Реакция на Българския парламент и на международната общественост след събитията в Крагуевац

Събитията в Крагуевац намират широк отзвук в политическите и в дипломатическите кръгове на България и Европа. Народният представител Никола Наумов отправя питане до министър-председателя Радославов за инцидента в Крагуевац, който докладва пред народните представители, че правителството е направило спешно запитване по дипломатически път на сръбското правителство. Народният представител Никола Наумов не се задоволява с отговора на премиера и заминава за Белград, където по време на аудиенция при министър-председателя на Сърбия Никола Пашич получава уверение от него, че е „нямало клане“.

Никола Наумов установява, че някои от арестуваните български новобранци са осъдени от военния съд на разстрел. Това е повод в-к „Балканска трибуна“ да съобщи, че сърбите са организирали в Крагуевац кървава разправа с българските младежи новобранци.

Кой е Никола Наумов

Роден е около 1871 г. в град Щип, тогава в Османската империя, днес в Република Северна Македония. Следва висше образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, откъдето е изключен след убийството на министър Христо Белчев през 1891 г. В София е член на Младата македонска книжовна дружина. От 1891 г. до лятото на 1894 г. е учител в различни селища в Македония, включително и в Солун. От 1894 до 1903 г. заедно с Тома Карайовов издават в-к „Право“. Според програмата му вестникът: Ще ратува преди всичко за постигането на пълно съгласие и единомислие между всички течения по най-важните и кардинални въпроси от политико-обществен и националнокултурен характер. Вестникът е за реформи в българското образование и за доближаването му до живота и реформи в Екзархията. Последният му брой излиза на 7 май 1913 г., когато е спрян от властите. Общо излизат 721 броя. Наумов издава и в-к „Автономия“. През декември 1895 г. е делегат от Софийското македонско дружество на ІІ конгрес на Македонската организация. През май 1903 г. влиза в Македония с четата на Яне Сандански. На III конгрес през ноември 1896 г. е избран за резервен член на Върховния комитет. На следващата 1897 г. става секретар на „Българското търговско агентство“ в Скопие.

През 1904 г. е сред редакторите на Мемоара на Вътрешната организация. От 1905 до 1907 г. издава легалния политически орган на ВМОРО сп. „Македоно-одрински преглед“.

Публикации на вестниците „Радничке новине“ и „Балканска трибуна“ за събитията в Крагуевац

На 4 декември 1920 г. в-к „Радничке новине“ отбелязва: Резултатът от всичко това бе, че народните маси с омраза се отвръщаха от сръбския полицейски режим (1912–1915) и не една най-напредничава част от градското население още тогава обръщаше своите погледи към социализма. Това нещо констатираха и самите буржоазни вестници през онова време. Други, особено селските маси и буржоазията, очакваха България като политически и икономически освободител от сръбското иго...

Това е самата истина. Македония копнееше за пълно обединение с България. Никакъв македонизъм не смущаваше нито едно честно сърце в Македония. Той бе изобщо немислим, защото би имал срещу себе си поначало най-темпераментна съпротива от страна на българите от Македония. Това впрочем се вижда в признанието на цитирания в-к „Радничке новине“. Като се има предвид, че този вестник бе орган на сръбската социалистическа партия, която вече се беше превърнала в комунистическа, става ясно, че сръбските комунисти от първите години след края на Първата световна война са били наясно какво е населението в Македония. И ако все пак по-сетне тръгнаха по пътя на сръбските националисти, приемайки Цвиичевите идеи за македонското население, че то е аморфна маса и може от него да става и сърбин, и българин, това е поради преобладаващото схващане сред сръбските комунисти, че

националният въпрос засяга само буржоазията, а не е въпрос на цялото общество, по-право на всички слоеве на съответната нация...

Спорът върху въпроса дали сърбите, хърватите и словенците са един или три народа, гледан през призмата на марксизма, няма практическо значение и за комунистите представлява само „известен теоретически интерес“. Главен теоретик на това разбиране се оказа партийният виден функционер Сима Маркович, който в своята брошура „Националният въпрос в светлината на марксизма“ (1923) засегна и македонския въпрос. За него не съществува македонска нация, при все че съществува някакъв македонски въпрос, комплициран поради етнографската пъстрота на населението. Следователно неговото уреждане ще стане само на икономическа основа, чрез преустройството на държавата. Това е достатъчно за аморфната маса, каквато представляват македонците според него. Същият сръбски вестник „Радничке новине“ на 17 април 1914 г. дава следното описание на събитието: Радостни през великденските празници, новобранците тоя ден биха променили настроението си. Те бяха печални и мрачни. Най-после очакваният час настъпи. Новобранците бяха наредени пред казармите. Скоро дойдоха командирът и свещеникът и церемонията почна. Свещеникът напомни на синовете на „Нова Сърбия“, че трябва да бъдат верни на отечеството, и припомни, че Сърбия трябва да се готви за нови жертви за освобождението на техните поробени братя оттатък Сава и Дунава. „Новоосвободените“ слушаха тази патриотична реч неми и с наведени очи. Изведнъж отдалеч се разнесе вик: „Не искаме да се кълнем!“ Цялата дружина като един човек отказа да положи клетвата. Смятаме за безполезно да описваме по-нататъшните събития. Ще прибавим само, че две отделения от 1 полк обградиха с ножове на пушките своите „новооовободени“ братя...Между туй настана нощта. Дали тези нещастници са доживели утрото след своята спонтанна манифестация, това никой не би могъл да каже.

На 20 май 1914 г. в-к „Балканска трибуна“ помества официално съобщение на БТА, озаглавено „Зверствата в Крагуевац“, в което се казва, че въпреки всичките си старания, сърбите не са успели да скрият кървавата афера в Крагуевац и истината за ужасните насилия, извършени над българските младежи в този град.

Събитията в Крагуевац намират широк отзвук сред политическите и дипломатическите кръгове на Балканите и Европа.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.