Българщина

15 Декември 2021

1420

Животът днес

Акад. Григор ВЕЛЕВ (1935-2020)

Политическата ситуация в Европа по времето на подписването и публикуването на Майския манифест

Европа е настръхнала от проведената Октомврийска революция и последващите я събития на терор в бившата руска империя. Това е времето, когато СССР провежда политика на разширяване на т.нар. „световна революция” в Европа и по света. Затова тя търси възможност да субординира всички антиправителствени и революционни движения с цел да ги подчини на своята идеология и настрои на вълната и на идеята за перманентна световната революция.

При тази международна атмосфера, подписването на  Майския манифест и последвалото му публикуване се посреща на нож от българската общественост.

Реакция на правителството на проф. Александър Цанков

Майският манифест скандализира правителството на Александър Цанков, а чрез пресата и българската общественост.

Министърът на вътрешните работи ген. Иван Русев изпраща до Тодор Александров заплашително писмо, което още повече изостря конфронтацията между организацията и правителството. Това напрежение се пренася сред членовете на ЦК на ВМРО.

Основните политически партии реагират остро срещу подписването на Майския манифест.

Негативната реакция на българския политически елит кара водачите на ВМРО да се опитат да коригират своята политическа ориентация.

Известно е, че преговорите и съставянето на манифеста се водят в отсъствие на Т. Александров и Ал. Протогеров. Запознавайки се с манифеста, Тодор Александров заявява, че му е настръхнала косата. Всичко това довежда до силното му разколебаване, което го принуждава да оттегли подписа си на 1 август 1924 г.

Въпреки това манифестът е публикуван на 18 юли 1924 г. от Д. Влахов без съгласието на Т. Александров и Ал. Протогеров, което води до грандиозен скандал.

Защо Тодор Александров оттегля подписа си

Според него този документ няма нищо общо с идеологията, целите и задачите на македонското националноосвободително движение, оглавявано от ВМРО. Този документ  дава друга насока на борбите, в разрез с националната програма на организацията.

Т. Александров смята, че този документ ще навреди на ВМРО и на цялата борческа Македония, както и на единството на българската нация.

По това време Александър Протогеров подкрепя безусловно позицията на Т. Александров.

Решението на Тодор Александров да оттегли подписа си и да се противопостави на публикуването на Майския манифест води до тежък конфликт в ЦК на ВМРО. Ген. Протогеров, който е и член на Военната лига е заплашен дори с физическа разправа.

На 2 август е издадено окръжно № 771 на ЦК, в което се заявява:

„… ние предпочитаме да съществува независима България, даже управлявана от авантюристи като Стамболийски, отколкото да бъде окупирана от гърци, сърби и ромъни… ВМРО е национална организация, в която зема участие цялото македонско население без разлика на партийни убеждения, националност, религия… ВМРО не може да излиза с никакви комунистически позиви, манифести и пр.”.

На 5 август ЦК на ВМРО излиза с декларация № 772, която публикува във вестник „Пряпорец“, в която се заявява:

„Ала по повод слуховете, че ВМРО в международната си политика се е определила на страната на Съветска Русия и Третия интернационал и едва ли не е станала тяхно оръдие, за да се бори за селски работнически правителства в България, Югославия и Гърция, Централният комитет в допълнение на по-раншната си декларация заявява:

Вътрешната македонска революционна организация не може да служи на никоя държава и на никоя партия, в която и да е държава... Що се отнася до България, Централният комитет като заявява, че не е работа на ВМРО да се меси във вътрешния ѝ политически живот, но че ще се бори с всички сили и средства против враговете ѝ... счита, че е време щото всички политически партии и фактори да разберат, че ВМРО е единствено компетентна да насочва своята дейност в преследване на идеала си - свободна и независима Македония. Това се налага още повече от обстоятелството, че най-голямо участие в освободителното движение взимат македонските българи, поради простата причина, че те са най-притеснените и най-многобройни в поделената и поробена страна”.

Но вече е късно, ВМРО и ръководството ѝ са изгубили доверието не само на българското правителство, а и на политическите сили.

Общественият скандал принуждава Тодор Александър и ген. Протогеров да обявяват манифеста за „комунистическа мистификация”.

На 2 август 1924 г. ЦК на ВМРО излиза с официален документ, с който разкрива истината около неговото съставяне и оповестяване.

Това не снема недоверието към тях от страна на българската общественост.

Реакцията на Т. Александров (а и на ВМРО), с която се разобличават манипулациите на Коминтерна и българските комунисти, е повод да се вземе решение за неговото физическо унищожаване.

Реакция на левите политически сили в страната

Левите смятат ВМРО за нелоялен съюзник, а десните за агенти на Коминтерна. Организацията изпада в още по-дълбока криза.

След окръжното на ВМРО е организирана още една последна среща с Коминтерна във Виена на 5 август. Направен е опит за продължаване на отношенията, но при определени условия. Срещата отново се проваля.

Тогава Васил Коларов, секретар на Коминтерна, в шифрограма до ЦК на БКП, препоръчва скъсване с Александров и неговите привърженици, понеже са български националисти.

С това Коминтернът дава неофициална инструкция за отстраняване на Тодор Александров и избиране на ново ръководство на ВМРО от ляво настроени дейци.

При тази ситуация група активисти, начело с Алеко Василев и Георги Атанасов, организират заговор срещу Тодор Александров и той е убит на 31 август край село Сугарево в присъствието на Протогеров, който е оставен жив.

Решение на БКП за създаване на ВМРО (обединена)

Георги Димитров и Васил Коларов, разбирайки, че ВМРО се е отказала от договореностите, вземат решение за създаване на ВМРО (обединена).

След обявяването на Майския манифест срещу ВМРО застават едновременно разочарованите комунисти и правителството на Александър Цанков.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.

Сподели във Facebook