Как българите признават папата за свой духовен лидер

 

- Акад. Велев, кои са причините за появата на униатското движение сред българите в Османската империя?

- Униатството е вариант на католицизма, при който се  комбинират католическата каноническа доктрина и  автентични православни обреди. Униатското движение сред българите е етап от църковнонационалните борби на народа ни. Неговото възникване е резултат на упоритото нежелание на Руската империя да признае правото на българите да имат независима Българска православна църква. Това най-добре личи от поведението на руската дипломация по църковния въпрос, която подкрепя Гръцката патриаршия.  Тази политика довежда до пълно отчаяние нашите възрожденци в Цариград, които мечтаят за църковна независимост и културна еманципация. По това време гръцкото духовенство контролира духовния живот на православните българи, не разрешават родният им език да се използва в черковните дела, с повод и без повод клеветят българските свещеници пред османските властници. И затова група родни деятели, след многобройни и безуспешни опити за отделяне от юрисдикцията на Цариградската патриаршия, стигат до идеята за уния с Рим. Според тази група български интелигенти идеята за унията е най-радикалното средство за разрешаване на църковнонародния въпрос чрез съединение с католическата църква.

• Кой им подсказва тази идея, откъде я заимстват?
• Тази идея възниква благодарение на масовата католическа пропаганда на Балканите и особено след края на Кримската война, в която Русия е губеща. Франция и Англия полагат неимоверни усилия за отслабване на руското влияние на Балканите и изпращат множество католически и протестантски мисионери, които разгръщат силна агитация за откъсване на българите от православието. Османското правителство има интерес от разрушаването на верското единство на българите, както и да нанесе удар на руското влияние, затова поддържа униатското движение. Ето фактите: още през 1849 г. френското правителство предлага на Високата порта да отдели българската църква в самостоятелна патриаршия. По същото време френският посланик в Цариград иска от султана да освободи заточените български религиозни водачи Неофит Бозвели и Иларион Макариополски. По този начин френската намеса става първият външен стимул за създаването на новото църковно движение. Активното застъпничество на френското духовенство за българската просветна кауза е основният мотив в Цариград да се сформира кръг от българи начело с Драган Цанков, който поема по пътя на униатството. Цанков тайно приема католицизма, а в края на 1856 г. става инициатор за създаването и пръв председател на Община на българската книжнина, която се смята за предшественик на образуваното през 1869 г. в Браила Българско книжовно дружество. Независимо от целите, които си поставят протестантската и католическата пропаганда, те имат положителни последици за българския църковен въпрос. Защото постигнатите от тях успехи принуждават руската дипломация да разбере, че ако продължава да държи на единството на източното православие, може да загуби окончателно влиянието си сред българите. Поради което, без да покаже коренна промяна в схващанията си, официална Русия става по-благосклонна и започва да търси компромисен изход от гръцко-българската разпра.
• Кога се стига до учредяването на българска униатска църква?
• Учредяването на българската униатска църква става възможно след упорития отказ на Цариградската патриаршия да признае независимостта на Българската православна църква. На този фон Драган Цанков започва да списва в Цариград вестник „България“, чрез който проповядва своите идеи за разрешаване на българския църковен въпрос по пътя на униатството. По същото време българите в Кукуш първи правят опит да се обявят за униати. Идва датата 18 декември 1860 г., когато делегация от български първенци начело с Цанков отива в дома на папския викарий монсиньор Брунони и му заявява, че „ще припознаят за в бъдеще папата като глава на Христовата православна църква“. На 30 декември 1860 г. стотина съмишленици на Драган Цанков се представят пред папския представител в Цариград и му връчват молба, подписана от множество българи, търсещи апостолическо покровителство. В резултат на това е подписан акт за присъединяване към католическата църква, в който са формулирани двете основни български искания: самостоятелна църковна йерархия и български училища, както и запазване на съществуващия източен църковен обред. Това довежда до признаването на българите от Светия престол и Високата порта за отделна религиозно-народна общност в рамките на Османската империя.
• Какви са последствията след подписването на унията?
• Този акт довежда до разцепление сред българите, борещи се за независима българска църква. Сред българската общност в Цариград се оформят няколко групи. Младите са начело с Иларион Макариополски, д-р Стоян Чомаков, Петко Р. Славейков, Тодор Икономов, Г. С. Раковски и Тодор Бурмов. Те са за безкомпромисна борба и категорично скъсване с гръцката патриаршия и са непреклонни в исканията и настояванията за бързо решаване на църковния въпрос. Старите, наричани още туркофили, начело с Гавраил Кръстевич, Стефан Богориди и братя Тъпчилещови, търсят постепенното и компромисно решение на проблема под егидата на Високата порта и султана. Към групата на умерените принадлежат Ал. Екзарх и Найден Геров, те търсят компромиси и отстъпки с посредничеството на Русия. Западняците виждат решението на българския църковен въпрос чрез подкрепата на Западна Европа. Това е групата на униатите начело с Драган Цанков. Гъркоманите тотално подкрепят позициите на Вселенската патриаршия и стават известни под името патриаршисти. Те не желаят промяна и се чувстват удобно под лоното на Цариградската патриаршия.
• А каква е реакция на руското правителство след подписването на унията?
• Руското правителство е шокирано от подписването на този акт. Княз Лобанов, отнасящ се строго към българските дейци, отива сам да ги търси в метоха във „Фенер“, където, разтревожен, ги съветва да се откажат от тази пагубна идея и със заплахи и обещания успява да ги убеди. Иларион Макариополски, който се е съгласил да оглави благословената от Рим независима църква, се отказва от първото си решение. Българите, присъстващите на това заседание, подписват общ протест против унията. Особено активна борба срещу нея водят Найден Геров и Петко Р. Славейков. Очевидно е, че целта на униатите е чисто политическа. Те разчитат на тревогата, която ще предизвика в Русия, когато се чуе, че българският православен народ е минал под властта на папата. Униатите разчитат на личния страх на княз Лобанов да не би върху него да падне отговорността, че не е успял да предотврати тази катастрофа.
• Но въпреки това се стига до ръкополагане на български архиепископ… 
• Да, на 2 април 1861 г. в Сикстинската капела в Рим архимандрит Йосиф Соколски е ръкоположен за архиепископ и глава на Католическата църква от източен обред на българите. Ритуалът е сторен лично от папа Пий IX в присъствието на висши духовници, влиятелни политически фигури, дипломатически представители и делегация на присъединените към Рим българи. На 23 април, Великден, в Цариград архиепископ Соколски извършва тържествено владишко богослужение. На 1 юни 1861 г. султан Абдул Меджид издава берат, с който Йосиф Соколски се признава за духовен глава на българите, които се съединяват с Рим. Високата порта, веднага след като признава новообразуваната българска униатска община в Цариград, заточва водача на православното движение Иларион Макариополски.
• Кога започва упадъкът на униатското движение сред българите?
• Много скоро на нововъздигнатата църква е нанесен силен удар – това става, след като духовният ѝ предводител архиепископ Соколски е отвлечен в Русия. Както споменах, руската дипломация е силно обезпокоена от унията, вижда в нея заплаха за влиянието на Русия върху българското население в Османската империя. И руският посланик в Цариград княз Лобанов решава да отвлече архиепископ Йосиф Соколски. Това става със съдействието на Найден Геров и П. Р. Славейков. Соколски е подмамен на руски кораб, с който е откаран в Одеса. Датата е 6 юни 1861 г. Оттам той отправя послание до българите униати да се върнат към православието. При тази ситуация Драган Цанков също се отказва от унията. И униатското движение започва да заглъхва.
• Как приключва тази част от националната ни история?
• През 1864 г. българските владици се връщат от заточение, Лобанов напуска Цариград и на негово място идва граф Игнатиев.

Сподели във Facebook