Доказателства за българската идентичност на преобладаващата част от населението на Македония

Международната Карнегиева анкета през ония години изнася многобройни факти за жестоки насилия - масови избивания, изтезания и прогонвания на българите от Вардарска и Егейска Македония от кралските сръбски и гръцки власти. Тук трябва да отбележим, че и в доклада на Карнегиевата комисия ясно и категорично се говори не за отделно, македонско, а за българско население в Македония, за българи.

Ето още факти:

• Голямата съветска енциклопедия от 1931 г. подчертава българската национална принадлежност на мнозинството от населението във Вардарска Македония. В статията „Югославия” се казва: „Южната покрайнина на страната - Македония, е населена с българи... Сръбската буржоазна наука отрича или премълчава българската националност на населението, но широките маси достатъчно ясно съзнават своята принадлежност към българския народ”.
• Карнегиевата комисия представя достатъчно доказателства за българския произход на населението в Македония. Комисията разобличи ненаучната и лъжлива теза на великосръбските шовинисти за народността на българите в Македония.Тази комисия, оценявайки сръбските „етнографски” карти на Македония от Йован Цвиич, казва: „...етнографските понятия на господин Цвиич се променят от развитието на сръбските политически претенции”. И от историята се знае, че едни са били тези претенции при освобождението на България, други - според картата на Цвиич от 1907 г., трети (по-големи) - според неговата карта от 1913 г. и още по-големи според картата му от 1918 г.
• Третата партийна конференция на ЮКП от 1924 г. признава съществуването на българи в Македония.

Когато сръбската буржоазия видя, че няма да постигне сериозни резултати в посърбяването на българските народни маси с насилствени методи, тя възприе други пътища за денационализиране, които частично бе пробвала и по-рано. За да обосноват тази асимилаторска политика, редица сръбски историци започнаха да говорят, че това население не е нито българско, нито сръбско, а македонско.

Петата конференция на ЮКП (октомври 1940 г.) прие документ „ЮКП и македонският национален въпрос”. В него между другото се казва: „Вън от всякакво съмнение е, че македонците са една отделна нация на Балканите (ни гърци, ни българи, ни сърби), което признава дори и великият сръбски етнограф и географ Йован Цвиич“.

Както се вижда, това становище е в пълно противоречие с констатацията на Третата партийна конференция на ЮКП от 1924 г.

След Втората световна война Егейска Македония остана в капиталистическа Гърция, а Вардарска Македония бе оформена като отделна Македонска република в рамките на Социалистическа федеративна република Югославия. В нея обаче не се признава българският характер на населението нито сега, нито в исторически аспект.

Основната теза на македонистите е да се отрича българският характер на езика.

Ако вземем въпроса за езика, който е един от факторите за оформяването на народността и нацията, то трябва да кажем, че в миналото говоримият и книжовният език на населението в Македония не е бил различен от българския език, а е представлявал част от него.

Неоспорима истина е, че най-стара писменост от всички славянски народи имат българите. Книжовният език на българите от IX и X век - това е езикът на братята св. св. Кирил и Методий и на техните ученици. Особено известна е ролята на двама от тях – св. Климент и св. Наум.

Докато св. Наум обучавал на българска писменост населението с център Преслав, св. Климент е изпратен от българския цар Борис І да върши същото сред населението с център Охрид.

Създадена била така наречената Охридска школа, за основа на която е взет говоримият български език в Солунско. Историческите извори доказват, че това е писмеността, книжовният език и на българите от Мизия, Тракия и Македония.

И езикът на българите от Северна и Южна България, и македонските народни говори днес са от аналитичен тип, т.е. няма падежни форми, а има членуване на съществителни имена и на други части на речта, каквито няма в нито един друг славянски език. За разлика от сръбския език, който е синтетичен език с падежи.

Като съставна част на народния български език македонските говори са най-тясно свързани с говорите на западнобългарското наречие. Македонските говори не са смятани за отделен език от населението нито в съседните райони, нито в самата Македония, както през Средновековието и през Османското робство, така и по-късно.

Те са разглеждани като български говори, като български език. Различията между македонските говори и останалите наши говори, съществуват в езиците на всички народи, това са диалектни различия в един и същ език.

Както се вижда от справката, Македонският въпрос се появява като политически въпрос на определен етап от историческото развитие на Балканите, а именно след подписването на злополучния Берлински договор през 1878 г., който откъсва Македония от България.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25.00 лв.