Миграционни процеси на македонските българи

Миграция на българското население на Македония в различни исторически периоди

Миграцията на население от една географска точка до друга между отделни държави или в рамките на една държава е естествен процес. Той може да се прояви чрез разселване на отделен индивид или група от хора до цели племена и народи, провокиран от най-различни фактори – женитба, търговия, търсене на работа (гурбет), придвижването от село в град, от град в град, от държава в държава, доброволно или принудително.

Миграционни процеси са се осъществявали както в рамките на географската област Македония, така и между Македония и България. Тези процеси са провокирани от различни фактори през различни исторически периоди

По време на османското владичество

Съществува информация, която говори за съществуването на миграционни процеси в рамките на Османската империя още през XVI век. Така преселници от Македония известни като „тронки” се заселват в Странджанските села Момина църква, Факия, Кирово, Голямо Буково, Горно и Долно Ябълково.

Според Васил Кънчов българи от Македония са мигрирали в Брацигово, Пещера, Панагюрище, Копривщица, Жеравна, Градец, Върбица и редица селища на България.

Като примери на индивидуално придвижване по българските земи на Османската империя можем да посочим:

• Паисий Хилендарски, който като таксидиот е обикалял страната, за да събира помощи за Хилендарския манастир и да разнася своята „История славянобългарска“;
• Йоаким Кърчовски, който обикаля Самоковско и Кюстендилско за да развива просветна дейност;
• Димитър и Константин Миладинови са обикаляли различни области на страната да събират народни песни, включени по-късно в сборника им „Български народни песни”;
• Петко Славейков се преселва в Цариград, където започва да издава вестник „Македония”;
• Григор Пърличев и Кузман Шапкарев се преселват в Източна България.

  Като примери на групово преселване можем да посочим:

• Преселване на цели села, подгонени от османските спахии и еничари от Македония в България;
• Преселване чрез продажба на роби от различни краища на Македония на пазарището в Цариград и преселени след това с господарите си турци в България.

След Освобождението на България

След Освобождението на България се наблюдават няколко потока на миграция в България:

• След Кресненско-Разложкото въстание през 1879 г., когато около 25 000 души от Мелнишко, Горноджумайско, Разложко и други краища на Македония  се преселва в свободна България. По-голямата част от тях се установяват в Кюстендил и Дупница, Самоков, Пазарджик и други градове и села.
• През периода 1880-1885 г. поради засилване на четническото движение и отмъстителните акции на турската войска жителите от Кривопаланечко, Кратовско, Кочанско, Битолско, Охридско, Прилепско и Велешко са принудени да имигрират в България.
• След създаването на ВМРО и неговите бойни акции започва преселване от Костурско, Дебърско, Тетовско и Кичевско във Варна, София и Бургас.
• През периода 1888-1893 г. броят на македонските емигранти достига 30 000-40 000 души, а до началото на ХХ век възлизат на 50 000 души.
• Според свидетелството на английски демографи през 1901 г. в Княжество България живеят 3 580 000 души, които са с 60 000 повече от 1890 г. Този факт се обяснява с македонската емиграция в България. По това време в София живеят около 20 000 македонски българи, а в Пловдив – 8000, както и в редица други градове на страната.
• Според Дънкан Пери в периода 1890-1900 г. от Македония се преселват в българия 100 000 – 200 000 имигранти. Те се вливат в различни сфери на стопанството като стават лекари, учители, офицери, чиновници, дипломати и журналисти.
• След Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) броят на бежанците от Македония и Източна Тракия,  заселващи се в България, надхвърля 100 000 души               

Важно е да се отбележи, че според Дънкан Пери:

• от 1289 офицери в българската армия през 1900 г. 430 (33%) са родом от Македония;
• от 35 000 държавни служители 15 000 (43%) са от Македония;
• от 3412 екзархийски свещеници 1262 (37%) са от Македония.

Според Васил Кънчов през 1896 г. при 20 509 чиновници 945 са родом от Македония.

Годишно от Македония пристигат 200-300 студенти, за да следват в България. По-голямата част от тях след завършване на образованието си остават в България.

След Втората балканска война

Според Букурещкия мирен договор (1913 г.) Вардарска Македония остава в рамките на Кралството на сърбите, словенците и хърватите, а Егейска Македония в рамките на Кралство Гърция. Това води до значителна емиграция от Македония към България. Само в гр. Струмица, който остава в рамките на България, присигат 2700 бежанци от Кукушко.

След Първата световна война

Съгласно Ньойския мирен договор от България са отнети Беломорска Тракия и Струмишка околия и са присъединени към Вардарска Македония. Този договор предвижда размяна на население от националните малцинства между България и Кралството на сърбите, словенците и хърватите и между България и Кралство Гърция.

През 1924 г. е подписана спогодба, която гарантира гражданските и културни права на българското малцинство в Гърция и на гръцкото малцинство в България. В резултат на тази спогодба големи маси българи от Беломорска Тракия се преселват в България. Това създава хуманитарна криза в страната.

Преселване на македонски българи след 1920 г. в България

Към средата на 1920 г. в България се преселват повече от 300 000 бежанци от Вардарска Македония. Това е най-масовото преселение на българи от Македония.

Правителството на Александър Стамболийски (1919-1923) прави сериозен опит за обезпечаване и оземляване на бежанците. До 1923 г. са настанени 23 000 семейства. 12 000 души получават жилища, работен добитък, инвентар.

Правителството на Андрей Ляпчев (1926-1931) успява да разреши някои от основните проблеми на бежанците. Приет е Закон за настаняване на бежанците (1926). ОН предоставя на бежанците 2 247 202 лири стерлинги заем, които се използват за оземляване, за строителство на жилища, за работен добитък, инвентар и семена.

Към 2012 г. броят на потомците на бежанците от Македония и Тракия възлиза на около 2 500 00 души или всеки трети българин, живеещ в България, има корени в Македония.

Преселение на българите след Втората световна  война

След Втората световна война България е принудена да оттегли военните си контингенти от Македония. Това дава възможност на сръбско-черногорски партизански отряди да нахлуят в Македония. Те са ръководени от Светозар Вукманович – Темпо, сърбин от Черна гора, и организират кървавия януари през 1945 г., когато без съд и присъда избиват около 30 000 българи, заемали различни длъжности в българската администрация и около 2750 български офицери и подофицери от Вардарска Македония. Тази кървава вакханалия във Вардарска Македония тласка хиляди македонски българи да потърсят подслон в България.

След Втората световна война от Беломорска Тракия и Македония пристигат над 30 000 бежанци, 20 000 от които по нареждане на българското правителство са прехвърлени в Югославия. Голяма част от македонските българи след дълги митарства се върнаха в България.

Миграция след разпадането на Югославия

След разпадането на Югославия през 1991 г. и референдумът в Македония последната бе обявена за независима република.

Желязната хватка върху македонските българи (убити са без съд и присъда през януари 1945 г. над 30 000 българи, интернирани са повече от 185 000 души в концлагерите на Югославия) доведе да създаване на масова психоза на страх от репресии сред тях.

Във Вардарска Македония продължават да преследват всяко лице, което по един или друг повод се декларира, че е българин въз основа на „Закона за защита на македонската национална чест“.

След 1991 г. настъпи период на релаксация, което благоприятства процеса на духовна ребългаризация. Все повече лица открито заявяват, че са българи по произход. Други смело подават документи за българско гражданство, което се лигитимира с български паспорт.

До края на 2012 г. според проф. Божидар Димитров около 120 000 македонски българи са получили български паспорти, т.е. около 10% от християнското население с български произход. Този процес все повече се разгръща и до 10 г. няма да остане един македонски българин, който да не е декларирал, че е българин и има българско гражданство.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.