Стела лекуваше с ръце, дадени от Бога

Стела Димитрова е родена през 1944 г. в с. Ковачите, Сливенско, а на 24 април 2015 г. напусна този свят. Лекуваше с енергията на ръцете си, помогна на стотици хора да се отърват от болестите. Твърди се, че се е грижила и за здравето на Тодор Живков.

Пътувала е по света, за да може учени да изследват паранормалните ѝ способности. У нас същото правят проф. Антонов, доц. Точева, молекулярният биолог Стефан Станилов и др. Подлагат я на редица експерименти, включително от военностратегически характер, засягащи биологичното въздействие на физическите явления. За Стела са направени три документални филма, руски учени издават две книги за способностите ѝ на феномен.

Предлагаме ви спомена на журналистката Керка Хубенова, която е имала няколко срещи с нея

През 1988 г. Стела Димитрова основава в Пловдив прочутата си Научна лаборатория по биоенергетика, но преди това тя е изследвана във Военномедицинска академия и Института по хигиена. Проведените опити и експерименти са с пълната научна документация за тях. А лабораторията ѝ е пряко подчинена на Министерството на народното здраве.

По това време всички хора с паранормални възможности ги наричахме екстрасенси.

Но тя категорично отказваше да я определят като такава: „Ооо, не, не! Не ме наричай екстрасенс. Понятието е грешно. Аз съм главен специалист, изследовател и експериментатор в направлението биоенергетика. Занимавам се и с други дейности, свързани с биологичната енергия. Правила съм и правя под научното ръководство на колегите си безброй експерименти в тази посока“.

През 1955 г., когато е на 11 години, за необяснимите от  гледна точка на материализма способности на отделни хора у нас нищо не се говори. „Но аз знаех, че имам такива способности. Те почнаха да се проявяват. Не се изплаших от това, защото имах голям късмет –

цялото ми детство премина около двама възрастни мъже със свръхестествени способности.

Това са известният дядо Влайчо, който беше силен медиум и гадател от ранга на Ванга. И другият лечител –  дядо Жельо, той живееше в моя Сливенски край .“
Връзката ѝ с двамата лечители е благодарение на дядо ѝ Петър, който тогава е известен народен певец. Приятелството му с Влайчо и Жельо започнало, след като се случва странен инцидент с тригодишната му внучка.  Внезапно на Стела ѝ прилошава, отвеждат я в болницата, където констатират смъртта ѝ. Но най-неочаквано оживява, а лекуващите лекари изпадат в шок.

Медицината не може да обясни подобно чудо.

Веднага след това дядото на Стела я завежда при Влайчо и Жельо. И продължава редовно да я води при тях, но вече като при приятели. Той им пее народни песни, те го слушат в захлас.

„Помня, бях осемгодишна, когато дядо Влайчо му каза: „Пей, Петре, пей! Но да знаеш, внучката ти ще расте, ще порасне и ще наследи нашите дарби, и Жельовата, и моята!“.
По-късно дядо Влайчо ме извика и ми рече: „Ти като пораснеш, ще работиш с бяла престилка, но без да докосваш кръв!“ Учудих се,  как тъй ще лекувам, а няма да тече кръв. Уплаших се. Откъде дядо Влайчо знае, че не понасям кръв?“

Малката Стела се проявява като „различно дете“ за първи път, когато баща ѝ избира място да копае кладенец.

Щерка му, упорито и инатливо дете, му показва друго място, където има подпочвена вода. Баща ѝ не иска да я чуе и почва да дълбае. Стела обаче не се предава. „Накрая ме ошамариха. Но баща ми копа, копа и не намери вода. Отказа се. След време пак реши да копае, но вече там, където му казах. И водата бликна.“

Когато навършва 11 години, нещата ѝ се изясняват. Една вечер пред селската им къща се появява огромно озарение и от него „изплува“ човек. Стела го вижда много ясно, но детското ѝ любопитство е по-силно  от страха. Съществото ѝ казва, че

когато стане на 20 години, необичайните ѝ дарби ще се разкрият напълно,

а ако на 40 преодолее много голямо изпитание и оживее, от този момент силите, които живеят у нея, буквално ще се развихрят. „Мъжът, който тогава видях в това озарение, държеше карта. Целият ми живот беше записан на нея. И още тогава той ме посвети в тази карта. Знаех, ако оцелея след 40, какво ще стане с живота ми занапред“, споделя Стела.
За чудесата на Стела се разказват легенди, те са документирани в трите филма за нея, където свидетели разказват как след дълга суша е предизвикала с молитвите си дъжд, друг път по време на концерт в летен театър е успяла да спре пороя; очевидци споделят как лечителката влияе на природните стихии.

Но най-невероятната ѝ случка според Стела е с мъжа, който по-късно става неин адвокат.

Бил изписан да умира вкъщи с диагноза рак на костите. Медиците, с които тя работи - професори, доценти, все светила на науката, не се наемат да му дадат и най-малката надежда. Тогава Стела се заема и започва въздействието си над болния – без да го докосва.
Как става това, какво е нейното обяснение? „Пътят на този безконтактен метод е следният: въздействам енергийно с ръцете си от епидермиса на дермата, на същинската кожа, оттам – на мускула. От мускула енергията влиза в кръвта, оттам влиза в костта. За тези неща трябва да притежаваш „пет форми“ и да ги владееш. Това, дето го казах, май никой няма да го разбере, но е така, не зная иначе как да го обясня. Това е моят език.“
Болният юрист е наясно, че няма да може да изгледа децата си. Но след терапията на Стела излиза напълно здрав и пълноценен човек. И повече от двайсет години след това няма рецидив на рака, напълно е здрав.
Стела има 26 срещи с Ванга.

Първия път отиват групово с колегите ѝ от лабораторията, но до последната им среща тя се интересува само от владеенето на енергиите. „Ванга знаеше за способностите ми и още щом влязохме при нея, тя възкликна, сякаш ме познаваше отдавна: „Ти си медиум! Покажи какво можеш. Прегледай този човек!“. Ванга стоеше до леглото на болен мъж. После разбрах, че това е бил много скъп за нея човек. Протегнах ръцете си и започнах. Открих причината за болестта му. Беше вследствие на силни вибрации. Чувствах ги с ръцете си...

Описах подробно състоянието му и това на вътрешните му органи.

Започнах да вливам енергия в него. Но когато открих причината, Ванга викна: „Казах ли ви да не го пращате в мината, бе! Ето, тя откри причината за болестта му. Това е бъдещето на лечението: да се лекува причината, а не самата болест! Тя го знае това!“.
При една от поредните им срещи пророчицата решава да я допусне до биополето си. И ѝ казва: „Стело, прегледай ме! И ме лекувай!“. Ето как Стела описва усещането си: „Такова нещо не съм преживявала друг път. Страшна, тъмна, неистова сила. Страховито море, което се гънеше от огромни вълни. Желирани вълни. Бушуваше. Усещах страхотна плътност и как страшно се надигат вълните. Но не можех да проникна в него. Щях да се изложа. Не можех да се концентрирам. Спомням си, че в стаята работеше  радио. Извиках: „Тишина. Изключете звука!“. Ванга не реагира. Спряха радиото. Млъкнаха всички, които бяха в стаята около нея… Пак опитах да проникна в биополето й. Пак нищо.

Макар очите ѝ да бяха затворени, от тях струеше енергия.

Огромна. От устата и ушите ѝ – също. Около тялото ѝ буйстваха не просто енергийни вибрации, а океани с гъсти вълни невидима материя. Така го усещах. И пак не можех да проникна в биополето ѝ... Препотих се. Тя разбра, че не успявам, и ме допусна до биополето си. Гъстата течност, която се плацикаше около пръстите ми, изведнъж поддаде – стана по-мека, по-мека и... Проникнах! Видях невероятни неща. Много от тях ще запазя за себе си. А това, което видях и което мога да кажа, ще го напиша в някоя от следващите си книги.

Усещах с ръцете си всичките заболявания, които Ванга е имала до тази възраст.

Казвах ѝ ги. Тя кимаше в съгласие. Изброих всичките ѝ болести и състоянието на вътрешните ѝ органи. Сеансът продължи дълго. Трябваше вече да изляза от биополето ѝ. Но не можех да издърпам ръцете си от този  енергиен „вакуум“! Усещах, че енергията ми изтича във Ванга през тях. Омалявах. Тя усети това и полето ѝ започна да се нормализира. И като на бурно море в затишие вълните започнаха да се прибират, до пълен покой.  Разбрах, че е станал обмен не само на информация, но и на енергиите ни“.

След това разговарят насаме повече от час и половина. Стела я пита: „Какво ще стане с тия мои ръце? Какво ли не вдигам с тях, какво ли не правя?“. „Ти не мисли за ръцете си – успокоила я леля Ванга. – Тия ръце не са твои. Те са ти дадени от Бога!“
На другия ден Ванга споделила с близките си: „Стела Димитрова е явление със световно значение“.
Силата на Стела бе скрита в ръцете ѝ, а на Ванга бе в мозъка. Сега и двете са на небето и оттам продължават да помагат на българите. Друг е въпросът дали винаги заслужаваме тяхната небесна помощ…