Акад. Григор Велев: Не всеки, който крещи, че е националист, разбира това понятие

Акад. проф. д-р Григор Велев е български учен и общественик. По професия е специалист по клинична патология. Бил е ректор на Висшия медицински институт в Стара Загора. Специализирал е в Москва и Париж. Публикувал е учебници по обща и клинична патология за студенти и лекари. Има 140 научни публикации и монографии.

След 1989 г. проф. Велев се занимава активно с политическа публицистика от позициите на модерния градивен национализъм. Публикувал е редица анализи за международни и вътрешнополитически събития. Участвал е в десетки телевизионни предавания, посветени на най-актуалните ни обществени проблеми. През 2004 г. възстановява Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), създадена от акад. Богдан Филов и закрита от комунистическия режим през 1947 г.  

Днес той е председател на БАНИ и почетен председател на Асоциацията на българите по света   

Академик Велев, през последните години темата за национализма става все по-актуална. Много са хората, които  се обявяват за националисти. Как си обяснявате това явление?

Вярно е, че много хора заявяват, че подкрепят идеологията на национализма, но това не значи, че те са националисти.Това поведение се наблюдава и сред редица наши държавници и политици. За съжаление, поради недостатъчна просветеност на нашия политически елит и интелигенция, те не могат да обяснят с прости думи какво е това национализъм като идеология и каква е неговата кауза

И обратно, мнозина политици заявяват на висок глас, че те не са националисти и нещо повече, те са противници на национализма.. Ще ви цитирам бисери на некомпетентност, демонстрирана от наши държавници и политици:

• бившият министър-председател Иван Костов се бе провикнал в Народното събрание : „Днес ние погребваме българския национализъм“. Очевидно е, че той не знае какво означава понятието национализъм;
• бившият премиер Симеон Сакскобурготски съветва своите слушатели в Свищов: „Бъдете патриоти, но не и националисти“. Той пък не знае каква е разликата и приликата между понятията "Национализъм" и "Патриотизъм";
• Министърката на външните работи Надежда Михайлова (днес Нейнски) на въпроса "Какво мислите за национализма като идеология" отговаря – „За мен национализмът е мръсна дума“. Тези техни изяви говорят за абсолютна некомпетентност, за която ще стане дума по-късно.

С тези примери се демонстрира политическата некомпетентност на тези „видни“ български политици. Боже, какви хора ни управляват?

По време на комунистическия режим неправилно се интерпретираше мисълта на Карл Маркс, че „пролетариите нямат отечество“. Оттук и неправилната интерпретация на необразованите комунистически функционери, че Карл Маркс е против Националната държава и национализма. Така постепенно те превърнаха национализма в мръсна дума.

Под въздействие на тази неправилна интерпретация много български граждани под понятието "националист" и "национализъм" разбират агресивно обществено поведение:

• омраза към чужденците;
• отрицателно отношение към хората с различен цвят на кожата;
• враждебност към лицата, изповядващи други религии ;
• антисемитски настроения.

Какво е истинското разбиране за понятието национализъм?

Национализмът е доктрина, т.е. учение за:

• произхода на нацията;
• изграждането и развитието на нацията;
• защита на нацията и националната държава.

Необходимо е да се знае, че национализмът се ражда от духа на нацията.

Противници на национализма са интернационалистите, глобалистите и …

Това неразбиране на понятието национализъм е повод да напиша монографията „Национализмът”. С нея се стремя да обясня на българската общественост същността на това понятие.         

Кои са най-важните елементи, които съставляват Доктрината на  национализма?

Необходимо е да се знае, че както всяко учение, така и учението за национализма търпи развитие. До Втората световна война господстваше доктрината за т.нар. „Агресивен национализъм“. След Втората световна война се оформят две алтернативни доктрини на национализма:

• Доктрина на „Агресивния национализъм”, която изповядваха и прилагаха Хитлер, Мусолини и Сталин;
• Доктрина  на „Модерния европейски, конструктивен (градивен) национализъм“.

С какво се характеризира агресивният национализъм?

Агресивният национализъм се характеризира със следните елементи:

• националекстремизъм или т.нар. патриотарство – стремеж да се демострира превъзходство на своята нация пред другите нации – те издигат девиза „Германия над всичко“, „България над всичко“….
• шовинизъм – стремеж за заграбване на чужди територии и асимилиране на населението им;
• ксенофобия (омраза, непоносимост) към представители на други етноси;
• расизъм;
• антисемитизъм;
• партийна диктатура;
• авторитаризъм;
• метод на управление – чрез терор.

Представители на агресивния национализъм са идеологиите на националсоциализма, фашизма и комунизма.

С какво се характеризира модерният, конструктивният национализъм? 

Модерният европейски национализъм е доктрина (учение), което се характеризира с:

• патриотизъм – любов към земята, на която сме родени;
• родолюбие – любов към семейството, рода, етноса и нацията.  Родолюбието е насител на историческата памет на нацията и ценностна система;
• самосъзнание за принадлежност към дадена нация (национална идентичност);
• държавност – стремеж за укрепване и защита на националната държава;
• национална демокрация - равнопоставеност на гражданите и етносите пред законите на българската държава.

Много българи не знаят и не могат да направят разлика между понятието "национализъм" и понятията "патриотизъм" и "родолюбие". Може ли да ги посочите пунктуално. 

Още публикации

 от акад. проф. д-р Григор Велев

Национализмът е научна доктрина, а патриотизмът и родолюбието са съставни елементи от доктрината.

През 2016 г. публикувахте фундаменталния си труд „Българската национална кауза (1762-2012)”. Нека започнем с това какво трябва да разбираме под понятието национална кауза?

Всяка нация в историческото си развитие ясно формулира националния си идеал, националната си цел, основната си общонационална задача, която трябва да бъде постигната. Стремежът за осъществяване на този идеал се превръща в национална кауза. От 1762 г. насам българската нация се е стремяла да осъществи своите национални каузи, които съм се опитал да опиша, проследявайки всички събития, които са свързани с борбата за тяхното осъществяване. Ще ги изброя по тяхната хронология:

• Защитата на българската национална идентичност (1762 г. - "История славянобългарска");
• Борбата за независима българска църква и българско просвещение (1860-1870 г.);
• Борбата за свободна и независима българска държава (1872-1878 г.);
• Борбата за Обединена България (1885-1918 г.);
• „За мирната ревизия на националните ни граници” (1919-1940 г.);
• После в продължение на 45 години у нас официално властва „Партийната кауза на БКП за строителство на социализма” (1944-1989 г.);
• „Възраждането на демократичната държава и националното стопанство” (от 1989 г.);
• "Членството на България в НАТО” (2005 г.);
• "Членството на България в Европейския съюз" (2007 г.);
• „Духовно обединение на българската нация".
• И тук идва най-важният момент: коя е днешната ни национална кауза?  
• Духовното обединение на българската нация! Тя тепърва ще си пробива път, но нейното осъществяване вече започна. Но за какво общонационално духовно обединение ще говорим, след като  мнозинството днешни българи мечтаят само за това как да осъществят материалните си, битовите си желания - пълни хладилници, безплатно здравеопазване, ниски сметки за ток и парно, европейски заплати и пенсии...
• На кого трябва да разчитаме да подкрепи тази кауза?

• Трябва да разчитаме на всички български интелектуалци, които желаят да защитят националните ни чест и достойнство, особено при наличието на непрекъснати опити на някои от съседите ни да предявяват езикови, исторически и културологични претенции. Радвам се, че първото издание на „Националната кауза (1762-2012)” се изчерпа за кратко време. Но излезе от печат и второто издание в два тома, което може да се намери във всички книжарници на страната.

Коя е следващата Ви книга и кога да я очакваме?

Тя е посветена на важен период от националната ни история – отнася се до Македония и т.нар", "македонски език", "македонска история", които създават проблеми и напрежение в отношенията между двете страни. Излиза под заглавието „История на българите от Македония”.

Книгата ще бъде в три тома. Те са част от 16-томната поредица на „Българска национална история”, издание на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ). С този мой труд смятам да дам достоен документален отговор на продължаващата коминтерновска манипулация за създаване на македонска нация, език и история, подкрепяна и до ден днешен от безродниците на една политическа партия у нас.

Наред с работата на учен, медик и преподавател Вие се занимавате и с активна обществено-патриотична дейност. Например още през 1995 г. оглавихте гражданското „Движение за приятелство между Р България и Р Македония”... 

Да, като председател на това движение, заедно с моя син д-р Петър Велев открихме в гр. Скопие голяма българска книжарница, която просъществува повече от две години. Но местните власти нарочно вдигнаха неколкократно наема ни за помещението и ни принудиха да си върнем в България всичките 10 000 тома литература.

Кога решихте, че трябва да станете инициатор за създаването на новата ни национална доктрина?

Още през 1995 г. в разговор с приятелите ми акад. Стефан Воденичаров (тогава председател на БАН) и акад. Ангел Гълъбов (водещ микробиолог) споделих впечатлението си от доктрините на другите балкански страни. Имах възможността да ги прочета по време на специализацията ми във Франция. Най-напред в библиотеката на Сорбоната попаднах на доктрината на Сърбия – „Начертанието”. След това прочетох гръцката „Мегали идея” и албанската „Призренската декларация” от 1878 г., както и националната доктрина на Велика Румъния. Бях силно озадачен от факта, че България няма своя национална доктрина...

Толкова ли е важно Народното ни събрание да приеме националната ни доктрина, не е ли достатъчно, че си имаме конституция?

Всяка модерна държава се основава върху два фундаментални документа. Първият е национална конституция, определяща законодателната рамка, разделение на властите, както и гаранцията за правата на гражданите. Докато националната доктрина определя приоритетите на държавата в областта на политиката, икономиката, финансите, здравеопазването, образованието, социалната политика и националната сигурност за бъдещите 20-30 години.     

В книгата Ви „Диктатура, терор, геноцид, шовинизъм”, чийто тираж отдавна се изчерпа на книжния пазар, направихте сравнителен анализ за различните доктрини... До какъв извод стигнахте?

Сравнителният анализ обхвана националсоциализма на Хитлер, фашизма на Мусолини и комунизма на Ленин, Троцки и Сталин. Както и отражение на комунизма в България по времето на Георги Димитров, Вълко Червенков и Тодор Живков. Изследването ми доказа, че тези доктрини ползват общ инструментариум за налагане на своите идеологии, а именно диктатура, терор, геноцид и шовинизъм.

Книгите на акад.Велев можете да закупите ТУК

         

Сподели във Facebook