Българщина

30 Октомври 2021

1640

Животът днес

Акад. Григор ВЕЛЕВ (1935-2020)

След подписване на Ньойския мирен договор правителството на Александър Стамболийски пристъпва към решаване на вътрешните и външни национални проблеми на България.

Още преди Първата световна война Стамболийски застъпва идеята за съсловно управление на държавата.

По-късно той обогатява своите идеи с идеите, заложени по този въпрос в Доктрината за съсловната държава на Бенито Мусолини. Затова без никакви резерви той трябва да се признае за родственик по идеи с фашизма в Италия.

Според м-р председателя Александър Стамболийски в българското общество има няколко съсловия, основното от които е съставено главно от селяните.

Трудовите съсловия според него са в основата на държавата и обществото. Затова в Народното събрание следва да са представени не партии, а съсловните организации.

Ал. Стамболийски разглежда старите буржоазни партии като най-обикновени политически котерии, които са изживели времето си и са безполезни за страната.

От тази политическа постановка той стига до извода, че България, в която около 80% от населението живее по селата, трябва да се управлява от селското съсловие.

Така се ражда неговата теория за самостоятелната селска власт като основна форма на народовластието.

Вътрешната политика на правителството на БЗНС

Александър Стамболийски

Основната цел на правителството на Александър Стамболийски е провеждане на реформи, които да намалят социалното напрежение в страната, както и да внесат по-голяма справедливост в живота на хората.

Естествено, основното внимание е съсредоточено върху селото, където има много малоимотни и безимотни селяни.

Правителството концентрира вниманието си върху няколко проблема:

  • организиране на съд на виновниците за включване на България в Първата световна война на страната на Германия;
  • справяне с вълната от бежанци от Македония, Западните покрайнини и Източна и Западна Тракия, като създава „поземлен фонд”;
  • провеждане на аграрна реформа, с която да се удрят преди всичко арендатори;
  • въвеждане на „Закон за трудовата повинност”. По този начин българските младежи, на които им е забранено да служат редовна военна служба, са призвани в трудови части, в които да работят за строителство на шосета и обществени сгради.

БЗНС прави опити да субординира национално-освободителното движение в Македония и конкретно нейния силов юмрук – ВМРО.

Учредяване на съд за виновниците за националните катастрофи

Важна политическа мярка на правителството на Ал. Стамболийски е референдумът от 19 ноември 1922 г.

Огромното мнозинство от българския народ признава вината на старите буржоазни партии за националните катастрофи.

Още с поемането на премиерския пост през октомври 1919 г. Александър Стамболийски започва да съставя списъци за арест на отговорните лица за намесата на България във войната на страната на Централните сили и виновните за националната катастрофа.

Този акт той предприема със скритата надежда да успокои недоволството на народа.

На съд са дадени Ив. Ев. Гешов, Ст. Данев (1912 - 1913) и Ал. Малинов - Ст. Костурков (1918), както и членовете на техните правителства.

Александър Стамболийски в Париж, 1921 г.

Те се обвиняват в това, че провеждат политика за „обединение на българската нация” при условия на лоша дипломатическа подготовка и сключване на междудържавни договори за водене на война с Османската империя при неизгодни условия за българската държава.

Към групата на виновниците за участие на България в Първата световна война са включени и водачите на ВМРО Тодор Александров и ген. Александър Протогеров.

На 4 ноември 1919 г. ген. Александър Протогеров и Тодор Александров, членове на ЦК на ВМОРО, са арестувани.

Новосъздаденото Кралство на словенци, хървати и сърби иска двамата водачи на ВМОРО да им бъдат предадени, за да се обезглави по този начин  революционната организация, действаща на територията на Македония.

Междувременно Тодор Александров и ген. Александър Протогеров успяват да избягат.

Веднага след бягството те се заемат с възстановяването на организацията в Пиринска Македония.

Политическото напрежение в страната нараства и от дейността на ВМРО.

БЗНС налага открита диктатура и режим на репресии към политическите противници. Неговите въоръжени групи и чети се разправят без съд и присъда със своите политически противници.

Безуспешни опити на правителството на Александър Стамболийски да защити външнополитическите интереси на България

Външната политика е построена на базата на ограничена и непоследователна геополитическа визия за бъдещето на България. В общи линии тя е неблагоприятна и не съответства на националните ни интереси.

След Първата световна война Александър Стамболийски води политика на сближаване с Кралството на сърбите, хърватите и словенците (КСХС, от 1929 г. Югославия).

Той живее със скритата надежда, че като не отправя претенции към Македония, ще може да получи подкрепа от КСХС за връщане на Беломорска Тракия към България. Стамболийски е дълбоко убеден, че на България е по-необходим излаз на Бяло Море, отколкото чукарите на Македония. Той формулира своята външнополитическа концепция по следния начин:

България търси сближаване с Кралството на сърбите, хърватите и словенците най-малко по две причини. През КСХС, според Стамболийски, минава пътят за подобряване на отношенията с Франция.

Българското правителство се надява да получи поне облекчение по плащането на репарациите. България се ангажира пред КСХС да отслаби и да прекрати подкрепата си за дейността на ВМРО в Македония, като по този начин демонстрира публично:

  • отказ от защита на националните ни интереси в Македония:
  • отказ от защита на интересите и правата на българите в Македония;
  • ликвидиране на национал-освободителното движение на българите в Македония, респективно на ВМРО;
  • надежда и стремеж към връщане на Беломорска (Егейска) Тракия към България със съдействие на КСХС.

Вярно е, че международната обстановка по това време е сложна и че Великобритания и Франция гледат на България с омраза и презрение.

Да, България се оказва твърде малка и слаба, за да води самостоятелна политика. Затова опитите на нейното правителството да извади страната от политическа изолация са безуспешни.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.

Сподели във Facebook