Сръбската пропаганда и териториални аспирации в Македония (1844-1912)

Сръбската национална доктрина „Начертанието” - фундамент на сръбския националшовинизъм

Сръбският шовинизъм представлява крайна форма на традиционния етнически сръбски национализъм. Той търси опора в средновековната сръбска държава (Рашка) и по-точно в Душановата империя, която е издигната в идеал и еталон за изграждането на новата Великосръбска държава.

Сръбската национална доктрина представлява политически документ с претенциите на държавна програма и прогноза за бъдещото развитие на кралство Сърбия.

Върху написването на Сръбската национална доктрина - „Начертание“  от Илия Гарашанин, силно влияние оказва полската емиграция.

Доктрината представлява концепция за бъдещата външна политика на Сърбия и е изградена в духа на модерния в ХIХ век панславизъм.

По това време в сръбското общество битува идеята за реставрация на Душановото царство, т.е. за създаване на голяма и силна сръбска държава върху развалините на Османската империя.

Важно е да се отбележи, че дотогава никой в Сърбия не прави разлика между  „националното” и „наследствено-историческото” право.

По време на въстанията от първата четвърт на XIX век, а и дълго след това, доминира признаването и прилагането на  „националното право“. Но още първите стъпки на сръбската държава на балканска сцена показват, че в перспектива в Сърбия ще се прилага „наследствено-историческото право“. Впоследствие то ще прерасне в завоевателно-хегемонистичен мотив на сръбската национална политика.Първата стъпка в обосноваването на този завоевателно-хегемонистичен мотив намираме в „Начертанието“ на Гарашанин от 1844 г., който се превръща в Сръбска национална доктрина. По време на написването на доктрината Илия Гарашанин е виден представител на уставобранителския режим и министър на вътрешните работи на Сърбия.    

Цели и задачи на сръбската национална доктрина „Начертанието”

Главната цел на доктрината на Илия Гарашанин е възстановяване на държавата на крал Душан и изграждане на „Велика Сърбия“. По този начин тя следва да се превърне в Пиемонт на южнте славяни.

Основните тези на доктрината могат да се систематизират по следния начин:

1. Османската империя е исторически обречена и предстои да се разпадне. В резултат на това са възможни два варианта на решение:

Първи вариант. Османските владения на Балканите да бъдат разделени между Русия и Австрия по линията Видин — Солун. При това положение Сърбия би останала под австрийска власт или сфера на влияние;

Втори вариант. Върху развалините на Османската империя „нейните християнски жители“ на Балканите да изградят нова държава. В такъв случай Сърбия би могла да играе ръководна роля.

В „Начертанието”, Гарашанин  преценява първия вариант като голяма опасност за Сърбия и сочи Австрия като изначален враг, поради което съюз с нея е невъзможен.

2. При разпадането на Османската империя се отваря вакуум, който може и ще трябва да се запълни от едно Сърбо-славянско царство. След разгрома на Османската империя трябва да бъде осуетено заменянето ѝ от друга     европейска сила, най-вероятно Австрия. Предвид на това Сърбия трябва да се осланя на Русия в антиавстрийската си политика, но още повече на западните сили - Франция и Англия.

Сърбия трябва да се превърне в средище, около което да се сплотят останалите южни славяни и балканските народи.

Вярно е, че Англия и Франция са против подялбата на османските владения между Русия и Австрия, но те не биха били против една силна християнска (разбирай сръбска) държава на Балканите, която да възстановява равновесието.                                        

3. Сърбия ще даде всички гаранции на Европа, че може да съществува между Австрия и Русия. Тя трябва да се разшири териториално и има за това основание в историята, в сръбското царство от XIII–XIV век. Твърди се при това, че само идването на османците на Балканския полуостров било попречило пропадащата Византийска империя да бъде заменена с издигащото се тогава сърбо-славянско царство на Душан Силни.

4. Дошло е време Сърбия да действа с „онзи дух, който отново да потърси своите права, като продължи прекъснатото дело“. Така „ние сърбите ще излезем пред света като истински наследници на нашите бащи, които нищо друго не правят, а само възстановяват своята татковина“. Както се вижда, сръбската национална доктрина още преди съставянето ѝ излиза извън рамките на „националното“.

За да бъде изградена независима сръбска южнославянска държава, трябва системно да се води революционна пропаганда сред южните славяни под османско и австрийско иго и да се ратува Сърбия да получи икономическа независимост и излаз на море.

В „Начертанието“ с тъга се признава, че измежду всички южни славяни най-многобройни са българите, към които сръбската страна трябва да има специална асимилационна политика

5. Според Гарашанин предстои да се изгради „Велика Сърбия“. В нея се предвижда да се включат територите и на Босна, Херцеговина, Черна Гора, Северна Албания, Македония, България (Западна и Северна ), по-голямата част от Тракия, Хърватия, Словения, Далмация, Истрия, Крайна и Южна Щирия. Очевидно прекалено амбициозна задача. От южнославянските области под австрийска власт се споменават само Срем, Бачка и Банат. Гарашанин не желае да насочи Сърбия към борба на два фронта - срещу Османската империя и Австрия едновременно. На този етап стига разширение на Сърбия за сметка само на едната империя, Османската.

6. Сръбската национална доктрина предвижда специални отношения на Сърбия с двете най-заинтересовани сили — Австрия и Русия. Те не трябва да бъдат предизвиквани, но Сърбия трябва да работи за подкопаване на тяхното влияние на Балканите.

Изисква се също така Сърбия да разширява влиянието си не само сред православните християни, но и сред католиците — да им открие печатница и чрез културно-просветна дейност да въздейства за освобождението им от австрийско влияние

7. Основен момент от доктрината е посветен на сръбско-руските политически взаимоотношения. В реализирането на своите геостратегически планове Гарашанин вижда единствана пречка в Руските геополитически интереси на Балканите. Между Сърбия и Русия е България, там се срещат интересите на двете държави. Затова той отчита, че  България ще бъде полето, където руските и сръбските интереси се пресичат.

Гарашанин смята, че Русия е заинтерисована от територията на Източна България, през която ще се простира коридорът за нейните имперски стремежи да завладее Цариград и Дарданелите. Русия няма да позволи създаването на голяма и силна държава в замяна на пропадаща Турция. Що се отнася до Западна България и Македония Гарашанин смята, че остават извън руските политически интереси.

Сръбската политика намира силен съюзник в лицето на руското правителство, което след скъсването на дипломатическите отношения с България през 1886 г. започва все по-активно да толерира сръбската политика в Македония и налаганият от нея македонизъм. Русия започва да отпуска множество стипендии за потенциални македонисти.

8. Гарашанин насочва своето внимание главно към България. В сръбската национална доктрина се предвижда ликвидиране на османското владичество на Балканите и създаване върху развалините на Османската империя на нова държава с доминираща роля на сръбството. По  времето, когато Гарашанин пише този документ, България е част от Османската империя. Липсата на собствена държава дава основание на Гарашанин да смята, че българите трябва да се привлекат в новата сръбска държава, като признаят сръбската управляваща династия.      

9. Според „Начертанието“ освобождаващите се от турска власт балкански народи трябва да се присъединят към Сърбия, която да изиграе ролята на обединителен център и ръководна сила. Програмата на Гарашанин естествено най-много допада на сърбите под чужда власт, османска и австрийска. Тя обаче има един съществен минус и той е нейната великосръбска насоченост: не се отчита националното развитие на другите балкански народи, не се предвижда националното освобождение и обединение на южнославянските народи въз основа на принципа за самоопределение, а се изисква присъединяване на тези народи към Сърбия по пътя на постепенното разширяване на територията на сръбското княжество. По този начин сръбската национална доктрина игнорира борбата на българи, хървати, албанци за национална независимост и самостоятелно национално развитие, като подчинява тази борба на сръбските национални интереси.

Трябва да се отбележи, че основният приоритет на „Начертанието” до Берлинския конгрес не е Македония, а стремежът да се осигури излаз на море през Босна и Херцеговина или през Черна гора.                     

Берлинският конгрес от 1878 г. определя нови граници на Балканите. Създава се Българска държава между Дунав и Стара планина. Гърция, Румъния, Сърбия и Черна гора получават своята независимост.

Постепенно Македонският въпрос излиза на политическата сцена като доминанта в геостратегическите стремежи на България, Гърция, Сърбия и Румъния.

Въпреки че до 1878 г. Македония не представлява приоритет в доктрината, това не означава, че не се предвижда бъдещо проникване на Сърбия в областта.

След Берлинския конгрес на Австро-Унгария е поверено администрирането на Босна и Херцеговина и Новопазарския санджак. Това на практика отказва Сърбия от пробив в западна посока с излаз на море. „Начертанието“ се актуализира. Основната цел на Сърбия, зад която застава и Виена, вече е Македония.

До 1885 г. не се забелязва сериозно активизиране на сръбската външна политика по отношение на Македония, тъй като силите ѝ се изразходват главно за сърбизацията на българите от Поморавието.

След Съединението от 1885 г. и бързия разгром, който претърпява сръбската армия, на всички става ясно, че България се е превърнала в сериозен регионален фактор, предявяващ все по-открито желанието си след Източна Румелия да се обедини и с Македония.

След тази сериозна балканска криза Сърбия предприема сериозни стъпки в югоизточна посока.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.