим, да се храним пълноценно. Това означава менюто да е балансирано като съдържание на белтъчини, мазнини и въглехидрати. Доказано е, че това снижава честотата на рака на дебелото черво, казва лекарят.
Най-добре е да предпазваме, не да лекуваме. Особено внимателни трябва да са хората с фамилна анамнеза или предшестваща история за полипи на дебелото черво. Има хипотези, че антиоксидантите са ценен помощник в профилактиката на онкологичните заболявания. Те са важни за имунната система, защото неутрализират свободните радикали, които причиняват мутациите в клетките.
Ресвератролът е един от най-мощните антиоксиданти, проверяван в доста проучвания. Едно от тях продължава и в момента в САЩ. Целта е да се проучи ефектът от ресвератрола за профилактиката на рака на дебелото черво. Все още е минало твърде малко време, за да се проследят резултатите в дългосрочен план. Първите резултати сочат, че няма токсична доза дори ресвератрол да се приема в по-голяма концентрация. Това е важно, защото наред с ефективността се преценява и безопасността на препарата. Според данните тя е гарантирана. Едно от пилотните проспективни проучвания се провежда в Университета в Калифорния, като към момента е във фаза I без категорични данни за ползите от препарата в дългосрочен план.
Ресвератрол е много мощен антиоксидант, може би с 20 пъти по-голяма сила от витамин С, казва д-р Пенчев. Съдържа се в червеното вино, но за да получим лечебна доза, трябва да изпием десетки бутилки наведнъж, което е практически невъзможно. Затова и медицината отдавна проучва възможностите на препарати, съдържащи различни дози от този антиоксидант. Ресвератролът е подходящ за профилактика на онкологичните заболявания при хора, които имат близки, болни от рак, които имат фамилна обремененост; които са имали някаква форма на преканцероза (стадий, предшестващ същинския тумор, който не се среща при всеки вид рак).
Предишни проучвания показват добро толериране на препарата. Научната общност чака с голямо нетърпение първите данни дали процентът на рецидивите при пациентите, които приемат ресвератрол, намалява в сравнение с контролната група.
Специално при рака на дебелото черво си заслужава пациентите да полагат усилия за запазване на здравето си, включително и чрез антиоксиданти. Съвременното лечение позволява те да живеят 15-20 г. след поставяне на диагнозата и да си отидат по съвсем други причини. Решаващо е ранното поставяне на диагнозата, подчертава д-р Пенчев.
Още от д-р Димитър Пенчев можете да прочетете в профила му в credoweb.bg.
