Македоно-одринско благотворително дружество „Екатерина Авксентиева Симидчиева“

Първото женско македоно-одринско благотворително дружество „Екатерина Авксентиева Симидчиева“ е учредено на 3 октомври 1899 г. в салона на „Славянска беседа“ в София. На учредяването присъстват около стотина видни столичанки. Събранието е свикано със специално печатно възвание, издадено от група инициатори и публикувано в някои столични вестници Избрано е настоятелство. На второто събрание на 9 октомври е избрано настоятелството в състав: Д. Ряскова – председател (съпруга на полк. Никола Рясков), С. Гюзелева – подпредседател, Горица Попова – секретар, Г. Драганова – касиер, и Т. Ряскова, Невенка Попова, Ана Сакъзова-Карима, Н. Кръстникова, Гана Наследникова, Н. Траянова и Бошнакова – членове-съветници.

Приет е устав на дружеството, в който целта е формулирана по следния начин: морално и материално подпомагане на българите в Македония, в борбата им за националните им права. В началото на декември 1899 г. столичното дружество „E А. Симидчиева“ се обръща чрез вестниците към българските гражданки с молба да се притекат на помощ на своите сестри в Македония и Одринска Тракия, като образуват местни благотворителни дружества, клонове на Софийското. За малко повече от година възникват 9 женски македоно-одрински благотворителни дружества.

Женските дружества „Е. А. Симидчиева“ набират средства и за подпомагане на организацията чрез литературно-музикални и танцови вечеринки, театрални представления. градски увеселения, лотарии, доброволни пожертвования. Често тези свои инициативи жените осъществяват съвместно с македоно-одринските дружества.

За пръв път се „изнася“ женското движение извън България, като в Брюксел (макар и изолиран пример) се основава задгранично женско македонско дружество „Е. А. Симидчиева“ с председател Нeдa Брадварева.

Членският състав на женските дружества „Е. А. Симидчиева“ принадлежи главно на три социални категории:

• съпруги на офицерите от местните гарнизони и предимно на онези от тях, които са членове на Българските освободителни братства;

• съпруги на членовете на македоно-одринските дружества и настоятелства;

• учителки.

В началния период след своето организиране провинциалните женски македоно-одрински дружества влизат във връзка с ВМОК, където изпращат събраните суми. Софийското дружество започва да изпълнява функциите на централно, а дружествата в страната – на негови клонове. Една от тези многопосочни дейности се изразява в решението да се изпрати апел до Женската лига за мир в Париж, чрез който да разкажат за неотрадната съдба не само на жените, не само на българите, но и на всички потиснати народности в Османската империя.

Исканията се свеждат на първо време до въвеждането на предвидените в чл. 23 от Берлинския договор реформи в Македония. По този повод на 27 юни 1901 г. в Париж се провежда голяма публична конференция на Женската лига с участието на видни френски общественици, политици, публицисти и активистки на световното женско движение. Делегатите от българска страна са Ана Сакъзова-Карима и Симеон Радев, който под псевдонима „Богдан“ представя в работата на конференцията ВМОК и МОО. В многобройните речи и изказвания се описва как живее жената в Европейска Турция, изтъква се фактът, че българите са мнозинство. Резултатът, дори и скромен, е показателен. Приема се резолюция с дълбока симпатия към борбите на поробеното население и се настоява за реформи в остарялата, полудишаща, но все още със здрави позиции и ползваща се с подкрепата и симпатията на Европа империя. Това е и най-голямата международна проява по линията на женското движение ВМОК и дружествата „Е. А. Симидчиева“, която има значителен обществен отзвук както в чужбина, така и у нас.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.