Възстановяване на българските просветни и културни институции във Вардарска Македония

Веднага след установяване на българското управление на територията на капитулиралото Кралство Югославия Министерството на народното просвещение предприема редица мерки за организиране на просветния и културен живот в новоосвободените земи.

През април 1941 г. историческите български земи като Вардарска Македония (по-голямата част) и Западна Тракия са предадени за администриране на българско управление

Няколко дни след германското настъпление в Югославия там е командирован български екип, който излъчва първото предаване на Радио Скопие на български език. Това става на 20 април 1941 г., навръх Великден.

Предаването започва така:

„Внимание! Тук Радио Скопие! Христос Воскресе! Започваме нашето първо предаване на български език. Българи от свободна Македония! В днешния ден, когато всички се радваме на свободата и празнуваме великото божие Възкресение, дълг ни е да почетем и Онзи, комуто дължим обединението на българското племе.

Съдбата е пожелала да съчетае в един ден двата големи празника: Фюрерът – Богоизбраният водач на Третия германски райх г-н Хитлер днес празнува своята 52-ра годишнина, същевременно ние празнуваме и Възкресението на Христа. Думите са безсилни да изразят чувствата на българския народ към Фюрера. Хайл Хитлер!…”

Безспорно, това съобщение, в което симпатиите на българските власти към немския съюзник си проличават ясно, днес предизвиква противоречиви мисли.

Един по-зрял и умерен анализ на политическите реалности обаче ни показва, че повсеместната радост и бурно изразените чувства на благодарност за българското национално обединение, е повод и израз на признателност и лоялност към нацистка Германия у значителна част от българското общество.

От 16 август 1941 г. германските програми сутрин и следобед спират и на тяхно място се препредава програмата на Радио София.

По същото време в Македония започват и мащабно инфраструктурно строителство, сред чиито постижения са хиляди километри жп линии, модернизиране на жилищния фонд, пътища, откриване на цял университет и какво ли още не, като много от построеното се ползва и сега.

Българското просветно дело във Вардарска Македония и Беломорска Тракия

След 1913 г. в Македония и след 1920 г. в Беломорска Тракия са закрити от сръбското и гръцкото правителства всички културно-просветни организации.

През 1836 или 1837 г. отваря врати първото българско общинско училище в Скопие. Училището е настанено в къща до църквата „Света Богородица“, а за пръв учител е поставен монахът Павел - хърватин от бигорския манастир.

Самият Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, екзалтиран български патриот от типа на Раковски,  учителства в Скопие много години и създава истинска епоха там.

Пламенният патриотизъм на Джинот стигал до същински български фанатизъм и това веднага направило лошо впечатление на скопския митрополит, грък по произход. Години наред обаче, имайки силни позиции пред османските власти, българските първенци бранят Джинот. Сгоден случай се отдава на фанариотите да отстранят Джинот от училищното дело едва в разгара на кримска война (1853-1859 г.). За затваряне на българското училище обаче и дума не можело да става и скоро за учител е назначен Стоян Костов от Враня, ученик на Найден Геров.

През 1895 г. българското училище е преустроено като педагогическо българско училище. Според свидетелства на американски мисионери, посетили града през 1859 г., той има 20 хиляди жители, като 13 хиляди от тях са мюсюлмани, а останалите – българи.

В българското училище учат 70 деца, но в този момент нямат учител по български език.

След проведен плебисцит от 1874 г. в Скопие и околията е назначен митрополит от българската екзархия, като 8131 християнски къщи гласуват положително, а само 567 християнски къщи гласуват против и искат да останат под върховенството на цариградската патриаршия.

В края на XIX век град Скопие е третото по значение стопанско и административно средище в тогавашна Македония след Солун и Битоля. административен център е на Скопска каза и на Скопски санджак на Османската империя.

Тоталното мнозинство на християнските жители на града е под върховенството на Българската екзархия.

Според статистиката на секретаря на екзархията през 1905 г. християнското население на Скопие се състои от:

• 9832 българи екзархисти;
• 216 българи патриаршисти гъркомани;
• 344 българи патриаршисти сърбомани;
• 48 българи протестанти;
• 75 гърци, 360 власи и 354 цигани.

В града има 2 прогимназиални и 9 основни български училища, както и 1 прогимназиално и 2 основни гръцки, 1 основно влашко и 2 прогимназиални и 4 основни сръбски.

За периода между световните войни ужасяваща информация за случващото се в Македония и Скопие дава френският шпионин Анри Пози в книгата си „Войната се завръща“, излязла от печат за пръв път през 1934 г. Пози съобщава за нечовешки издевателства над българите в Македония – мъчения, унижения, преследвания и убийства на български първенци.

В достигащото до абсурд отношение властите на кралство Югославия в Скопие стигат до заличаване на всички надписи на български език, включително по иконите в църквите и надгробните паметници.  

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.