-    Нека днес се спрем на българското Възраждане в Македония… Вярно ли е, че духовният ни ренесанс  започва тъкмо от тези земи?

- Българското национално Възраждане в Македония е неразделна част от общобългарското национално Възраждане и следва общата периодизация на този процес. Да, има сериозни научни доказател¬ства, че Възраждането ни започва най-напред от Македония. Това се дължи на сравнително живата българска книжовна традиция през дългите векове на робството, пазена и обогатявана чрез преписи и преработки, под закрилата на Българската охридска архиепископия, която е запазила своята независимост чак до 1767 г. Неслучайно Кузман Шапкарев търси жизнеността на българското народностно съзнание в Охридския край, както в етническата принадлежност на българското му население, така и в яркия по своето въздействие спомен за Охридската българска архиепископия. Само ще вметна, че при закриването й от Цариградската патриаршия, последният й архипастир Арсений е изпратен на заточение… Знае се, че Възраждането ни започва от средата на XVIII век с написването на „История славянобългарска“ от отец Паисий Хилендарски през 1762 г. и завършва в началото на XIX век.  
- Кои са другите предпоставки за началото на Българското възраждане в Македония? Защо започва точно от там?  
- За да ви отговоря изчерпателно, ще се наложи отново да посоча някои обстоятелства, за които е ставало вече дума в предишните ни разговори. През втората половина на ХVІІІ в. и началото на ХІХ в. започва процес на трансформация на формата на владеене на земята в Македония. Постепенно съществуващата спахийска форма на владеене на земята се заменя от зараждането и развитието на чифликчийството. Това е нова форма на организация на селскостопанското производство. Чифлиците произвеждат и заливат пазарите на градовете Солун, Сяр, Битоля и др. със земеделски продукти. Броят на чифлиците в Македония към края на ХІХ в. възлиза на 2260 и е сравнително по-голям отколкото в Мизия и Тракия. Създаването на чифлиците води до промяна на формата на собственост и възникват нови социални категории чифликчии и наемни работници. Но при липса на заетост голяма част от наемните работници напускат селата и мигрират в градовете. Този процес е описан от френския пътешественик Оливие в края на ХVІІІ в. по следния начин: „Селското население, претоварено с данъци, несигурно за своя живот и имот, неусетно напуща земята, която не може повече да го храни, и заминава за големите градове, за да търси спокойствие, което то загуби в селските хижи, и да намери нов начин на живот, какъвто не може да има повече с обработването на земята“. Тази масова миграция е важен момент за предстоящото духовно възраждане в Македония, защото по този начин градовете с преобладаващо турско население в Македония се побългаряват. 
- Има ли конкретни данни за това побългаряване?
- Ще цитирам Васил Кънчов, български политик и учен, географ и историк, автор на множество географски изследвания на Македония. Той публикува следните данни: в края на ХVІII в.  Охрид е наброявал 3000 души, а към 30-те години на ХІХ в. достига 6000. Битоля съответно от 8000 достига 40 000 души към средата на ХІХ в., Воден нараства на 8000 души, а Скопие от 5000 на 15 000. Това е основният момент от предпоставките за възникване на Българското национално възраждане в Македония, тъй като в градските условия довчерашните ратаи започват да се учат на занаяти, на четмо и писмо и постепенно се замогват. Наред със занаятите с пълна сила се развива и търговията, мнозина македонски българи започват да пътуват в различни части на империята, за да търгуват. Формира се обществена среда от дребни търговци, които, обединени в еснафски организации, се превръщат в носители и крепители на културно-политическите стремежи на българското население в Македония през XIX в. Това градско съсловие се явява главна опора на Възраждането и развитието на българския национален дух. Според проф. Боян Пенев то съхранява патриархалната нравственост, бит и култура, които са здрава преграда за чуждите влияния. 
- А какво става с населението, което продължава да живее в българските села в тази област? 
- Възходът на стоково-занаятчийското производство не заобикаля селата, а обратно - допринася за стопанското им замогване. Българските селяни забогатяват поради въвеждането на нови форми на земеделско производство. В редица санджаци възникват богати села. Такива са Башино село във Велешко, Киречкьой в Солунско, Ново село в Щипско, Загоричене в Костурско, Ковачевица и Гайтаниново в Неврокопско, Горно Броди в Серско, Банско и Якоруда в Разложко и др.  
- Фактите от онова време говорят за истински демографски бум в градовете… Какви са причините за това? 
- На първо място острата нуждата от работна ръка. На практика стопанският разцвет довежда до демографски бум. Средният брой на децата в българските семейства е от 6 до 8. Този факт създава демографската тежест на българската популация в България, в това число и в географската област Македония спрямо другите етноси. Ето как се променя съотношението между християни и мюсюлмани според доклада на английския консул в Битоля, писан през март 1878 г. – сведенията са за някои от санджаците в Македония: Битолски – 86 270 мюсюлмани и 139 270 християни; Дебърски – 93 180 мюсюлмани и 52 388 християни; Скопски – 43 300 мюсюлмани и 67 207 християни. А според Стоян Веркович и Васил Кънчов в края на XІX в. в Македония повече от половината население са българи. Ето част от проучванията на двама видни демографи: според Ст. Веркович след Руско-турската война (1877-1878) в Македония живеят 1 907 000 души, от които 1 236 000 са българи. А според В. Кънчов през 80-те и през 90 –те години на XIX в. населението в Македония наброява 2 258 224 души, от които 1 181 336 са българи, включително и българо-мохамедани.
-    Споменахте за българските занаятчии и търговци, които започват да търсят нови пазари дори извън Османската империя… Кои наши стоки са били конкурентни?  
- Стопанският възход на българите в Македония им позволява да установят нови търговски връзки в Близкия изток, Европа и Египет, където изнасят жито, памук, вълна, тютюн, кожи, копринени тъкани, пашкули, восък и др.
Българите влизат в контакт и с културните и духовните центрове на Европа, което стимулира процеса на Възраждането. През ХVIII в. идеите на Просвещението постепенно проникват и в Османската империя.
-    В същото време Цариградската гръцка патриаршия започва безкомпромисно противодействие на стремежа на българите към възраждане и придобиване на църковна независимост…
- След загуба на позиции в Мизия и Тракия Патриаршията се стреми с всякакви възможни средства да запази влиянието си в Македония. Затова тя провежда морална и физическа репресия спрямо българските възрожденци с активната подкрепа на гръцката държава, която се превръща в проводник на гръцката национална доктрина – «Мегали идея», с крайна цел възкръсването на Византийската империя. Към тези антибългарски действия трябва да прибавим и противодействието на сръбската православна църква, както и на западните религиозни мисии след Кримската война. Всички тези фактори стават причина процесът на възраждане в Македония да протича при много по-трудни условия, отколкото в Мизия и Тракия.
- Постепенно от Македония просветителският пламък на Възраждането преминава и в Централна България. Каква е основната цел на този процес?
- Основният дебат, който се води в българското обществото през Възраждането, е свързан с оформянето на нацията и националното осъзнаване. В средата на XIX в. (от началото на 40-те до края на 60-те години) той е съсредоточен около черковната борба и изграждането на независима българска църква, както и около развитието на просветата. През 70-те години, особено в емигрантските вестници, акцентът пада върху извоюването на политическа независимост. Пряко свързано с изграждането на националната идентичност е бурното развитие на историографията, филологическите изследвания и интереса към фолклора, които са много характерни за епохата. Въпреки преживените жестокости на завоевателя българското население на Македония успява да запази своето национално самосъзнание. Българската нация съхранява националната си идентичност и в Македония благодарение на религиозното чувство, съхранявано с помощта на българската православна църква и строгото спазване на традициите, обичаите и обредите. Но ако трябва да обобщим, ще кажа, че турското владичество спъва развитието на българската нация и държава в областта на политиката и културата. Въпреки това нашият народ, живеещ в различни краища на Мизия, Тракия и Македония, успява да съхрани семейната си, родова и етническа памет, съпротивлявайки се с всички възможни средства на варварското насилие и опити за асимилация. 
Сподели във Facebook