Пикочната киселина - скритият в тялото враг

Пикочната киселина е основният причинител на коварното и свързано с много страдния заболяване подагра, известно от дълбока древност. Неговите симптоми са описани още от знаменития древногръцки лечител Хипократ, смятан за баща на медицината.

С напредването на познанията в областта на човешкия метаболизъм и физиология беше изяснено, че пикочната киселина е краен продукт от разпадането на група азотсъдържащи хетероциклични съединения, наречени пурини. Родоначалното съединение на тази екзотична група – пуринът, е открито през 1884 г. от големия немски химик Херман Емил Фишер, удостоен през 1902 г. с Нобелова награда.

Интересът към пурините нараства неимоверно, след като било установено, че те участват в състава на ДНК –

носителя на наследствената информация, и рибонуклеиновата киселина (РНК) – копираща тази информация и предаваща я на синтезираните белтъци, както и на аденозинтрифосфата (АТФ). Той е акумулатор на химическа енергия в човешкото тяло, „финансиращ” протичането на огромен брой метаболитни процеси.

В състава на изброените жизненоважни за човешкия организъм вещества влизат две производни на пурина – аденин и гуанин.

Краен продукт на техния разпад е пикочната киселина. Т.нар. пуриново ядро изгражда и редица добре познати растителни алкалоиди – кофеин, теобромин и теофилин, съдържащи се в кафето, какаото и чая. Смята се, че горната граница на съдържание на пикочна киселина в кръвта на мъжете е 420 μmol, а на жените – 360 μmol.

Две са причините за повишеното съдържание на пикочна киселина в организма (хиперурикемията) –

системно консумиране на храна с високо съдържание на пурини и затруднения с нейното елиминиране. Високото съдържание на пикочна киселина е причина за отлагането на нейни соли (урати) в ставите и хрущялите, което затруднява тяхното движение и е свързано с големи, често непоносими болки. Нерядко се наблюдава и образуването на конкременти в бъбреците, които затрудняват тяхното нормално функциониране и представляват сериозен рисков фактор. Напоследък се правят интензивни изследвания за потенциалната връзка между високото съдържание на пикочна киселина и сърдечносъдовите проблеми. Основните препоръки, които диетолозите дават на пациентите с хиперурикемия, е спазването на строг хранителен режим,

подчинен на минимален прием на храни с високо съдържание на пурини. Пълното им избягване е невъзможно, а и неоправдано, тъй като това би лишило организма от редица полезни и нужни хранителни вещества. За съжаление в препоръчваните от различните специалисти диети съществуват немалко противоречия, което се обяснява с появата на все нови и нови изследвания в тази област, за които някои от тях все още не са в течение. Някои храни обаче твърдо остават в „черния” списък, а именно: субпродуктите (черен дроб, бъбреци, шкембе), колбасите, пушената и консервираната риба, месните консерви, месните и рибните бульони, гъбите, спанакът, карфиолът и др. От рибите определено от менюто следва да се изключат херингата, скумрията и хамсията.

Алкохолът блокира извеждането на пикочната киселина от организма и повишава нейното образуване,

поради което спиртните напитки също убедително претендират за включване в този списък. Някои по-толерантни диети допускат минимално количество (100-150 мл) вино дневно. Пивото обаче категорично следва да се елиминира, тъй като е сериозен източник на пурини. Месото, въпреки че съдържа немалко пурини, няма как напълно да се избегне, защото доставя на организма редица важни за неговата жизнена дейност вещества – аминокиселини, хемово желязо, креатин и др.

Допустимото количество ежедневна порция месо или риба е 120-150 г.

Желателно е те предварително да се сварят, в резултат на което значителна част от съдържащите се в тях пурини преминават в бульона.  Последният трябва без колебание да се изхвърли. При желание така свареното месо или риба може да се запече. Яйцата съдържат незначителни количества пурини и са ценен източник на важни аминокиселини, поради което могат да се консумират без опасения, но желателно е не повече от едно яйце дневно. Според редица специалисти, без да се прекалява, с внимание следва да се консумират и някои растителни храни с относително високо съдържание на пурини – фасул, грах, леща, фъстъци и др. Пълното им избягване обаче също не е препоръчително, тъй като и те доставят важни за човешкия организъм вещества.

През последните години бяха установени редица други достатъчно действени фактори,

водещи до повишаване на нивото на пикочната киселина, които в определена степен дори неглижират спазването на пуритански строга диета при хиперурикемия. Доказано беше например, че сериозен рисков фактор за повишаване на съдържанието на пикочна киселина в кръвния ток е недостатъчното ниво на пантотенова киселина (витамин В5), способстваща за превръщането ѝ в карбамид и амоняк, които безпрепятствено се извеждат от организма. Установено е, че съдържанието на тази важна киселина в организма на болните от подагра е значително по-ниско от нормалното.

Съществуват доказателства, че количеството на пантотеновата киселина драстично намалява при стресови състояния,

което има за последствие рязък скок в съдържанието на пикочната киселина. Наред с това при състояния на тревога и стрес умират и се разрушават милиони клетки, вследствие на което в кръвния ток нахлува огромно количество пурини, също водещо до покачване на нейното ниво.

Редица изследвания сочат, че недостигът на витамин Е е сериозна предпоставка за развитие на хиперурикемия. Безспорен факт е, че съдържанието на този важен витамин в рациона на съвременния човек е многократно по-ниско от това преди десетилетия, което се смята за една от причините за почти епидемичното разпространение на хиперурикемията и подаграта. Приблизително една трета от пикочната киселина в организма се елиминира чрез храносмилателния тракт

с активното участие на чревните бактерии. Ето защо тяхната добра кондиция е съществен фактор не само за поддържане на имунитета, но и за понижаване на нивото на пикочната киселина. Следва да се има предвид и установеният по безспорен начин факт, че наднорменото тегло е сериозен предразполагащ фактор за развитие на хиперурикемия. Консумирането без ограничение на алкализиращи храни – плодове и зеленчуци, в значителна степен подпомага извеждането на пикочната киселина.

Особено ефективно е действието на вишните.

Изключително благотворен ефект има и изпиването три пъти дневно на сока от един лимон, към който е добавена половин чаша вода. За стимулиране на елиминирането на пикочната киселина е необходимо пиенето на обилно количество течности – вода (2-2,5 л дневно) или пресни плодови сокове (морковен, вишнев, ябълков и др.).

Съществува информация, че при високо съдържание на пикочна киселина по кожата могат да се появят сърбящи точкови обриви, наподобяващи ухапване от комар. Множество наблюдения сочат, че в редица случаи съществено редуциране на нивото на пикочна киселина може да се достигне без особени „жертви” в хранителния режим, спазвайки изпитаното правило, съгласно което балансираното хранене е истинският ключ към здравето.