УЧРЕДЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ КУЛТУРНИ ИНСТИТУТИ И ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ В МАКЕДОНИЯ

Български читалища в Македония

Идеята за откриване на читалища възниква през епохата на Българското възраждане. То се разгръща особено силно след Освобождението, в началото на ХХ век, когато стопанските отношения в страната се стабилизират, връща се част от интелигенцията (учители, лекари, адвокати) в селата и малките градове, появява се нужда от нов тип духовно и политическо общуване, което да надхвърля рамката на държавните просветни и културни институции.

Български читалища се откриват в Македония там,  където националното учебно дело има вече определени успехи, а общинските ръководства се ползват с авторитет в стопанския и културен живот на българското население.

В периода след Кримската война до Освобождението на България през 1878 г. в Македония са документално доказани 15 български читалища, от които 12 градски и 3 селски (Петър Петров и др.,1994).

След Освобождението до 1890 г. в Македония са открити нови 84 читалища.

Едно от първите по време на Османското владичество е в Цариград. През 1870 г. това читалище предлага създаването на съюз на читалищата.

Приема се „Възвание към читалищата“, отпечатано във в. „Македония“ на 7 септември 1871 г., и започва работа за утвърждаване на списание „Читалище“ като „звено на всичките български читалища из България за съобразната им и еднаква дейност по събужданието и просвещението на целия български народ по всичките страни от общото ни Отечество“.

Тази идеи не се осъществява докрай, защото настъпват нови времена и нови процеси в българското общество, чиито най-ярки изразители са идеолозите на националната революция В. Левски, Л. Каравелов, Хр. Ботев, Ст. Стамболов, избухват Старозагорското и Априлското въстание.

По време на тези събития дейността на читалищата прекратява, но се възражда отново след Освобождението.

Учредяване на женски дружества в Македония

След Първата световна война се създават и първите женски дружества, в които членуват жени на бежански семейства от Македония.

Македонският женски съюз е организация на жените бежанци от областта Македония, установили се в България. Организацията е съществувала от 1926 до 1934 г.

Тя е в близки отношения с ВМРО до забраната на организациите след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г.

Още със създаването си през 1926 г. Македонският женски съюз се присъединява към българската секция на Международната женска лига за мир и свобода с председател Екатерина Каравелова.

Съюзът създава свои клонове и дружества в България и зад граница. През 1928 г. има 45 дружества и 4500 членове, а през 1933 г. - 51 дружества и около 6000 членове (Енциклопедия „Пирински край“. Том 1,1995).

Сред дейността на съюза са откриването на трапезарии за бедни деца, устройване на изложби в България и Западна Европа, книгоиздаване, фолклорни мероприятия, детска просвета и други културно-просветни активности. През 1933 г. съюзът изпраща делегати на Великия македонски събор в Горна Джумая.

Съюзът е разтурен през 1934 г. от деветнадесетомайското правителстно, но някои дружества продължават да функционират до 1947 г.

През 1940 г. председателката на дружеството доктор Злата Сарафова подписва обща декларация за присъединяването на целокупна и обединена Македония в границите на България.

Тайна културно-просветна организация на македонските българки

Тя е създадена в Скопие  през май 1926 г. от български студентки.

Основателки на организацията са Роза Койзеклиева, Донка Иванова (от Скопие, по-късно става съпруга на Димитър Гюзелов, братовчедка на скопския войвода Лазар Дивлянски), Стойка Стефанова (бивша българска учителка от османско време, скопянка, от българския квартал Чаир), Гена Велева, Параскева Тошева (сестра на поета Венко Марковски), Цона Наумова, Катя (Екатерина) Генова (от Велес, съпруга на Милан Генов), Славка Кратовалиева, Ленка Панкова, Невена Анчева (Гиза, Антони, 2001) и др.

Организацията си поставя за цел запазването на българската народност във Вардарска и  Егейска Македония.

Първоначално организацията работи тихо и не привлича внимание, но след това взема активно участие по време на Скопския студентски процес в 1927 г., организирайки снабдяването на затворниците с неща от първа необходимост (храна, дрехи и други), а също така наемат адвокати, препращат шифровани сведения до оцелелите ръководители на ММТРО и т.н.

Съюз на македонските емигрантски организации

Това е най-многочислената и ръководна организация на македонската емиграция в България.

Дружествата ѝ са известни като Македонски културно-просветни и благотворителни братства. Основната дейност на организацията в България е културна, просветна и благотворителна, а пред международната общност и Обществото на народите е пропагандирането на Македонския въпрос и незачитането на човешките права на българите в Кралство Югославия и Кралство Гърция.

Организацията се ръководи от Национален комитет и ежегоден общ конгрес. Финансова подкрепа получава от Вътрешната македонска революционна организация и от членски внос, политическа - от Македонската парламентарна група и отделни депутати, а на международно ниво е подкрепена от чужди политици, общественици, публицисти и учени (Александър Гребенаров, 2006).

В един момент броят на дружествата достига 210 в Царство България (Погромът над бежанските организации на българите от Македония“2009). След 1953 г. на мястото на Съюза на македонските емигрантски организации е създадено Македонското дружество „Гоце Делчев“, което след 1989 г. става известно като ВМРО-СМД.

Първите македонски дружества, чиято задача е да подпомагат българското население в Македония, са основани след Берлинския конгрес от 1878 г.

Първи опити за обединението им в единна организация са от 1885 г., но едва през 1895 г. идеята се реализира като Македонска организация, по-известна под името на ръководния си орган Върховния комитет.

През Балканските войни съюзът подпомага активно образуването на Македоно-одринското опълчение, а след края на Първата световна война се застъпват за идеята Македония да бъде присъединена към България.

На 23 юли 1912 г. е изграден Централен съюз на братствата с Изпълнителен комитет за ръководен орган. По това време най-активни са дружествата в София, Пловдив, Варна, Горна Джумая (Погромът над бежанските организации на българите от Македония,2009).

След края на Първата световна война през април 1919 г. до Парижката конференция е изпратен Мемоар на Изпълнителния комитет на македонските братства за неделимост на Македония и присъединяване към България или за плебисцит. По-късно се провежда събор на братстава между 28 септември - 1 октомври 1919 г., на който присъстват 40 делегати от 20 братства, както и видни общественици и революционери, сред които представляващите възстановената ВМРО Тодор Александров, Александър Протогеров и Петър Чаулев.

Съюзът изпраща телеграма до американския президент Удроу Уилсън, в което искат автономия на Македония под протектората на Обществото на народите или за провеждане на плебисцит, както и до представители от държавите победителки..

След като стават известни решенията на Ньойския договор и повторното разделяне на Македония, се насрочва Вторият велик събор на братствата през есента на 1920 г.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. е създаден Временен изпълнителен комитет, който да ръководи организацията.

На събрание от 1 юни 1947 г. под натиска на Иван Масларов е избрано ръководство на Централния инициативен комитет за създаване на македонски културно-просветни дружества, което да подмени съществуващата организация.

До 1953 г. ръководствата на всички македонски организации са подменени, а след това братствата са саморазтурени и на тяхно място е създадено Македонското дружество „Гоце Делчев“, като част от прилежащите имоти на бившите организации са им предадени.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.

Сподели във Facebook